Излиза ли Румъния от кризата?

Това е въпросът, който си задават не само управляващите, но и мнозинството граждани в северната ни съседка. Към търсенето на най-близкия до реалността отговор се стремят социологически агенции, изследователски центрове, средствата за информация. За властимащите и техните приближени краят на мъките е настъпил, но останалата част от населението не бърза, изчаква, ослушва се. Скромни са и наблюдателите в чужбина. Да видим какви са цифрите и фактите.
Мненията варират от една до няколко години. В публикувания тези дни сондаж на изследователската фирма "JSRA-center", над половината от запитаните румънци смятат, че икономическата криза ще продължи от 2 до 5 години. В потвърждение на това 92 процента от тях сочат нарастването на цените. Отделени са категории на "крайни песимисти" и "оптимисти". Привърженици на първите са 10% (в градовете с население повече от 50 хиляди), които смятат, че кризата ще продължи най-много до 5 години. Само 5 на сто виждат нейния край след най-малко 1 година.
Официалните прогнози не се различават много от посочените цифри. Председателят на Фискалния съвет Йонуц Думитру заяви, че "Румъния не е излязла още от рецесията, но позитивната тенденция през последното тримесечие на 2010 г. трябва да продължи." Той не може да твърди, че икономическият растеж от 0,1% през този период е начало на оживлението.
Икономическото възстановяване според в. "Адевърул" ще бъде различно в отделните области (жудеци). Вестникът публикува данни за нарастването на БВП и на средната заплата през 2011 г. Националната комисия по прогнозите сочи областите в централната част на страната (Клуж, Сибиу), които ще отбележат по-висок брутен вътрешен продукт (над 2 на сто). Но областите на северозапад и югоизток (Бихор, Гюргево) - под 1 на сто. Разликата според анализаторите се дължи на различния обем на продукцията за износ. В областите Клуж и Арджеш, където е продукцията на "Нокиа" и "Дачия", се получава най-висок ръст и съответно обем на експорт, но само те не могат значително да подобрят средното национално равнище. Известният икономист Илие Шербанеску отбелязва, че в някои зони средната заплата е под средната пенсия. Значителен принос за "събуждане" на икономиката имат чуждестранните инвестиции, които през първите 2 месеца на тази година са били 294 милиона евро.
Нарастването на цените през последните месеци доведе до увеличаване на инфлацията през март на 8 на сто. Тя удари еднакво пенсионерите, работещите в бюджетната сфера и в частния сектор. Най-болезнено чувстват поскъпването на хранителните продукти пенсионерите. Отрицателен ефект оказа и съкращаването на заплатите с 25%. Утешение ще имат през т.г. само в някои области с увеличение на заплатите от 4,3% до 9,2%.
За положението в промишлеността говори тазгодишното изложение "Ромекспо" за строителни материали. "Румъния е силно деиндустриализирана", заяви на него председателят на Асоциацията на производителите на строителни материали Клаудиу Джорджеску. На изложението преобладават фирми, вносителки на произведения от чужбина, а румънските се броят на пръсти. От 750 изложители през миналата година сега броят им е бил 250. Цените са паднали с 30%, но търсенето е близо до нулата.
Известно насърчение даде експортът предимно на селскостопанска продукция. Причината за ръста на износа е повишаването на цените на международния пазар. Обемът на износа на хранителни стоки през 2010 г. е отбелязал увеличение от 40,3 процента.
Правителството се стреми да насърчава икономическия растеж чрез различни мерки като кредитиране на губещи предприятия, приватизиране на отделни компании. Остра дискусия се разгърна в парламента и печата по намерението на правителството да приватизира част от "Петром". Наблюдателите се питат дали това ще донесе изгода или е плод на политически популизъм и политически игри.
Сериозен проблем, както и у нас, е усвояването на еврофондовете. По сведения на европейски институти Румъния има най-малък дял в усвояването на фондовете сред страните-членки на Евросъюза. Европейската комисия ще изпрати в Букурещ експерти, които да съдействат за усвояване на предоставените 20 млрд. евро. В Брюксел отчитат, че една от причините за недостатъчните резултати е ограниченият брой квалифицирани кадри.
Загриженост за икономическото положение в Румъния проявява и МВФ. Ръководителят на неговата мисия в Букурещ Джефри Франкс изрази своето задоволство от постигнатия напредък в експорта, обаче предупреди, че разликата между излизането от рецесия и продължаването на кризата е значителна. Той подчерта нарасналата конкурентноспособност на страни като Полша, Турция и сред тях Румъния. Като споменава за бъдещ договор с Румъния, Франкс прави и някои препоръки за структурни реформи с неолиберален характер. Според него някои от държавните компании трябва да бъдат закрити, други - приватизирани, а трети - реорганизирани.
Редица румънски икономисти излизат с предложения за изход от кризата, посочвайки различия в подхода към отделните проблеми. "Стратегията във финансовата политика по време на рецесия е съкращаване на данъците" - изтъква един от тях. Но румънското правителство повиши ДДС от 19 на 24%. Това е една от причините, освен съкращаването на разходите, която доведе до рецесията в две страни от ЕС - Гърция и Румъния. Между препоръките за изход анализатори изтъкват намаляване на бюрокрацията, съкращаване на данъците и таксите, усвояване на еврофондовете. Но нищо за безработицата, корупцията, здравеопазването.
Зад сухите цифри на икономисти и социолози не могат да се скрият настроенията сред обществеността, които са смущаващи. Известният румънски артист Флорин Замфиреску е откровен: "Преживявам най-тежките времена, в които съм живял в Румъния, в смисъл, че бедствената ситуация, в която се намираме, ме кара да си мисля все повече, че се радвам на пенсионирането, радвам се, че приключвам дейността си." Главният редактор на в. "Романия либера" Дан Туртурика се надява на "гражданското общество": "Ако ние, "обикновените хора", успеем да принудим тези, които ни ръководят, да чуят гласа ни, и изготвят правилата да обслужват обществените интереси, а не да задоволяват собствения им дневен ред, положението би се променило радикално." Дали ще дочака това време?