Живо наследство
КАК КОПРИВЩИЦА СТАНА ГРАД-МУЗЕЙ
Три пъти изгаряна само до 1810 г., по време на социализма тя бе възродена, разцъфтя и днес е архитектурна съкровищница, с която се гордеем пред света
/ брой: 10
Всички българи имат особено любовно отношение към красавицата Копривщица. Обичат я заради нейното славно минало, заради неповторимото й архитектурно богатство и заради героичните й синове.
Тя е основана през ХVI век от пастири и овчари, които търсели паша за стадата си по гори и планини. Думата "копрос" на гръцки означава "кошара" и вероятно е наложена от елинизирани каракачани. Според друго тълкувание, тук растяла обилно коприва и тя дала името на селището. Възможно е тукашните "куп речици", вливащи се в Тополница, също да са дали названието на селището.
От създаването й до 1810 г. Копривщица три пъти е изгаряна и три пъти е възстановявана. Така разказва Вельо Дебелянов - едно от чедата на Копривщица и първи братовчед на прекрасния ни поет Димчо Дебелянов, в своята книга "Копривщица в сърцето". Бащите им са братя, родени и расли в една и съща къща.
Днес, когато влизаме в двора на къщата-музей "Димчо Дебелянов", ни посреща скулптурната фигура на проф. Лазаров - Майката, като обобщен образ на всички майки по света, и на Майката земя, както е изпял поетът в стихотворението си "Тиха победа":
И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете...
Заслугите да се възстанови къщата като музей на Димчо са на Вельо Дебелянов. Той преотстъпва частите от общия им дом и двор, прави плановете, по които се реставрира всичко в предишния си автентичен вид. Сега са възстановени и кичестите вишни. А почитателите на Димчо влизат в двора и чуват:
Помниш ли, помниш ли, тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни...
Като архитект Вельо Дебелянов известно време работи в Софийски окръжен народен съвет. Обикаля Копривщица и всячески се опитва да й бъде полезен. Вижда как се рушат нейните архитектурни паметници и никой не се грижи за тях. Иска да заснеме тавани и резби. Пред очите му си отиват хаджи Вълковата къща и още много други. Написва дописка до пресата за запазване на нашето архитектурно наследство, но после тя прераства в официално изложение до министър-председателя на България, до БАН, до Комитета за наука, изкуство и култура, до Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, до управата на Софийския окръжен народен съвет, до управата на Народния, Етнографския и Археологическия музей. В изложението настоятелно се декларира необходимостта от запазването на Копривщица като старинен град, съкровищница на история, култура, архитектура и утвърждаването й като МУЗЕЙ НА БЪЛГАРИЯ!
На 29 март 1951 г. комисия, назначена от Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, обхожда града и набелязва по-ценните сгради, които трябва да се запазят в най-скоро време. Списъкът включва 42 обекта, като на първо място са къщите на Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Петко Доган, Павел Лютов, Панчо Млъчков, Георги Бенковски, Дядо Либен. Още къщи: Чалъковата, на Хаджи Генчо, на Генчо Стайков, на Павел Бозов, Кантарджийската, Десьовската. Както и другите къщи: Михаил-Маджаровата, Госбаровата, на Душко Рашнов, също и Фингаровата, и Иван-Брайковата.
В списъка са и училището, гимназията, черквите "Св. Богородица" и "Св. Николай", старата аптека, къщите на Рашко Налбантов, на Лико Мерджанов, на хаджи Никола Тороманов, на Тодор Духлеков, както и Драгийската и на Горо Душков. Включени са и мостовете: Калъчовият, Пейовският, четирите сводести моста над Кьосово дере и мостът над река Петрешка...
Девет са чешмите за съхраняване: Моровянка - пред черквата "Св. Никола", Мирчовата, Десьовската, Пейовската, Райновец-чешма, Догановската, Беневската, Чалъковата и Дековата.
С поредица от административни формалности и документи, за които инициатор е все Вельо Дебелянов, в 1952 г. Копривщица вече е обявена за град-музей. С постановление на министър-председателя Вълко Червенков е изработен градоустройственият план на града. През 1956 г. е създадена Дирекцията на музеите.
Второто "завръщане" на Вельо Дебелянов е като архитект на Копривщица, а третото - когато е вече пенсионер и приема ръководството на строящия се хотел на "Балкантурист", както и строежа на водопровода, и на складовете на "Петрол" на гара Антон.
Пътуваме ли с Подбалканската железница, очите и душите ни се радват на гарите, спирките и кантоните, построени в наш, български стил. Трябва да се знае, че сред архитектите, които имат заслуги за хубостта на тези цветущи някога жп постройки, е и Вельо Дебелянов, който строи освен Копривщенската, Пирдопската и още други гари.
Богат и достоен е животът на арх. Вельо Дебелянов, живял и работил с любов към българското, и най-вече към Копривщица, която го помни и почита като свой син!
Днес, когато всичко построено след Девети септември 1944 г. се отрича, омаловажава или безмилостно е разрушавано, трябва да се каже истината: цели градове, села и махали през 50-те и 60-те години на миналия век бяха възстановени, реставрирани и дори строени от кота нула с грижи и пари от държавата. Затова днес имаме Копривщица, Трявна, Котел, Жеравна, Ичера, Етъра, Мелник, Несебър, Созопол, Стария Пловдив, Боженци, Банско и още колко исторически, културни, архитектурни резервати, с които се гордеем.
о о о
В поредица, печатана през седмица, вестник ДУМА ще представи изграденото в България в периода 1944-1989 г., за което стотици хиляди българи дадоха всичко от себе си. Част от това огромно строителство са и българските градове и селища музеи със забележително историческо, културно и архитектурно наследство, възкресени в годините на социализма - някои под закрилата на ЮНЕСКО.
Пострадали от мътната вълна на прехода, но въпреки това запазили достойнство, неповторима прелест, чар, те и днес привличат милиони туристи и разнасят славата на България по света.