Търсена илюзия

Постановка

Напоследък редица наши икономически наблюдатели и анализатори посочват, че икономиката ни се развива изненадващо прилично, независимо от бушуващата политическа несигурност. Основанията за подобна преценка се базират на данните за икономическата динамика за текущата година (2024) по тримесечия.
По предварителни оценки на Евростат през първите три тримесечия на текущата година средният темп на прираст на БВП за тримесечие у нас е 0,5%, докато същият показател за ЕС е 0,3%. Ако направим съпоставка със страните от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС (Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, които за краткост по-нататък са означени като „страни СИВ-ЕС“) ще установим също известно изпреварващо развитие на нашата страна. По посочения показател България (заедно с Полша) отстъпва единствено на Литва, която е съумяла да постигне темп на прираст от 0,8%.
Нека уточним, че данните са предварителни, предстои да бъдат коригирани, а и на този етап разликите не са съществени. Редно е да се изчака определено утаяване на статистическите оценки и тогава да се направи комплексна оценка на постигнатата икономическа динамика.
По-долу са представени оценки на Евростат на годишна основа за двете последователни 2022 - 2023 г., както и за последната декада, при опит за съпоставка със сравнимите с България страни СИВ-ЕС.
Страните СИВ-ЕС са разделени на две групи: (1) Членки на еврозоната – Естония, Латвия, Литва и Словакия (EE+LT+LV+SK); (2) Нечленки на еврозоната – Полша, Румъния, Унгария и Чехия (CZ+HU+PL+RO). Разделението по страни цели открояване на въздействието на членството в еврозоната върху скоростта на реална икономическа конвергенция.
Използваните усреднени оценки за отделните групи страни СИВ-ЕС са непретеглени средноаритметични стойности.

Скорост на реална конвергенция

В Таблица 1 е представена динамиката на БВП на човек от населението в текущи EUR като най-представителен показател за степента на реална конвергенция на отделната група страни към средните равнища в ЕС. Промените са оценени спрямо средното равнище на БВП на човек от населението в ЕС.
Скоростта на реална конвергенция за 2023 г. за България се оценява на 1,5 процентни пункта (п.п.). Четирите страни от групата СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, са успели да се придвижат към средноевропейското равнище през 2023 г. чувствително по-бързо – с 3,6 п.п., докато другите четири икономики, които вече са членки на еврозоната, са добавили сближаване към средноевропейското равнище от минималните 0,7 п.п.
При данните от Таблица 1 действа в определена степен ефектът на натягане на кръгова пружина – колкото по-голямо е натягането, толкова по-големи усилия са необходими за по-нататъшно присвиване.
Четирите страни от еврозоната (EE+LT+LV+SK) са значително по-близо до европейските икономически равнища и тяхното по-нататъшно придвижване към европейските стандарти е по-трудно, но при включването им към еврозоната преди повече от декада средното им равнище на БВП на човек от населението бе близо половината от средното равнище в ЕС (при повече от десетина п.п. по-ниско у нас през 2023 г.!).
Впечатляваща е скоростта на придвижване към европейските равнища на четирите страни от групата, които все още не са членки на еврозоната.

Аналитична оценка

Данните от Таблица 1 показват, че реалната конвергенция на България към европейските равнища протича с незадоволителна скорост, като дори се забавя през последните години. Включването към еврозоната не води автоматично до бърза реална конвергенция, дори тя зацикля в определена степен. Страните СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, съумяват да използват разполагаемите управленски лостове за ускоряване на реалната им конвергенция към средноевропейското равнище.
Изоставането на България е при условие, че местната валута е подценена. Подценеността на местната валута създава парникови условия за местното производство, а и в определена степен разглезва производителите. Тя се свързва и с несанкционирано изтичане на национален доход.
Могат да се посочат следните признаци за подцененост на местната валута (българския лев):
- Първо, хроничен излишък на търговията със стоки и услуги като част от текущата сметка на платежния баланс. За декадата 2014 - 2023 г. постъпленията по указания показател превишават плащанията средногодишно с 4,4%!
- Второ, систематично нарастване на левовия компонент в депозитите и кредитите, основно поради оценката на потребителите, че резервната валута е надценена. Делът на левовите депозити в общия размер на депозитите нараства от 57,3% през 2014 г. на 67,2% през 2023 г., а на кредитите в левове - от 45% през 2014 г. на 76,6% през 2023 г. Практиката показва, че при предстоящо включване към еврозоната делът на местната валута във вътрешния паричен оборот намалява за сметка на дела на EUR-съставката.
- Трето, систематично изпреварващ ръст на цените у нас в сравнение с еврозоната. Па данни на Евростат цените у нас през 2023 г. са с 34,2% по-високи спрямо 2015 г. (HCPI), докато в еврозоната същият прираст е 23,2%. При фиксиран валутен курс изпреварващата инфлация у нас означава оскъпяване на местната валута (BGN) спрямо резервната (EUR), което е възможно единствено при подценена местна валута.
Поддържането на подценена местна валута е форма на протекция на националното производство - производителите са поставени при по-благоприятни условия за сметка на потребителите. Въпросът опира до мярката в степента на подцененост, както и в продължителността на поддържането на подценеността. Историческият ракурс е категоричен - прекалената протекция е перспективно икономически неблагоприятна. Например, неотстъпната съпротива на официални представители на бизнеса у нас спрямо повишаването на драстично ниската минимална работна заплата е следствие и от твърдото адаптиране на производството към използването на подценена местна валута.
Оценката на скоростта на реална конвергенция следва да отчита и начина на неговото постигане. България се нуждае от основна подмяна на действащото технологично оборудване, което би могло да стане единствено чрез висока инвестиционна активност. В действителност страната ни поддържа хронично минимална норма на натрупване (оценена като отношение между „Бруто образуване на основен капитал“ и БВП). За 2023 г. например съответната норма на натрупване у нас е 18,7%, докато средно за страни СИВ-ЕС, които са членки на еврозона (EE+LT+LV+SK) тя е 24,7%, а за не членките на еврозоната (CZ+HU+PL+RO) е 24,5%!
Единственият извод е, че постигнатият икономически растеж у нас е следствие от преексплоатация на амортизирани основни фондове, т.е. безперспективен в определен смисъл.

Заключение

Винаги и навсякъде съществуват хора или групи от хора, които са склонни да приемат и да се задоволяват с илюзии. Лошо е, когато управленският елит приема и се примирява с изкуствено изградени и поддържани илюзии.
Нашата собствена история изобилства от случаи на явно проявявано макроикономическо късогледство. Крайните резултати никога не са били добри. Въпреки това продължават опитите най-вече за изживяване на днешния ден с надеждата, че нежеланото лошо ще ни отмине някак си, ако ли пък не - някой друг ще да го реши. Подобно поведение е удобно за управленския елит, но не и за населението.
Разрешаването на описаната дилема и разчупването на гордиевия възел би следвало да се извърши при активното участие и съдействие на интелигенцията. Преобладаващата част от нашата национална интелигенция обаче се задоволява с включване в множеството, което нашият виден икономист от миналия век Ст. Бочев нарича институционална интелигенция. Продължава да доминира привидната късопаметна демонстрация на интелигентност, с папагалско преповтаряне на господстваща фразеология, без реална ангажираност за отговорен подход към социално-икономическата проблематика.

Икономически живот