Високата заплата е основен стимул за учене
80 на сто от студентите смятат, че на българското висше образование му липсва практическа насоченост
/ брой: 281
Като основен мотив при избора на ВУЗ и специалност бъдещите висшисти в Пловдив определят възнаграждението, което ще получават след депломирането си. Сред недостатъците на днешното българско висше образование младите посочиха неговото теоретизиране и липсата на студентски практики. Основна причина за това според тях е отсъствието на комуникация межу бизнеса и академичната общност. За да са конкурентоспособни на динамичния трудов пазар, те предложиха по-гъвкави магистърски програми.
Това стана на дискусията "8 декември, а сега накъде", организирана от МО на БСП в район "Източен", чийто модератор бе членът на НС на БСП д-р Атанаска Тенева. Тя обявяви и резултатите от анкета, според която 64.43 на сто от пловдивските студенти смятат, че нивото на образование във висшите училища на Пловдив е добро.
Представители на всички пловдивски вузове, техни преподаватели и връстници от неправителствения сектор се опитаха да обобщят проблемите в образователната система въз основа на личния си опит. И на данните от анкетата, проведена от младите социалисти в Пловдив сред 253 техни връстници. 2/3 от запитаните биха предпочели да учат в чужбина, ако имат възможност. Близо 80 на сто отговарят, че в българското образование липсва практическа насоченост. Същият е процентът на оценяващите условията в студентските общежития като лоши. По-малко от половината считат, че таксите за обучение са високи, но само 6% от анкетираните са запознати с бюджета на вуза, в който учат.
Държавата е в дълг към образованието, категоричен бе ректорът на Медицинския университет доц. д-р Георги Паскалев, защото макар за качеството му определяща да е връзката преподавател-студент, в основата на процеса е материалната база, допълни той. Висшето образование не е задължително и затова важен е принципът: "Аз искам", изтъкнаха младите, поставяйки акцент на собствената си заинтерсованост към процеса на обучение.
Студенти от Аграрния университет разкритикуваха рейтинговта система с аргументите за неясни критерии и начин на оценяване. Други техни колеги са убедени, че кандидатстудентската кампания се провежда неправилно. Липсват стимули за наистина добрите студенти, посочиха трети.
Вашата дискусия поставя правилно въпроса: "А сега накъде?", но на него трябва да отговорят онези, които коват законите, каза преподавателят в ПУ д-р Кацаров. Репликата насочи дискусията към бъдещето, което без наука и образование и без държавната подкрепа е неясно, категорични бяха младите хора. Спешно трябва да се разработи стратегия за развитие на висшето образование и да се приеме нов закон за народната просвета, за да се оформи макрорамката поне до 2020 г., решиха участниците в дискусията.