Над 130 млн. лв. дължи НЗОК на болници
40 лечебни заведения завеждат искове в съда
/ брой: 211
Над 130 млн. лв. дължи здравната каса на болниците, каза за ДУМА д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. По време на вчерашната среща на Националната асоциация на болничните лекари бе уточнено, че от март до края на юни дълговете на НЗОК възлизат на 125 млн. лв. От асоциацията решиха да подадат колективен съдебен иск срещу касата на 4 октомври. Засега около 40 болници заявиха готовност да се присъединят към иска. Сред тях са Попово, Нови пазар, Омуртаг. На плевенската университетска болница касата дължи около 6 млн. лв., близо 6.6 млн. лв. дължи на лечебниците в Старозагорско, около 310 хил. на болницата в Харманли, близо 111 хил. на Нови пазар. Сред най-засегнатите са общинските и частните болници. Заради дълговете на касата болниците не могат да плащат на доставчиците лекарствата и консумативите. Сливенската болница е получила предупреждения от доставчика си на лекарства, че ще спре снабдяването. Болничните ръководители са притеснени, че може да не получат парите си, въпреки че НЗОК ги признава за дължими, но не конкретизира кога ще плати. Според Кацаров засегнатите са в правото си да изискват и лихви за забавените плащания, защото и те самите дължат лихви на доставчиците си за забавените плащания. Той пояснява, че дори е възможно собствениците на болници - държавата или общините, след време да търсят сметка на болничните шефове за това, че не са направили нищо, за да съберат вземанията си.
По-голямата част от болниците работят с бюджет от порядъка 60-70% от заработката им. Проблем са т.нар. планови лечения - хирургични или терапевтични, коментират от асоциацията. Затова в доста болници лекарите молят пациентите да купуват част от консумативите си.
От БСП запитаха здравната министърка дали шефовете на държавни болници са подписали с нейно съгласие анексите към договорите си с касата от август, които предвиждат намаляване с до 40% на леглата и с 50% на заработените пари. Някои болнични шефове бяха притиснати и ги подписаха, с което на практика доброволно се отказаха от заработените пари. "МЗ не е давало каквито и да е указания и препоръки на болниците за подписване на анексите. Въпросите, свързани с договорните отношения на лечебните заведения, са изцяло в компетентността на управителните органи на лечебните заведения и НЗОК", отговори в петък Анна-Мария Борисова.
От коментарите на шефката на НЗОК Нели Нешева пък стана ясно, че в здравната каса нямат стратегия за готвените съдебни дела. Когато при нас постъпят такива искове, ще решаваме в момента, каза Нешева.