Кога една статия струва 85 000 лв.?

Първи анализ на състоянието на научните изследвания във висшето образование у нас публикувахме в броя на ДУМА от 4 февруари т.г., благодарение на данните в новото трето издание на Рейтинговата система на висшите училища. Темата е важна, понеже дава много основания да разделим българските вузове на няколко групи - такива, които активно правят качествена наука, имат видими резултати в международните рейтинги и обучението в тях се основава на включването на студентите в изследователската дейност; втора група - с наука, развита на относително средно равнище; и трета - най-многобройна, в която попадат висши училища, занимаващи се основно с обучение, със слаба научна дейност и ниски резултати в нея. Когато говорим за нови промени във висшето образование и очакваме за пръв път да се появи Национална стратегия за неговото развитие, картината в трите групи би могла да помогне за взимането на решения в правилната посока.
В първата публикация по темата миналата седмица данните очертаха следната панорама: в България има само три наистина изследователски университета, чиито научни резултати са видими за международната научна общност - Софийският университет, Медицинският университет в София и Химико-технологичният университет (ХТМУ). Те имат за последните 5 години по над 200 публикувани научни статии в рецензирани международно списания, сочат данните от най-уважаваната световна база данни Web of knowledge. Техните публикации са цитирани най-много от други автори, което е индикатор за качеството им. Във втората средна група (между 100 и 200 публикации) и среден индекс на цитируемост ги следват още 7 университета - МУ-Пловдив, ТУ-София, Тракийският университет, Пловдивският университет, Бургаският университет, МУ-Варна и МУ-Пловдив. Останалите вузове - включително всички частни, спадат към третата група. Логиката подсказва, че при това положение е редно висшите училища да се финансират различно, а не всички да получават еднакъв процент от държавната субсидия за наука (по 8 млн. лв. през 2013 и 2014 г. общо за вузовете).   

Анализът на научната дейност във висшето образование обаче може да бъде продължен на по-дълбоко равнище, за да се получи по-пълна представа - данните по индикатори в рейтинговата система дават възможност да видим каква е научната активност на преподавателите във всяко висше училище - т.е. по колко статии от общата продукция на ВУЗ-а се падат на един преподавател. А така също - каква е ефективността на парите, които се заделят за научна дейност, т.е. какви са научните резултати спрямо изразходваните средства. Колкото и приблизително да е сравняването на броя преподаватели на щат с общия брой статии във всички професионални направления на всеки ВУЗ и със средствата за наука в него, все пак тенденциите се очертават пределно ясно и биха били полезни за експертите, които планират развитието на системата. За целта на анализа тук са взети предвид броят на преподавателите на основен трудов договор във всяко висше училище към 2013 г., общият брой публикувани от тях статии и средствата за изследователска дейност - от държавната субсидия и от привлечените собствени средства.  
Няма изненади в резултата, ако погледнем по колко научни статии е публикувал всеки преподавател за последните 5 години. И каква е ефективността от вложените средства. Висшите училища са различни по големина и брой преподаватели, затова сравнението  е на база процентно съотношение. Отново на първите три места са познатите три университета - СУ, МУ-София и ХТМУ. По научна активност на преподавателите обаче ХТМУ изпреварва МУ-София (публикациите на медиците са повече на брой, но повече са и преподавателите). Лидер без конкуренция остава Софийският университет - всеки от неговите 1655 преподаватели е публикувал средно 2,32 статии за последните 5 години и на всяка от тях се падат 2156 лв. от парите му за наука.

ВУЗ      Преподаватели     Статии    Статии на 1 преподавател    Цена на 1 статия

СУ                1655               3834            2,32                                        2156,6 лв.
ХТМУ             252                 552             2,19                                     10 733,0 лв.
МУ-София    1269               1400            1,10                                        1842,0 лв.
   
Тук правят впечатление две неща. По-ниските разходи за една статия в МУ-София (1842 лв.) означават най-високата у нас ефективност на парите за наука. А при ХТМУ, въпреки голямата научна активност, високата цена на една статия показва, че всъщност преподавателите в този университет имат капацитет да "произвеждат" много повече научна продукция от това, което показват като резултат в момента. А като цяло дори трите водещи в научно отношение висши училища би трябвало да са доста по-активни, защото средно по две статии за пет години на преподавател не е кой знае какъв резултат на фона на сродни вузове в Европа. 
Преподавателите на още два университета се оказват в средната група - в Бургаския университет при 300 преподаватели научните статии са 365 (по 1,22 на един лектор), а в Тракийския университет 463-ма преподаватели имат 474 статии (средно по 1,02 публикации). Във всички останали 46 висши училища у нас на човек се пада под 1 статия за 5 години. Което е много лошо, откъдето и да го погледнем. И поражда твърде голямо съмнение към красивите тиради за научна дейност във вузовете, които чуваме непрекъснато. Разбира се, науката не се изразява само в статии, но все пак в цял свят това е основен показател, по който се мери качеството на научните изследвания.
Вероятно следващите данни никак няма да бъдат посрещнати радушно от вузовете, за които се отнасят - под 0,3 статии на човек са "произвели": МУ-Пловдив (741 преподаватели), МУ-Плевен (330 преподаватели), Шуменският университет (382 преподаватели), ЮЗУ (493 преподаватели), НБУ (499 преподаватели), Русенският университет (516 преподаватели), ТУ-Габрово (214 преподаватели). Още по-зле с резултат под 0,1 научни статии на човек са УНСС (486 преподаватели), Великотърновският университет (644 преподаватели), Стопанската академия в Свищов (248 преподаватели), Икономическият университет-Варна (287 преподаватели). Това показва, че мнозинството преподаватели у нас, ако изобщо публикуват научни разработки, то е само в местни български издания и вузовски брошури, т.е. прави се наука "в собствен сос" и за собствена употреба - дори в най-международни научни направления като природните науки, икономиката и пр.   
Колкото до разхищението на пари - т.е. до неефективното им използване, за да звучи по-меко, първенец тук е УНСС - една научна статия в него струва... 85 197 лв. Следват го Американският университет (60 740,7 лв. на статия), Икономическият университет-Варна (45 156 лв. на статия), Русенският университет (32 804 лв. на статия), НБУ (29 967,3 лв. на статия), ТУ-Варна (29 955,6 лв.) и т.н. Тези примери показват, че

пари има, наука няма

А с нула признати международно статии са всички военни вузове и вузовете по изкуствата, всички колежи, плюс Бургаският и Варненският свободни университети, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, Пернишкият университет, УниБИТ, Висшето строително училище "Л.Каравелов", Международното висше бизнес училище и Висшето училище по застраховане и финанси. При тях парите, заделени за наука, са изцяло в пясъка по отношение на научната продукция. Пернишкият университет например, т.е. Европейският политехнически университет, има 67 преподаватели на основен трудов договор, нула разпознаваема научна продукция и... 1,4 млн. лв. пари за наука!
Голям въпрос е как Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) одобрява докторантски програми във висшите училища. Как обучават докторанти и изискват от тях задължителните публикации преподаватели, които сами не публикуват статии? Как например НБУ с 0,15 статии средно на преподавател е акредитирал 31 докторантски програми? УНСС с 0,04 статии на преподавател е получил от НАОА акредитация на 30 докторантски програми. Стопанската академия в Свищов с 0,01 статии на преподавател обучава бъдещи учени в 14 специалности. И т.н.
Опитах се да направя сравнения само между данните от някои индикатори в рейтинговата система, отнасящи се до науката. Но и те са достатъчни, за да се видят огромните дупки, зейнали в научната нива на висшите ни училища. Някои ректори не харесват рейтинговата система, но дори в нея да има несъвършенства, ректорите би трябвало да се възползват от възможностите й, за да видят къде се намират техните вузове и да си направят изводите. Да не говорим за държавата, която преди да лансира решения, трябва да е много наясно с реалната картина, за да води системата в правилната посока. И да инвестира малкото средства за наука там, където те са ефективни.