Огледалото и русата плитка

    В сладкарницата, където се събираме група приятели, един си изпусна чашата, тя се счупи и келнерката го нарече вандалин. Нашият човек отвърна, че според българската езикова практика е по-правилно да се каже вандал. Това първо. И второ - вандалът унищожава ценности, а каква ценност е една празна чаша? Тъй се оформи и нашата тема на деня - за вандалите.  
    Един се похвали, че в рода си има вандал - дядо му. Той бил там през Първата световна. Влязъл с българските войски, разходил се, видял лъскав хотел, влязъл и в него. А там - кристални полилеи, килими с косъм до над глезените, голи пълнички жени, изрисувани по тавана, а в дъното на салона Ц огледало. Венецианско. И дядо ми се видял в него. Мръсен, небръснат, с опърпана шинела. И се надигнала у него вандалщината, свалил пушката от рамото си и праснал с приклада огледалото. Не, казахме ние, не е бил вандал дядо ти, а онези, дето са го вдигнали от селото му и са го засилили по фронтовете. И аз, продължи внукът на вандала, след години попаднах в Букурещ и се отбих в този хотел с мисълта да платя огледалото, но там имаше поставено ново. И над него надпис "Са траяска 1 май", "Да живее 1 май" по нашему. И се отказах да плащам за счупеното, а си поръчах на бара едно голямо питие.
    Това са стари работи, не го взимай навътре. Все пак нали си им направил оборот с питието - намеси се втори наш приятел. Защото аз съм бил вандал през ученическите си години. Седеше на чина пред мен едно хубаво момиче и аз веднъж от нямане какво да правя в час му отрязах с ножичка разкошната руса плитка. Така вандалски ме биха после къщи, че отидох и счупих с камък прозореца на класната. Това не беше вече вандализъм, тъй като прозорецът не представляваше никаква ценност, а плитката на момичето... ех, плитката на момичето...  Айде стига бе - възкликна някой от компанията - и ти си спомняш някаква мърлява плитка толкова години? Другият внезапно се изправи и каза рязко: Стани и бъди мъж! Ти току-що обиди косата на жена ми. Стани и се бий. Онзи не стана, а заяви, че в компанията не бива да допускаме хора, които се женят за първото попаднало им момиче с руса плитка, която пък е отишло под венчило, така се изрази, с първия попаднал идиот. Нареченият идиот замахна и размаза носа на онзи, бликна кръв, ние не тръгнахме да се намесваме, а почнахме да обсъждаме - разбиването на нечий нос вандалски акт ли е или не, решихме, че не е, понеже носът на никого от нас не представлява нито историческа, още по-малко културна ценност.
    Ето как понякога завършват в нашата сладкарница споровете по исторически, езикови и всякакви други въпроси.