Образование под прицел

Концентрация на обзори, годишни доклади и подготвяни реформи в областта на образованието ознаменува края на 2023 г. Това постави системата под прицела на специалисти и неспециалисти, заинтересовани и не толкова заинтересовани страни, които се надпреварват да покажат колко знаят за образователната среда. Едно е сигурно - всички искат да дадат своя принос за подобряване на образованието в България, но основно на думи. Действителността говори, че у нас приказките са сладки и перспективни, но реализирането им е мъгляво и с посредствен резултат.
В опит да изпревари лошите новини от едно конкретно проучване за нивото на подготовка на българските ученици министърът на образованието Галин Цоков побърза да обяви пакет от мерки за подобряването на системата. Още с анонса за събитието, напълнен с готовите фрази от рода  "промяна на подхода, визия за стандарта за качество и повишаване на практическите умение на учениците", на всички от образователната сфера им стана ясно, че нищо хубаво не ги очаква. Заучените словосъчетания и случайно изтърсените изрази по време на пресконференцията от министъра само затвърдиха усещането, че някой силно не разбира нещата, че плува в твърде дълбоко за него море и

освен себе си, ще издави и всички наоколо

Като представител на системата на висшето образование министърът очевидно сега вижда някои утвърдени истини за средното и ги представя като свое откритие. Като например: "Качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици". Или: "Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците". Тия постулати отлежават от години в други МОН-ски документи и изобщо не са изобретение на поредното ръководство на ведомството. Стоят си кухи фрази и ще си останат такива, затова не биваше новите идеи за реформи да започнат с тях.
Като се има предвид, че на самия министър му беше трудно да артикулира конкретните си идеи за промени, е трудно да се разгадае все още какво ги чака ученици и учители през следващата година. От изявлението, че ще има "входни равнища за учениците, завършващи 8 клас и започващи 9 клас", вероятно трябва да заключим, че деветокласниците ще започнат учебната година с нов изпит на национално ниво, който да провери какво са научили в 8 клас.
Обаче тук стои друг проблем, не само този с неправилно построеното изречение на министъра. Както е добре известно, в осми клас учениците  учат чужд език в по два учебни плана - интензивно и разширено. Това създава големи разлики в подготовката по останалите учебните предмети. В първия случай учениците учат основно език -минимум 18 часа седмично, както и по някой друг час български език и литература, математика и философия. Останалите предмети - така наречените разказвателни, се изучават в девети клас, като се преминава и през материала, който е пропуснат в осми. От друга страна, в паралелките с разширено изучаване на чужд език осмокласниците имат в програмата си всички предмети. Та

какво точно ще проверява МОН в началото на девети клас,

след като децата са учили различни неща в различни паралелки. Едните не са изоставяли природните и обществените науки цяла година, другите не са се сещали за тях през тази една година. В девети клас дали нивото им ще е еднакво?
Най-нелепата част от ананонсираните промени е, че част от деветокласниците и техните учители ще получат подкрепящи мерки, за да се справят по-добре на едно международно проучване, което всъщност разбуни духовете -  PISA. Тоест, излиза, че целта на МОН през следващите години няма да е  да се учи за бъдещето, за живота, а за конкретния тест, че да се замажат очите на света. Почти същия резултат ще постигнем, като приложим малко хитрост и си намерим предварително въпроси от теста изпод тезгяха!
Десетокласниците също няма да бъдат пощадени от реформата. Още тази година ги очакват повече практически и междупредметни задачи на изпитите за Национално външно оценяване. Интересно е, как ще се подготвят за тях, като няма да има специални подкрепящи мерки, тъй като вече са се отървали от PISA.
Една година гратисен период пък има за четвъртокласниците, които от следващата учебна година ще имат нов формат на Националното външно оценяване. Засега се знае само, че ще е подобен на този за 10 клас.
Две години бонус получават и седмокласниците, които ще имат напълно нова форма на препитване за Националното външно оценяване. Тя ще се въведе през учебната 2024-2025 година. За различния формат се говореше още от няколко предишни министри, беше заложен като идея да се реализира при настоящите осмокласници, които минаха изпита това лято. Предложението на старите ръководства на МОН бе, освен задачи по БЕЛ и математика, да бъдат включени и въпроси от природните и обществените науки.
Така излиза, че вече в пет от класовете през дванадесетгодишното си обучение, учениците ще полагат национални изпити, назовани по различни начини. Така се задълбочава тенденцията да се учи не заради самото учене и ползата от него, а заради страшното препитване, което просто трябва да бъде документирано от институциите.
Презентирането на новостите в средното образование непосредствено предхождаше и бе обвързано с последните резултати от международното проучване на уменията на 15-годишните ученици в целия свят - PISA. Те пък буквално

доведоха до земетресение по нашите географски ширини,

а вторичните трусове ще ни клатят още доста време. Представянето на подобни резултати е златно време на всеки, който разбира или не разбира от образование, да изкаже мнението си. Позициите варират от - "Ква е тая PISA и защо ни интересува с дебилните си въпроси в тестова форма? Децата хич не са толкова зле", до - "Съсипахте го това образование, а едно време учителите ни биеха по главата, учехме и хора станахме". Истинските анализи са някъде по средата, но до тях ще се стигне, като утихнат емоциите.

Какво всъщност е PISA? Тя няма нищо общо с наклонената кула в италиански град, макар че вече започнаха да се правят сравнения между нея и българското образование. Абревиатурата означава програма за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изследването регулярно преценява функционалната грамотност при 15-годишните ученици, но не просто знанията им по конкретни предмети, а как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации. Терминът грамотност в случая е свързан с уменията на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация и да решават проблеми в ситуации, близки до реалните.
PISA се провежда от 2000 г. и се приема като едно от най-важните изследвания за развитието на образованието в света. Избрана е именно тази възраст за проучване на децата, тъй като тогава повечето ученици по света приключват със задължителното образование. Затова и целта е да се видят познанията и уменията, които биха им позволили успешно да се конкурират на трудовия пазар и да се реализират. Проучването се провежда на три години (този път на четири), като

обхваща три познавателни области - четене, математика и природни науки

Всяка година се поставя акцент върху една от областите, като тази година беше върху математиката. През 2018 г. пък се обърна внимание на четивната грамотност, а през 2015 г. - на природните науки.

Според резултатите държавите се разделят в  три групи. В първата попадат онези с резултат значително по-висок от средния за ОСИР, във втората - с резултат, сравним със средния, а в третата - със значително по-нисък от средния за организацията. През последните три проучвания  България винаги е била в последната група.

Първи в класацията през 2015 г. са били Сингапур, Япония, Естония, Финланция, Канада, Виентам, Хонгокнг, Китай, Корея, а последни - Косово, Алжир, Македония, Тунис, Ливан, Перу. През 2018 г. първи са отново азиатски държави като Китай, Сингапур, Макао, Хонконг, след тях пак се нареждат Естония, Канада, Финландия, а последни са Филипините, Доминиканската република, Косово, Ливан, Мароко.
В PISA 2022 участваха ученици от 81 държави  от целия свят. У нас се включиха 6100 ученици от 202 училища през март и април. 15 на сто от децата са били от София, 38 на сто - от областен град, а останалите - от друго населено място.
Те трябваше да демонстрират математическата грамотност или с други думи - уменията си да използват математиката в различен контекст, да използват наученото учебно съдържание по предмета, за да разпознават математическата същност на дадена ситуация.
Според официално обявените резултати през миналата седмица в класацията на държавите няма размествания -

първи са отново децата от Сингапур, Макао, Хонгконг, Япония, Корея и Естония.

Последни са Камбоджа, Парагвай, Домининиканската република, Салвадор. България отново е в третата група на страните с ниво под средното за ОИСР и в трите оценявани области.
По математика над половината от българчетата не могат да покрият така нареченото критично ниво на умения. Тоест, те не притежават способността да използват математиката в прости ситуации от реалния живот, нямат базовото ниво на владеене, за да участват пълноценно в обществото. Едва 0,6 на сто от децата ни са покрили максималното равнище 6, като средно за ОИСР този процент е 2.
Особено тревожно е, че резултатите на България падат при последното проучване много повече от тези на другите държави, които свързват КОВИД-кризата с негативната тенденция. Тук може да се направи сравнение с близка до нас държава - Румъния, която също регистрира изключително ниски резултати на теста, но за разлика от нас, тя не отчита значителни загуби в представянето на учениците. Затова и техният министър на образованието потвърди, че страната има устойчива образователна система и е успяла да ограничи ефектите от пандемията.
Други притеснителни, но и пределно ясни на обществото ни заключения от проучването са, че учениците масово не слушат какво казва учителят, те се разсейват, защото използват дигитални устройства или защото други ученици използват телефоните си.
Опитът на други държави показва, че добре планирани и изпълнени реформи дават резултат в рамките на два цикъла на PISA или след шест години. Българското министерство на образованието обаче иска да действа по бързата процедура - целенасочено да готви за теста, та да прецака оценителите и да отбележим уникално бърз напредък.

Само призвание не стига, трябва и признание

Учителите напускат училището или се пенсионират, млади кадри няма, сочи доклад за образованието на Европейската комисия

Липса на учители, застаряващи кадри, проблеми с равнопоставеността и с приобщаването на ромите пък са заключенията от друг годишен доклад за образованието - на Европейската комисия. Годишният й обзор обобщава състоянието на системите за образование и обучение в ЕС и техния напредък към постигането на целите на равнище Европейски съюз.
В него се разгръщат обикновено по пет-шест теми - за учителската професия, образованието и грижите в ранна детска възраст, училищното образование, професионалното образование и обучение, висшето, както и обучението на възрастни.
Докато в предишните два доклада на ЕК от 2021 и 2022 г. се поставяха акценти върху благополучието на учениците и върху цифровото им образование, тази година внимание се обръща на учителската професия и реализацията на кадрите - въпрос особено актуален у нас. Заключението на доклада за 2023 г. всъщност не казва нещо по-различно от това, което добре знаем - учителите в България са сред най-възрастните в ЕС и започва да се наблюдава недостиг на професионалисти. Половината от преподавателите са над 50 години, като по този показател България е трета в ЕС след Литва и Италия. Страната ни е на опашката и по най-малко млади учители, като те са най-много в Малта, Люксембург и Швейцария.
 Затова и може да се очаква, че през следващото десетилетие половината от настоящите учители в България вероятно ще се пенсионират. Това, което докладът не отбелязва е, че в българското общество битува негативно мнение към пенсионираните вече преподаватели, било защото ги смятат изостанали, за прекалено изнервени или скучни за децата. В същото време университетите бълват предучилищни и начални педагози в бакалавърски и магистърски програми, което говори за истински бум на желаещите да станат учители на по-малки деца - в детска градина или начално училище.
Показателно е, че преди 25 години педагогическите факултети не можеха да запълнят план-приема си и в определени години завършваха едва по 20-30 педагози. В момента само в две от магистърските програми на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет, който готви начални и предучилищни учители, годишно и то срещу заплащане влизат над 500 души. От друга страна, фактът, че търсенето на пазара на труда продължава да е голямо, говори само, че съществена част от тях така и не се реализират или остават учители за кратък период от време.
А заключенията на Европейската комисия потвърждават това. Според данните между 2018 г. и 2022 г. броят на студентите по бакалавърски програми в областта на образованието е нараснал с 25,2%, а в магистърските програми - цели с 40 на сто. Въпреки това около 40% от завършилите педагогически програми и 65% от завършилите специалности с педагогически профил не стават учители след дипломирането си. Освен това голям процент от начинаещите учители се отказват от професията след първата година.
Липсата на интерес към професията съвсем не се дължи само на заплатите, които въпреки че нараснаха през последната година-две, не могат да наваксат инфлацията и фактът, че ръстът тръгна от много ниско ниво на заплащане. Основен проблем на учителите остава и прекаленото бюрократично натоварване. Те са затрупани от несвойствени дейности, попълват безброй документи и се превръщат в чиновници.
Затрудненият контакт с учениците и родителите им, дефицитът на уважение към учителя и масовата намеса в начина им на работа, още повече отблъскват младите хора. Затова и застаряващите кадри, които са привикнали с обиди, пренебрежение, напрежение и стрес и имат малко възможности за смяна на професията, остават най-твърдото ядро на системата. Едва ли сега е моментът да се върви срещу тях.
За съжаление Европейската комисия основно обобщава, анализира и насочва, но не дава преки пътища за подобряване на мерките за задържане на учителите в училище. Само призванието да си учител не стига. Нужно е и признание на усилията им.