Войната
/ брой: 201
На 2 септември 1945 г. капитулира Япония и това е краят на Втората световна война, безумието започна с нахлуването на Германия в Полша шест години по-рано - на 1 септември 1939 г. Излиза, че септември е важен месец в тая война. На 15 септември 1939 г., две седмици след началото й, България обявява, че ще се придържа към позиция на неутралитет в конфликта, което след година ще забрави. На 17.IХ. 1939 г. е подписан пактът Рибентроп-Молотов. На 7 септември 1940 г. си върнахме Южна Добруджа. На 27 септември 1940 г. се сформира Тристраният пакт. На 8.IХ.1944 г. Русия обяви война на България, от същия ден влезе в сила обявената война на България срещу Германия. Естествено има важни дати и извън септември като 22 юни 1941 г. и 9 май 1945 г. А за България две са черни - 1 март 1941 г., когато Богдан Филов с подписа вкара страната в Тристранния пакт, и 13 декември 1941 г., когато България обявява война на САЩ и Англия. Този декемврийски ден е "пролог в нашата народна и държавна драма", както го нарича Кирил Янев в книгата си "Операция "Пойнт бленк". Цел България" (изд. "Световит"). Народното събрание приема решението с мощно "ура" и бурни ръкопляскания. Всички са на крака, пълномощните министри на братските Германия и Италия г-н Бекерле и граф Мажистрати получават овации. Напразно народният представител Петко Стайнов тропа по банката и се провиква да му дадат думата. Залата не иска да го чуе и гласува. "Абсолютно мнозинство", съобщава председателят Христо Калфов. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. проф. Петко Стайнов и съпругата му писателката Анна Каменова едвам се измъкват живи от развалините на дома си. Помня проф. Петко Стайнов от парламентарното си репортерство във "Вечерни новини", познаваше изумително законите в тънкости. Тогава не знаех, че се е одързостил да се противопостави на онова налудничаво решение.
Книгата на Кирил Янев е напомняне за една война - от декември 1941 до лятото на 1944 г., която остава в сянка, едни я наричат "символична", други "странна", трети "периферна", дори "оперетна", но тя превърна българската столица в грамада от развалини и вкара в словника на българина ужасна нова дума: евакуация. Нарекъл е книгата си още "репортаж със задна дата", защото върви по събитията. Янев пита и разпитва, през ръцете му минава всичко написано на тази тема и нарежда пъзела с помощта на свидетелски показания, архивни документи, научни трудове и военни мемоари. И прави това по Кирил-Яневски - с добросъвестно отношение към историята, с уважение към фактите и с ярък публицистичен език. И ако всеки ред в този исторически репортаж е непоклатим на мястото си и това страшно четиво е увлекателно, това се дължи както на писателската му дарба, така и убедеността, че нямаме право да забравим тази война, останала в сянка.
Наистина, нямаме право! Защо трябваше да се изсипят толкова много бомби във въздушните атаки над София през 1943-1944 г.? А в оптическия мерник на съюзническите бомбардировачи не беше само столицата, а и Дупница, Враца, Пловдив, Русе, Карлово и други 178 градове и села в страната. Само "за да се смачка България" или правителството й "да поумнее от преподаваните й уроци", са хвърлени 435 тона бомби - 40 000 на брой в обединеното бомбардировъчно настъпление "Пойнт бленк"? И да се разрушат толкова жилищни сгради (12 567, от които 5232 изцяло)? И да се убива не само с бомби - да се разстрелват с картечници от изтребителите бягащите софиянци, и да се хвърлят детски играчки и писалки с взрив за "залъгалки" на дечицата. Може би беше прав Волен Сидеров, който преди седем години предлагаше да издигнем паметник за близо 2000-те убити от САЩ и Англия българи. Но сега нещо се умълча - ни гък, ни мък на тази тема.
В книгата си Кирил Янев е разкрил подробно и "партизанските боеве" на родната авиация и противовъздушна отбрана с "летящите крепости". Тогава, когато българските летци правят чудеса от храброст в родното небе, моторите на германските самолети по нашите летища са безшумни, съюзниците не ги е еня за България, мислят само за драгоценния румънски петрол. В блестящите си репортажи с обратна дата авторът разказва и за пленените противникови летци и лагера им в "Илчов баир", за одисеята на "сваления" американец - партизанин Хералд Джеймс. Много са фактите, които изобличават пълното безгрижие на управниците за съдбата на страната и глухотата им за народните неволи. Книгата кара читателя да се замисли за прекомерната жестокост на войната. "Искаш ли да унищожиш нещо, унищожи всичко" - е железният принцип на Уинстън Чърчил. Може би едно от неговите есета, за които получи Нобелова награда за литература за 1953 г., да е "Пойнт бленк"!