Местата за прием във вуз са повече от кандидатите

И тази година Министерският съвет увеличи местата за прием във висшите училища у нас - т.нар. план-прием предвижда студенти да станат 5309 младежи в повече от миналата година. Логиката на подобно увеличение не е изестна, при положение че бройките за прием са общо 71 680, а на матурите, задължителни за завършване на средно образование, които дават право за кандидатстване във вуз, се явиха под 64 000 абитуриенти. Още около 7000 е възможно да държат матура през септември и да успеят да се вредят в някое от последните класирания на вузовете. Т.е. - местата за прием са малко повече от младежите, които могат да кандидатстват за тях.
С поправка в Закона за висшето образование през 2007 г. парламентът реши 4 поредни години бройките за прием да се увеличават, докато се запълни свободният капацитет на висшите училища. Постановената възможност за поетапно увеличение обаче се изчерпи с учебната 2010/2011 г. Така че и законовата принуда за увеличаване на местата вече не действа и не тя е причина за сегашното решение на кабинета. Хипотетично през 2011 г. всеки, завършил средно образование, може да влезе във вуз, стига да не получи слаб 2 на приемен изпит. Но, както знаем, и двойката не е пречка, понеже някои частни вузове, включително НБУ, където сегашният министър бе ректор, нарушават закона, записват "курсисти" без дипломи за средно образование, пък после им дават студентски статут и им признават "курсистките" месеци. Все повече вузове пък приемат направо с оценките от матурата по съответния предмет. Така че проблем да влезе във вуз тази година никой няма да има.
Проблемът е в това, че всеки влязъл излиза след 4 или 5 години също тъй без проблем с тапия за бакалавър или магистър в джоба. Така висшето ни образование се превръща в проста трансмисия на випуски от една към друга диплома. Тази трансмисия обаче пълни касите на висшите училища, понеже такава е държавната система за финансиране - всеки студент в държавната поръчка носи определена субсидия на висшето училище, а над това плаща и такса за обучението си. Никое висше училище няма интерес да отсява и да гони неспособни и мързеливи студенти, понеже това би намалило парите, които са на негово разположение.
В последните дни чуваме поредни екстравагантни идеи на просветния министър Сергей Игнатов за бъдещия хипотетичен нов Закон за висшето образование - например да се намалят годините за учене. Което не може да стане поради унифицираната в ЕС система за продължителност на висшето образование от бакалавър до магистър - общо минимум 5 години. Вариантите не са много - три години блакалавър плюс 2 години магистър или 4 години бакалавър плюс 1 година магистър. Това е минимумът и по тази тема нещата не са ясни май единствено на министъра ни. Нещо повече -

Игнатов очевидно не познава и закона

за сферата, която управлява. Защото преди ден в едно интервю по повод на бъдещия нов Закон за висшето образование Игнатов заяви дословно: "Не съм казал най-главното! Махаме броенето на часове в образователните степени - няма да пише например за бакалавър са нужни 2000 часа или 3000. Ще има само кредити, в които ще е включено и практическото обучение". Министърът очевидно не е отварял сегашния Закон за висшето образование, в чийто чл. 42(1) от 2007 г. насам пише дословно, че:
- за придобиване на степен бакалавър са необходими не по-малко от 240 кредита
- за придобиване на степен магистър студентът  трябва да натрупа поне 300 кредита при 5-годишно обучение и поне 60 кредита след придобита степен "бакалавър"
Законът постановява също, че за една учебна година се получават 60 кредита, за един семестър - 30. Така че министърът няма какво да маха и да слага, понеже това, което иска да сложи, отдавна е сложено. В получаваните кредити от 4 години насам са включени и лекциите, и практическото обучение и няма изискване за хорариуми за завършване на степен. Факт.
Възможно е

министърът да не е доразбрал

идеята на чиновниците си, които му подготвят новия закон, и всъщност те да искат в наредбата на МОМН за кредитите да се премахне изискването един кредит да се състои от 25-30 часа студентска заетост, в които до 50% са адудиторните часове? Но и това би било нелепо, защото ще лиши от смисъл кредитите изобщо - ако всеки вуз сам си определя съдържанието и обема на един кредит, сравнимостта и признаването им между вузовете, както и мобилността на студентите стават невъзможни.
На фона на министерските меко казано заблуди не чуваме ни дума за промяна на схемата за финансиране на висшето образование така, че апетитът на даден вуз за повече студенти да не е производна величина на парите, които те му носят. Това, че за успешните специалности щели да се дават повече пари, не е решение, понеже вътре в тях схемата не се променя. А при псевдопазара на труда у нас извеждането на реализацията на завършилите студенти с по-високи заплати като критерий за успешност на дадена специалност оставя твърде много съмнения.
Така или иначе т.нар. гореща кампания за прием на студенти е в ход. При описаната ситуация в най-рисково положение са университетите, които държат на качеството на обучението и поради това сами не желаят да увеличават с много броя на студентите си. Те правят приемни изпити с по-високи критерии от тези на матурите в училище за отсяване на по-способните кандидати, а при широко отворените врати на много по-семпли в качествено отношение учебни заведения и все по-разпространеното у младите желание за "лесни дипломи" това крие опасност за отлив на кандидати. Засега утвърдените университети разчитат на традиционния си имидж, но съществуващата схема на финансиране дърпа тях надолу към средното равнище, а не по-слабите към високото ниво. Дори Софийският университет вече признава матурите при приема в цели 77 специалности. А публична тайна е, че през цялата първа година преподавателите са принудени да наваксват с новоприетите неусвоения от тях материал от средното училище. Което означава едно - че матурите у нас "не са дорасли" да мерят ниво на знанията, които би трябвало да бъдат усвоени в средното училище.
На втори план остава и друг немаловажен въпрос - какво е отношението на младите към приема във висше училище, когато за всеки от випуска място на студентската банка е осигурено априори. Освен малцинството младежи, което осъзнато се насочват към дадена специалност заради трайния си интерес към нея, останалите са наясно, че "все някъде ще ги приемат". Това вече е предпоставка за несериозно отношение, за стихийно движение на кандидати между различните вузове и за прилагането от страна пък на самите вузове на всякакви хватки за привличане на нови питомци. Някои от тези хватки граничат с всеядност и дори са в нарушение на закона. Впрочем всички сегашни безобразия ще станат напълно законни, ако парламентът приеме проектът на МОМН за промяна в действащия Закон за висшето образование и възможността за всякакви "делегирани права от вузове към други организации" и франчайзинги с цел университетите да печелят пари, понеже държавата просто не иска да ги финансира на ниво, което подобава на европейска страна.   
 Понеже всичко в една система е свързано, приемът на студентите е фактически в тясна зависимост от схемата за финансиране. Презряла е необходимостта компетентни специалисти да изработят нова методика за финансиране на висшите училища според реалните им разходи за обучението и според критерии за онова качество, което е вътре в "черната кутия". А не по налаганата като мантра ваучърна формула "парите следват студента", която от време на време се актуализира - напоследък надолу, по усмотрение на финансовото министерство.

Приемни изпити

Български
и литература

ПлУ    -    8 и 11 юли
УНСС    -    9 юли
ВтУ    -    10 юли
СУ    -    12 юли
ЮЗУ    -    12 юли
ШУ    -    13 юли
------------------
История

ВтУ    -    13 юли
СУ    -    14 юли
ПлУ    -    15 юли
ЮЗУ    -    16 юли
ШУ    -    16 юли
УНСС    -    16 юли
-------------------
География

ВтУ    -    9 и 12 юли
СУ    -    10 юли
ПлУ    -    11 юли
ЮЗУ    -    13 юли
УНСС    -    14 юли
ШУ    -    15 юли
------------------
Математика

ВтУ    -    10 юли
СУ    -    11 юли
УНСС    -    12 юли
ПлУ    -    14 юли
ЮЗУ    -    15 юли
ШУ    -    16 юли
-----------------
Английски

СУ    -    3 юли
ВтУ    -    8 юли
УНСС    -    10 юли
ЮЗУ    -    14 юли
ШУ    -    14 юли
ПлУ    -    16 юли
------------------
Физика

ВтУ    -    9юли
СУ    -    10 юли
ЮЗУ    -    13 юли
ШУ    -    13 юли
------------------

Таксите за явяване на изпит в различните вузове са 30 или 25 лв. За втори и всеки седващ изпит в ЮЗУ таксата пада на 20 лв. Обикновено по 10 лв. струва подаването на документите.