МОЯТА ПОДРАНИЛА ПРОЛЕТНА РАЗХОДКА
/ брой: 69
Първите пролетни дни ме подканиха да сваля от гърба си някой пуловер и да се разходя по улиците на любимия роден град без вдигната яка и с лице, омотано в топъл шал. Идвайки отнякъде, слязох от автобуса на ул. "Граф Игнатиев", за да походя до Орловия мост. И там, по-точно на входа на Борисовата градина, си спомних какво беше това място в детството ми.
Беше уютно и винаги чисто преддверие към градския парк, естествено и редовно привличащ столичани да отдъхнат през свободните си дни или часове. През зимата цялото езеро (носещо неизвестно защо хубавото име "Ариана") от двете страни на острова ставаше пързалка за кънкьорите, а през останалите сезони там се "возехме" с лодки. Наоколо се разхождаха майки с бебешки колички, както и други възрастни посетители, а също и младежи без бирени бутилки в ръцете си. Тукашна снимка в бебешката си количка, бутана от мама, имам и аз. Друга снимка ме показва чучнал върху бетонния парапет на мостчето, водещо към ресторанта. В по-късни времена, вече запечатано и в спомените ми, това беше място с особена притегателна сила, където не можеше човек да не се застои, преди да потъне в мамещата по-нататък зелена и грижовно поддържана градина.
А в какво е превърнат сега този райски някога кът край езерото, където през далечната 1934 година моите родители са пуснали ръчичките ми и аз съм направил първите си самостоятелни патешки крачки?! На целия остров е разположен ресторант "Едно време" (ама няма нищо общо с едно време), чиито собственици и строители ни пренасят в своите колибарски родни баири - над грозната дървена барака се извисяват тенекиени тръби-отдушници, наблъскани са и още детайли от вече забравената "пирографирана" мода, включена е дори една каруца.
Тук ще си позволя едно сравнение - при мое отдавнашно посещение на Атина ми беше направило впечатление, че до входа на някакъв ресторант имаше аквариум и посетителите избираха оттам рибата, която искаха да им изпържат. Към нашия ресторант "Едно време" би могло да има свинска кочина или овчарски егрек, та да си избираме прасето или агнето, което да ни опекат.
От двете страни на ресторанта, на брега на езерото има още две големи заведения за обществено хранене или пиене - "Perfekt" - тип "наколно жилище", стъпило върху колони, нагазили в езерото (в момента празно, по-точно с разхвърляни различни отпадъци) и "Park Cafе", работещо от 0 до 24 часа - също с маси и столове както вътре, така и на тиферич. На територията на това "антре" към парка са поместени още поне десетина павилиончета с най-различно търговско предназначение, но еднакво грозни. Има дори такова за детски пушки и автомати. Да не забравя, че не е пропуснат и асортиментът "скара-бира". Извън тези павилиончета се продават и балони, и шекер-памук. Между тях стъпваш по тротоарни плочки, всяка от които не е пукната само на два-три парчета, а е надробена поне на петдесет малки частици. А върхът на всичко е голямата палатка, в която се карат кънки. Тя е разположена, заедно с още куп други малки постройки, във вътрешната част на езерото, а на самия Орлов мост с голям плакат е рекламирана като "Най-голямата открита ледена пързалка на Балканите". Обаче не е открита.
Днес няма да пиша за ужасяващо грозните стари кошчета за боклук в подлезите под "Цариградско шосе". Нито за часовниците на някои улични кръстовища (а също и в автобусите), повечето от които не работят. Нито за това, че някога с големи макари и маркучи се миеха редовно улиците. Нито за тротоарите, по които е невъзможно да мине детска количка.
Уважаеми господин главен архитект и господин главен художник (не съм сигурен, че има такъв) на иначе красивия ми роден град! Не минавате ли понякога и вие по тези, били някога чисти и привлекателни улици, подлези и места? Слезте от автомобилите си, както аз слязох от автобуса и се разходете пеша! Може би тогава ще видите много засягащи работата ви уж дребни подробности от градския ни пейзаж. Ако някои от тях не са от ваша компетенция, помогнете ми, като ги насочите към правилния им адрес! Може да не сте граждани в София, но щом живеете в нея, редно е да я обичате, както аз я обичам. И нека не ревнуват за тези ми редове жителите на другите наши градове и села, ако случайно там също има подобни проблеми!