Окото на Гео
Кому е нужна гаврата на ревера на жертвата да се слага значка на палача?
/ брой: 199
Преди почти деветдесет години по личната заповед на "изискания ценител" на литературата и изкуството, "изтъкнатия демократ" генерал Иван Вълков, бе загърлен и удушен с тел Гео Милев. Тялото му бе захвърлено в общ гроб, но окото му остана живо и днес продължава да ни гледа.
И какво вижда то?
Преди две-три години общински съветници от Казанлък предложиха да се издигне паметник на генерала демократ-кръволок. Разбира се, казанлъшката общественост, чието съзнание, слава богу, не е помътено от чалгаджийските шабаши на деня, реагира с възмущение и идеята бе отхвърлена с отвращение и погнуса. Неотдавна обаче научихме, че други демократи-съветници, този път от Общинския съвет на Стара Загора предложили да се тури върху стената на Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора паметна плоча в чест на осъдени от Народния съд през 1945 година. Едва ли идеята се е пръкнала от само себе си. Досещаме се кой е задкулисният диригент. Той е същият, който години наред вече се опитва да пробутва пред старозагорската общественост мерзките си твърдения, че по време на старозагорските кланета през 1877-1878 г. не са избити 15 453 наши сънародници, а само пет хиляди и няколко.
Ние не се изненадваме от еничарската психология на подбудителите. Поразява ни в случая странната пасивност на политическите централи в града, както и на национално равнище. Хайде, да приемем, че левицата е в криза и прилича на изпаднал в нокдаун боксьор, затова и не реагира адекватно. Ами каква е официалната позиция на ГЕРБ, на ДПС, на НДСВ, на Синята коалиция? Ами "Атака" - нали уж бяха патриоти? Не им ли се струва свръхцинична идеята да се тури паметен знак в чест на кръволока Вълков и сие на стената на театъра, носещ името на тяхната жертва?
А може би това е поредната проба да разберат има ли остатъци от национално достойнство и памет. И всичко ли е позволено? Ако е така, ако обществото продължава робски да мълчи, утре ще издигнат в центъра на Стара Загора и паметници на колачите на старозагорци по време на Руско-турската освободителна война. Тогава няма да се изненадаме, ако възникне и идеята на Аязмото да се извиси монумент в чест на някой паша.
Разбира се, трябва да има паметни знаци за невинните жертви на всяко насилие (откъдето и да идва то). Но кому е нужна гаврата на ревера на жертвата да се слага значка на палача? Подобни акции не обединяват, а разединяват нацията. Те нагнетяват омраза и злост. А който сее омраза, ще жъне отмъщение.
Окото на Гео ни гледа.