На Марс е имало живот?
Гигантски астероиди са унищожили живата планета, превръщайки я в червена ледена пустиня
/ брой: 144
Преди 4 милиарда години атмосферата на Марс е съдържала голямо количество кислород, съпоставимо с това в атмосферата на младата Земята, съобщиха миналата седмица британски планетолози от университета в Оксфорд във водещото международно научно списание "Нейчър". Те са анализирали химическия състав на образци от древни скали, взети от марсохода "Спирит" в кратера "Гусев" в южното полукълбо на Червената планета. Това е създавало условия за живот, сходни с този на нашата планета, гръмна сензационното съобщение.
В образците са открити атоми на окислена сяра и на метални окиси в много по-голямо количество, отколкото при метеорити, които имат същия произход. Метеоритите са се формирали максимум преди 1400 млн. години - много по-късно от скалите на Марс, които са на възраст около 3,7 млрд. години. Според научния екип, ръководен от проф. Бернард Ууд, древните скали на Марс са абсорбирали обилно кислород от атмосферата в онези времена. Червената планета е била топла и влажна много преди нашата Земя, чиято кислородна атмосфера е възникнала едва преди 2,5 млрд. години. Голямото количество атоми на серни окиси в пробите от Марс говорят за наличие на висока концентрация на кислород на планетата по време на нейното формиране. Подобна концентрация се наблюдава в земните базалти. По всяка вероятност минералите в ниските слоеве на литосферата на Марс са съхранили в себе си кислорода, с който са имали допир с атмосферата на младата планета, казва проф. Ууд.
В същото време НАСА публикува панорамна снимка на скалите на Марс, направена на дъното на кратера "Гейл" от камерите на "Кюриосити" в периода 5 до 16 октомври м.г. При приближаване на изображението се забелязват "блестящи обекти", правоъгълник, изрязан в скалите, както и "марсианска птица в полет". Също миналата седмица американският марсоход "Опортюнити" направи едно от своите най-значими открития досега - той намери камък, състоящ се от глинести минерали. Учените нарекоха камъка Esperance (надежда) и смятат, че в немислимо далечното минало този камък е пребивавал дълго време във вода.
Човечеството винаги се е вълнувало от въпроса имало ли е живот на Марс и дали може да има нещо "живо" на Червената планета сега. Новото откритие на британските учени съвсем ясно потвърждава, че преди милиарди години тя е била годна за живот и нейната съдба след това е повторила Земята. Ако е така, става твърде важно да разберем как е загинал животът на Марс и има ли риск земята да повтори същата съдба.
Защо Марс е червен?
Червеният диск на Марс винаги е предизвиквал тревожно чувство у хората. Затова вероятно и древните римляни са асоциирали тази планета с бога на войната. Но защо Марс е червен? Екипът на проф. Ууд смята, че това се дължи на покриващата го смесица от прах, пясък и железни окиси, причинени от кислорода, който е съществувал в атмосферата му преди милиарди години. По-просто казано, Марс просто е "ръждясал". За да се образуват скали с такъв химичен състав, са необходими топъл климат, изобилие на вода и свободен кислород в атмосферата. Невероятно е, че средновековните алхимици са използвали астрономическия знак на Марс като символ за обозначаване на желязото.
Железни окиси на повърхността в Слънчевата система съществуват единствено на Марс и на Земята. Всъщност мощните урагани на Марс вдигат буря от червен пясък и прах, изветрени от "ръждата" на скалите. Науката знае, че на Земята растенията произвеждат кислорода в атмосферата. Ако земната растителност загине, свободният кислород ще се съедини с органичните вещества, ще се превърне във въглероден двуокис и ще окисли желязото в скалите. В атмосферата на Марс според изчисленията на учени от различни страни сега има само 0,1 процента кислород, а въглеродният дувокис е 95%; осталналото е азот и аргон. Сегашното количество кислород не е достатъчно да превърне Марс в червена плнета, а значи това е станало преди много време.
На снимките от марсоходите се виждат силно разклонена речна мрежа и грандиозни речни долини. Сега моретата и езерата там са замръзнали и вероятно са покрити с червени пясъци. Т.е. съчетанието от действието на водата, кислорода в атмосферата и топлия климат е могло да доведе до покриването на Марс с мощния слой "ръжда". Но това е могло да стане само при едно условие - че на Червената планета някога е имало мощна растителност...
Дали е било така? Американците откриха в ледовете на Антарктида метеорит, който е долетял от Марс, изхвърлен при някакъв мощен взрив на Червената планета. В този камък са се запазили някакви останки от примитивни бактерии, които са на възраст около 3 милиарда години, докато ледената обвивка на Антарктида е започнала да се образува едва преди 16 млн. години. Може да се каже, че живот на Марс е имало, но вече го няма, защото кислородът в атмосферата там е нищожно количество.
Как е загинал животът на Марс?
Какво е могло да погуби живота на Марс? Засега учените са склонни към хипотезата, че това е станало при удари с гигантски астероиди.
Анализът на червените марсиански пясъци показва, че те са магнитни, напомня руският геолог проф. Александр Портнов. Сходните земни скали с подобен състав на желязо не са магнитни. Това според руския учен показва, че земните скали се оцветяват от железен окис (хематит), докато на Марс основното оцветяване в червено идва от минерала магхемит (магнитен железен окис, който има структурата на магнитния минерал магнетит). На Земята са широко разпространени железните руди хематит и лимонит, но магхемит се среща крайно рядко. Той е неустойчив и при температура над 220 градуса губи магнитните си свойства и се превръща в хематит. В Якутия обаче са открити огромни количества магхемит, който и при нагряване не губи магнетизма си, посочва Портнов. Защо? Отговорът е сензационен. В басейна на сибирската р. Попигай е открит гигантски кратер от метеорит с диаметър 130 км. Страшната катастрофа (ударът с астероида е стопил 4-5 хиляди куб. метра скали и на територия няколко хиляди километра е загинало всичко живо) се е случила преди около 35 хил. години, на границата между две геологически епохи - еоцена и олигоцена. Във времето между смяната на епохите археолозите откриват следи от рязко изменение на типовете живот. Температурата при удара е била чудовищна. Огромното количество магнитен железен окис в Якутия е ключ към разгадаването на тайната на магнитния железен пясък на Марс, твърди проф. Портнов. На Червената планета има над 100 метеоритни кратери с размери по-големи от тези при Попигай...
Повърхността на Марс е почти 4 пъти по-малка от тази на Земята и е очевидно, че при мощните удари с астероиди железните окиси на планетата са се намагнитили. В скалите на планетата сега магхемитът е 5-8%. А кислородът в марсианската атмосфера е нищожен остатък от онзи кислород, който е бил създаден от живота на Червената планета, преди той да бъде унищожен от астероидите.
Третият спътник на Марс?
Марс се намира най-близо до т.нар. астероиден пояс, който се е образувал може би от разпадането на планета, наречена Фаетон. Затова е и атакуван така "яростно" от астероиди. Възможно е, казват астрономите, двата спътника на Марс - Фобос (Страх) и Деймос (Ужас), да са били астероиди, привлечени от гравитационното поле на планетата. Според някои изчисления Фобос се приближава до Марс вече почти до критичното разстояние, на което гравитационните сили ще го пръснат на части (затова бе толкова сензационна и обиколи света единствената качествена снимка на Фобос, направена през 1988 г. с българската видеокамера на руския спътник "Фобос", натъпкан иначе с камери на много държави). Ако Фобос (дълъг 27 км и широк 19 км) падне на Марс, ще предизвика нов гигантски катаклизъм и ще "отвее" окончателно остатъците от кислород в атмосферата на планетата, прогнозира проф. Александр Портнов. А може би Марс е имал поне още един - трети подобен спътник, да речем Танатос (Смърт), предполага той. Танатос е изпреварил загиващия сега Фобос, пръснал се е на части и падащите късове са унищожили целия живот на Червената планета. Те са изтрили от повърхността й растителния свят и са унищожили плътната кислородна атмосфера. При сблъсъка с Марс железните окиси на повърхността са станали магнитни. Така в следващите няколко милиона години Марс се е превърнал в безжизнена пустиня със замръзнали морета и реки, постлана с червен магнитен пясък. Нима днес някой помни, пита Портнов, че на мястото на земната пустиня Сахара само преди 6 хиляди години е имало многоводни реки, мощни гори и кипящ живот?
По материали от чуждестранния печат