Милост за родната духовност

Нито един кандидат не се яви и на втория търг за отдаване под наем на къща "Ламартин" в Стария град. Търгът се състоя в петък, 25 юли. Той беше продължение на първия от 4 юли т.г., който се провали отново заради неявили се кандидати. Тогава, изпълнявайки законовата процедура, областният управител Венцислав Каймаканов удължи срока за закупуване на тръжна документация и насрочи следващ търг за 25 юли.
Пред Радио Пловдив областният управител съобщи, че един кандидат е закупил тръжна документация, но впоследствие не е подал документи за участие в търга. По думите му, определената наемна цена от 1600 лв. за месец вероятно е висока и затова няма кандидати.
В момента къща "Ламартин" не е дадена и няма да бъде дадена с тази процедура на никого, обясни Каймаканов. Той съобщи, че преди две седмици от Дружеството на пловдивските писатели са депозирали писмо в Областната управа с искане до Министерския съвет имотът да им се предостави за безвъзмездно ползване, защото нямат средства да се явяват на търг и да плащат наем за него. От 1988 г. дружеството ползваше къща "Ламартин" за свое седалище.

Вече близо четвърт век въздухът все повече не достига за българската литература, изкуство и култура. И всичко това е плод на целенасочена политика и стратегия, подчинена на безскрупулните хищни стремежи на различни управляващи, които, затънали в тресавището на безогледна тотална комерсиализация, не се уморяват да ни внушават с всички възможни средства нова антихуманна ценностна система. И най-голямата беда е, че все още няма кой да изсипе вразумяващ юмрук върху масата и да изкрещи колкото му глас държи: "Стоп на безумието!"
Повод да застана отново пред белия лист, за да го заселя с тези неспокойни редове, е тревогата, излята по страниците на в. ДУМА под заглавието "Гонят пловдивските писатели от къщата на Ламартин" (12 юли т.г.).
Този своеобразен

паметник на възрожденската култура

десетилетия наред се ползваше пълноценно от пишещите братя в Пловдив и от Съюза на писателите. Там се провеждаха литературни премиери, четения, творчески срещи с поети и писатели от Пловдив и страната. Там отсядаха, творяха и се срещаха с местната културна общественост изтъкнати творци на художественото ни слово.
Спомням си, че през 80-те години там беше приютен известният литературен критик и забележителен киновед Яко Молхов. Той успя да се потопи в творческата атмосфера на местното, бързо развиващо се по онова време, литературно битие. Това му позволи да обогати родната изящна словесност с чудесното издание "Пловдивски силуети". Заглавие, което нашумя и развълнува спонтанно литературно-творческите среди. И само той ли е оползотворил пребиваването си в тази креативна и скъпоценна обител на дружеството на писателите в града на тепетата? Къщата на Ламартин е едно от най-дейните и любими средоточия на художествено-творческата интелигенция не само от Пловдив, но и от страната.
За жалост едва ли този свиден и неоценим монумент на отечествената култура е очаквал, че ще бъде заставен да записва принудително и неподозирано едни от най-жалките и унизителни бездуховни страници в дългогодишната си биография. Намериха се управници - знаменосци на днешната бездуховност, които го обвиниха, че развива непозволена стопанска дейност, от която печелело местното писателско сдружение. Според съществуващото законодателство писателите нямали право да ползват безплатно този дом и по нареждане на областния управител Венцислав Каймаканов обектът е обявен за отдаване под наем на търг с първоначална тръжна цена 1599 лева. Недоумявам! Дават ли си сметка господата откъде ще вземе пари писателското сдружение, за да покрие тези непосилни разходи? Очевидно е, че колегите от големия панаирен град няма откъде да се снабдят с тези средства, защото са творческа организация с нестопанска цел, а приходите им идват само от символичен членски внос, който не е в състояние да решава подобни финансови проблеми. А щом не могат, сградата може да бъде наета и от съвременен новобогаташ, на когото хич няма и да му мигне окото да я лиши от досегашното й традиционно предназначение и да я превърне в кръчма или друго атрактивно заведение, за да печели.
Привидно обезпокоени от надвисналата угроза за културата ни, господата от ГЕРБ решават веднага да протегнат ръка на потърпевшите писатели, като ги утешават, че ще им помогнат да платят поне първомесечния наем. А понататък те да му мислят как ще се оправят. Удивително съчувствие - все пак са се сетили да манифестират някаква добронамереност, докато другите партии и това не са сторили все още. Очевидно има хора, които съумяват да ни дават

уроци по популизъм

- похвати, които се пускат в действие най-безцеремонно и цинично от различни политически светила напоследък. И всички те заявяват на всеослушание: трябва да се плаща!
Закон! Колцина си задават въпроса кого обслужва той? Нямало пари и бюджетът на днешната капиталистическа държава трябва да се спасява с всички възможни налози и вземания, макар че народът е доведен вече до просешка тояга.
Създава се все повече непоклатимото впечатление, че всичко у нас се е юрнало безогледно за власт и пари, и различни партии се превръщат безвъзвратно в унизителен инструмент чрез недопустими и неморални демагогски прийоми за постигане на тези хищнически цели. А пред очите ни са разнебитеното селско стопанство, погребаната индустрия, унищоженото безплатно образование и здравеопазване, похитените и отишли в миналото социални придобивки. И вече "взорът надежда от нийде не види".
В същото време не престава да се задушава и натиква в кьошето и обезкръвената родна духовност. Безпощадната лавина на т.нар. демокрация закри и превърна в кръчми, бинго зали или просто остави в жалки руини хиляди кина. Закриха се десетки хиляди библиотеки и бяха захвърлени на бунището или претопени безброй издания от скъпоценна литература. На нашия съвременник постоянно му се внушава от медиите, че трябва да работи и живее, за да яде. За какво му са потребни духовни интереси? Те едва ли не са вече ненужна отживелица. Затова и много ги е еня част от днешните управници, че България от водеща страна в духовен аспект сега е окупирала трайно всички първи места по невежество и неграмотност, по най-лош жизнен стандарт. Някой да се е трогнал? Налице е странен стремеж да се сервилничи и лакейничи пред Брюксел и Вашингтон в името на примамливите постове и фондове.
Затова и не се церемонят да посягат и приватизират останалите все още от безогледното разграбване общински и държавни имоти. Всичко трябва да

носи печалба на обезумелите съвременни капиталисти

които обрекоха народа на оскотяване и жалко съществуване и прогониха повече от милион наши сънародници в чужбина, за да търсят спасение, изоставяйки с болка родината си, превърната в колония на западноевропейски и отвъдокеански "приятели".
В същото време продажни политици не се уморяват да ни убеждават, че само Западът мисли за нас, а те всъщност мислят единствено за себе си. Но това не им пречи да влизат в ролята на изненадани и обезпокоени. Хиляди кредитни милионери ограбиха държавата и обществото. Някому да е потърсена отговорност? Отвред ни притиска години наред гузно мълчание.
И от тези самозабравили се и овълчени хора пишещите братя, колегите им и цялата художествено-творческа интелигенция чакат подкрепа. За съжаление, колкото и шокиращо да е, по закон всичко върви в друга посока. Жертва на това "законово положение", лишено от съвест и морал, са и колегите от Пловдив, които се чудят как да спасяват творческия си дом, цялата ни култура и изпадналия в незаслужена участ и беда народ.
Докога безумието ще погазва безнаказано родната духовност и здравия разум? Чашата на търпението преля, народът трябва да се стресне най-сетне, да се освободи от примиренческата робска психология и да постави нещата на мястото им. Друг изход няма!


Кино "Георги Димитров" (театър "Ренесанс") - пл. "Възраждане", днес е... център на чалгата


Кино "Иван Вазов" - бул. "Скобелев"


Кино "Красно село" - на спирка Красно село, бул. "Цар Борис ІІІ"