Как бяха убити американските университети
Пет лесни стъпки, които доведоха до краха на университетите в САЩ
/ брой: 220
Организация Junct Rebellion*
Превод Кристиела Симеонова
Продължение от вчерашния брой
Стъпка 3.
Появата на нова управляваща класа, която да поеме ръководството на университета
Тази нова класа контролира функционирането на повечето университети, включително разпределянето на финансирането, фондовете, определяне на учебните планове. Ако си спомняте времето, когато революция в медицината донесе появата на модела на здравните организации - управляваната медицина, ще разберете какво се случи с академичната общност. Ако пък сте по-млад, нека ви разкажа - едно време докторите управляваха болниците, те вземаха решенията за лечението на пациентите. През 70-те години по време на доста оплюваното управление на Никсън, се появи идеята за промяна на управлението на медицинсдките центрове - стъпка, която да промени разходите за медицина. Но много бързо идеята, фокусирана върху високото качество на здравните грижи на контролирани цени, се опорочи заради редица облаги на управленците - все по-високи премии, по-слабо обслужване, все повече ограничения на докторите. Виждате какво е положението в здравеопазването в страната ни. И по същото време се появи и новото управление на университетите. От 70-те години на XX век досега едновременно с броя на преподавателите с непълна заетост се увеличава и броят на управленските постове, които предлагат солидни възнаграждения, редица привилегии, кабинети, престиж и влияние. През 2012 г. броят на ръководителите видимо надвишава този на преподавателите.
Мерките за икономии служат за оправдание на университетите, че наемат асистенти, вместо професори - те са 75% от всички преподаватели в страната. Но това, което скриват и никога няма да си признаят, е, че всъщност не спестяват пари, назначавайки асистенти - заплатите, сигурността и влиянието им е силно редуцирано, но не се спестяват пари. Те просто се отклоняват към заплатите на управленския персонал, на консултантите и скандално високите заплати на ректорите. Това е просто едно преразпределяне на финансите от тези, които всъщност преподават - от учените, и следователно от образованието на студентите, към тези на изпълнителите и управляващите, както и към все по-нужните консултанти, пиари и рекламни фирми, както и правни кантори. Трябва да добавим, че ректорските заплати през 1970 г. бяха между 25 хил. и 30 хил. долара, а сега достигат милиони долари - заплата, забавени компенсации, неограничени финанси, безплатни домове или щедри надбавки, коли, шофьори, членство в скъпи клубове.
Стъпка 4.
Създаването на корпоративна култура и корпоративни пари
Контролът върху това как се "използва" университетът. Потокът от корпоративни пари променя стойностите и мисията на университета - превръщайки го от място, където образованието на гражданите се разглежда като социално благо, където интелектът и способността за разсъждаване се развива и усъвършенства в полза на отделния индивид и обществото като цяло - в място за професионално обучение, фокусирано изцяло върху ползата и печалбата. В университета вече не се обръща внимание на усъвършенстването на ума. Университетът се превърна в място, където отиваш само за да можеш след време да получиш добра работа. Всичко, което не е пряко свързано с подготовката за определена професия, се опозори и омаловажава - философията, литературата, изкуството, историята бяха определени като безполезни науки.
Ана Виктория пише за корпоративната култура: "Много университети са разчитали на методи от частния сектор за генериране на приходи - като създаването на частни корпорации, патенти, увеличаването на маркетинговите стратегии, корпоративните партньорства, отдаването под наем на имоти на университета, както и доходоносните начинания, свързани с електронното обучение.
Какъв е проблемът с корпоративните пари, ще кажете? Голям. Когато корпоративните пари заляха университетите, корпоративните ценности замениха академичните. Както казахме преди, хуманитарните науки замряха и бизнес училищата започнаха да трупат тонове пари. Сериозни етични въпроси започват да се повдигат, когато с корпортивните пари започват да се правят дарения и те влизат в партньорства с научните отдели, където тези пари купуват влияние за определянето не само на научните изследвания, но и на резултатите от тях. Корпорациите правят дарения на отделите, използвайки научните изследвания като сделка. Те получават възможността да удържат, да намаляват парите като дарение, използвайки труда, контролирйки и притежавайки изследването. И университетската лаборатория вече не е място за обективни изследвания и проучвания. Например корпорациите, които не одобряват промяната на климата, ще дарят пари и ще контролират изследването така, че то да опровергава тези твърдения. Особено опасно е, когато фармацевтични компании поемат контрола над университетските лаборатории, които трябва да тестват ефикасността или безопасността на дадено лекарство и след това пуснат своето одобрение. Друг пример откриваме в икономическите отдели. Организации показаха как от Wall Street са откупили висококвалифицирани икономисти от Харвард, Йейл или Станфорд, за да разясняват състоянието на стоковата борса и финансовата стабилност на страната.
Академичната общност се превърна в блудница на корпоратизма. Преди университетът беше независима институция. Той е култура, предлагаща светоглед, който изповядва ценности, свързани с интелектуалното, емоционалното, психологическото индивидуално развитие на всеки човек. Той уважава и цени приносите на учените, на интелектуалците към обществото. Той помни какво е обещал на всеки студент и се стреми да окаже възможно най-голямата подкрепа за осъществяването на това обещание. Университетът прави това не само за доброто на учения и студента, но и за доброто на обществото като цяло. Също като медицината, която съществува, за да помага. Не прави нищо заради някаква облага, всичко е безкористно. И като че ли бяхме отвлечени от извънземната култура на изгодата и загубихме нашия суверенитет върху професията си и институциите си. Корпоративният модел, лежащ на основата на изгодата, притисна, от едната страна, преподавателите ни, а от другата студентите.
Стъпка 5.
Съсипването на студентите
Докато претендират, че вдъхват надежда за по-добър живот на студентите, нашите корпоризирани университети съсипват живота им. Това се постига чрез понижаване и съсипване на качеството на образованието, така че студентите да не са способни да мислят, да си задават въпроси, да се интересуват, да разсъждават. Вместо това те се научават само да слушат безгласно и да попиват информация, да решават тестове и да полагат изпити, да следват правила, да търпят заблуди. Нашите студенти бяха лишени от възможността да имат ментори, с които да се съветват, от голямо разнообразие от курсове, от динамична учебна програма. Вместо това все повече университети имат основна програма, която определя голяма част от курса на обучение, а материалът е преподаван от армия ниско платени, с непълно работно време преподаватели по модел, който повече наподобява работата във фабрика или кухнята в заведение за бързо хранене, отколкото институция, която дава висше образование. Направихме така, че само най-богатите семейства да могат да си позволят да пратят децата си в колеж. По-младите може би не знаят, че през XX век по-голямата част от университетите бяха безплатни, включително и тези в Централна Америка, можеше да се регистрираш по местожителство за 6 месеца и да отидеш в Бъркли безплатно или поне с много ниска такса. Преди да се дипломирам в средата на 70-те години, таксата в "Темпъл" беше почти 700 долара за година. Днес тя е близо 15 хил. долара за година. Таксите се повишиха повече от 2000% от 1970 г. до днес. 2000%! Това е най-пряката и голяма заплаха за студентите ни - обричаща ги на заеми, които ще изплащат до гроб.
Другият основен и застрашаващ аспект на всичко, което се случва, се крие в съмнителното партньорство между кредитните институции и департаментите за финансова помощ към университетите. Това е дяволски съюз. Имал съм студенти, които работят за тези департаменти. Там ги приучват на следното - вместо "Толкова имате нужда да заемете!", те са научени да казват "Това е, което можете да получите." И винаги прилъгват студентите с възможно най-високата сума. Така често избухват финансови скандали между колежите и кредиторите - и съм сигурен, че има още много сенчест бизнес. Таксите за обучение излязоха извън контрол заради заплатите на административния персонал, на директорите, а заемите продължават да растат, обричайки студентите на живот, изпълнен с дългове. И което е още по-лошо - университетът не проявява никава загриженост за това.
Машината на пропагандата тук е доста силна. Учениците са убеждавани непрекъснато от своите родители, учители, класни ръководители, че трябва да отидат в университет, за да си осигурят многообещаващия живот на средната класа; убеждавани са, че тези заеми си заслужават - и твърде късно осъзнават, че те са твърде обвързващи, че само ги заробват. Нека бъде ясно, че това не е грешка на родителите или на учителите - съветници. Това е просто умишлено насаждано убеждение относно важността на университетското образование.
И ето, получи се.
В рамките на едно поколение в пет лесни стъпки, не само че учените и интелектуалците на страната бяха заставени да замлъкнат и почти бяха заличени, но и цялата институция беше ограбена и претворена в машина, която да осироти, да вкара в дългове и да направи безропотни всички следващи поколения. Сега нископлатените професори мигранти преподават едни и същи курсове, които не са пригодени за студентите, които преминават през тях като на конвейер. Те само трупат борчове, задлъжняват и са отчаяни в тази икономическа ситуация, обричаща на безработица. Единствено административната класа е облагодетелствана от тази система - корпоративните колонизатори само печелят пари и контролират тази пародия. Но най-важното е, че истинските победители, хората, които наистина печелят от големия срив на американските университети, са тези, които през 60-те години съзряха в университета заплаха за установяването на тяхната власт. Това са същите хора, които сега работят трескаво, за да разрушат и други социални структури, всичко - от правителствената програма за медицинска помощ на лица над 65-годишна възраст и социалната сигурност до министерството на пощите.
Гледайки гибелта, крушението на американската академична общност, трябва да признаем, че те победиха.
Но това са победители, които никога няма да заявят открито победата си, защото внимателно поддържаната капиталистическа илюзия за университетско образование все още ги облагодетелства. Никога няма да признаят, че университетът е "мъртъв". Не, точно обратното. Вместо това те продължават да настояват, че университетът е единственият път към успешен живот. Твърдят, че той е единственото условие за щастие. Университетите се превърнаха в неолиберални машини, облагодетелстващи десноцентристите.
А сега накъде?
Тази разруха обхвана поколенията. Възможно ли е да поправим тази щета? Можем ли да наложим, ускорим възстановяването на държавната ни образоватерна система? Можем ли отново да превърнем преподавателите в професионалисти, да пропъдим пренаситената администрация и цялата корпоративна машина? Можем ли да осигурим безплатно или поне нископлатено и същевременно на високо ниво образование на студентите си; образование, което не акцентира само върху ученето за дадена професия, а и върху високото лично и интелектуално усъвършенстване? Вярвам, че можем. Но само когато осъзнаем мащабността на проблема и заявим отказа си да позволим онези хора в управлението да продължават да "разделят и владеят". Тази разрушителна атака е част от доста по-голяма атака срещу ценностите на прогреса, срещу социалното добро. Битката не се състои само в това да се възстанови професионализмът, да се заличат студентските дългове, да се повишат образователните резултати, въпреки че си заслужава да се борим за всяка една от тези цели. Но ще празнуваме пирова победа, ако не осъзнаем същността на голямата война и не се борим усилено да възродим ценностите на страната за благото на нашите съграждани.
Нетърпелив съм да обменя идеи с тези, които са въвлечени в тази битка или тепърва влизат в нея. Доста работа ни предстои. Като в битката между Давид и Голиат сме изправени пред много силен враг. Приемам всякакви идеи как да се справим!
----------------
*Junct Rebellion е организация, която изследва процесите, довели до "смъртта" на американските университети. Целта й е да насочи вниманието към това, което се случва с висшето образование. Материалът е достъпен на адрес: http://junctrebellion.wordpress.com/2012/08/12