Моралната симетрия в политиката
/ брой: 127
Неотдавна един млад дипломат ми довери, че войната срещу Кадафи върви бавно, защото НАТО щади цивилното население. Може и да е така, но нямаме много аналогични доказателства за такова предпазване. Римският историк Светоний твърди, че в устатата на Цезар били вечно стихове на Еврипид: "За царска власт закона можеш да скверниш - в останалото следвай благочестие". Но може да си аморален, дори и когато спазваш закона. Закъснялата мода по Макиавели у нас тласна съотношението между морала в политиката в крайност, близка до цинизъм. Приложният прагматизъм бе представен като единствения показател за успех. Естественият стремеж да се преодолеят съмнителните абстракции за мотивите в политиката досега достигна до представите, че там няма нищо друго освен интереси. Ако отречем морала като мотив за политическо поведение, как ще признаем величието от миналото и неговите носители? Защитата на интереси често е осъществявана чрез посегателство срещу други, а това невинаги е морално оправдано. Прагматизмът може също да е аморален. В съотношението между морала и политиката стои принципът, който е нейна основа. Преобладаването на морала често носи повече практически ефективи. М.Ганди твърдеше, че няма лични врагове. И това го казва водачът на най-мощното гражданско движение в историята на миналия век. Приживе Папа Йоан Павел II бе признаван за победител над комунизма, а не З.Бжежински, който бе далеч по-старателен и ефективен в тези намерения. Президентът Маккинли изповядвал пред група квакери, че насън самият Бог му е внушил да присъедини Филипините. И това се възприело. Последната реч на Хитлер през април 1945 г. включва името Европа с призив за нейното спасение.
Моралният воал на политиката е предназначен да потули нейния вулгаризъм. Цялата работа е, че такова прикритие среща добра обществена рецепция. Ние знаем много повече за безцеремонността на Стефан Стамболов, отколкото за благородството на Петко Каравелов. Запитан за издевателствата в Черната джамия, той отговорил на европейски репортер, че "в моето отечество такива работи не стават".
Днес не само журналистите биха се изсмели на това благородство. В съвременните ни представи за обществено поведение то изглежда чиста глупост. Проф. Иван Шишманов подаде оставка заради затварянето на Университета през 1907 г. По време на пренията в Народното събрание по този случай имаше аргументи, че "и във Франция ставало така". По подобни скрупули видинчанинът Найчо Цанов отказа да бъде председател на Народното събрание през трагическата 1919 г. Според него не било морално. Но тези, които набързо и деловито го замениха, сетне с нищо не са укорявани, че са приели. Защо не са запомнени тези постъпки?
Морал в политиката е най-напред грижа за другите. Най-значимото историческо ласкателство към Перикъл е, че той направил много за благото на атиняните, но не добавил стотинка към собственото си имущество. Днес никъде не срещаме подобно съотношение. Битовият лукс на по-голямата част от политическия елит е едва ли не свидетелство за качества. Там, където има такъв, неразбогателият политик буди дискретен присмех. Тогава, когато са истински, моралните стандарти в политиката носят слабост за нейните носители.
А все пак в политиката морал има! Въпреки цинизма на прагматиците и възвишените ораторски гирлянди на лицемерите. Третата ни държава през 1879 г. бе върната на европейската карта повече с такива аргументи.
Това е завет по-знаменателен, отколкото останалите ни исторически претенции.