Ново правителство в Ирак с независима политика?

Напоследък в анализите на наблюдателите по цял свят Турция фигурира предимно с политиките и действията й в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие и отвреме навреме - със "ситуационния съюз с Москва". Не се пропуска "ахилесовата й пета", която трови съня на всеки политик и повечето граждани в страната на Ердоган - т.нар. кюрдски въпрос. Но обикновено се пропуска, че Анкара следи под лупа не само всичко, случващо се при съседите й, не само внимава във връзка с протичащите процеси на Балканите, но и за всичко, свързано с териториите, които някога са били в рамките на Османската империя. Без значение какви проблеми има в страната и дали рецесията е хванала за гушите турските граждани. Когато става въпрос за кюрди, където и да живеят, очи се разширяват, уши се уголемяват и автоматично се задейства механизмът за намиране на точните начини за отстояване на интереси и собствени стратегии. Те са едни и същи от десетилетия. Ако нещо в Турция не се променя, това е спазваната безусловно и последователно позиция, че 

"няма да позволим кюрдска държава никога"

Анкара внимателно наблюдава първите реакции на новото правителство в Багдад с премиер Мустафа Ел-Казъми, което получи вот на доверие от иракския Меджлис (парламента). Ирак с онази територия, която е наречена Иракски Кюрдистан, не слиза от дневния ред на Анкара, а определянето на личностите, които ще заемат водещи управленски позиции в страната, е от значение за Турция. Независимо, че спрямо лидерите в Иракски Кюрдистан стремежите винаги са били за поддържане на особено близки отношения, граничещи с "да ги държим неизменно под око". Затова погледите са насочени към Багдад, където Ел-Казъми бе предложен от президента Бехрем Салих за премиер и, ако няма събития като онези от площад "Тахрир", може да се предвиди, че след година ще има избори. Надеждите са за водене на балансирана политика, казват в Анкара, но се чакат резултати от започналите преговори с представители на САЩ по основните политически, икономически и военни въпроси. 

Известно е, че неотдавна Меджлисът в Ирак взе решение всички чужди военни сили, намиращи се на територията на страната, да я напуснат. Приема се, че това може да бъде от решаващо значение  като подкрепа за Ел-Казъми във водените от него преговори със САЩ, а може и да даде поводи за натиск във вътрешен план. Но в Анкара редица наблюдатели бързат да подчертаят, че съгласно конституцията на Ирак, изготвена по американски образец, официално се определят религиозните и етническите основи, върху които се изгражда управлението на страната. Кабинетите се формират от 12 шиити, шестима сунити, трима кюрди и един християнин, което принципно съответства на основните етно-религиозни групи в иракското общество. Меджлисът обаче има право да добави и един държавен министър, който трябва да бъде от общността на тюркмените. След като вече след дълги преговори е постигнато съгласие да се даде вот на доверие на правителство на Ел-Казъми, очакванията в Турция са да се води независима и уравновесена политика. Впрочем, такова е желанието несъмнено и на повечето иракчани. Причината? Ирак е територия за борба между САЩ и Иран за надмощие, влияние и съобразяване с интересите им, а това изисква внимателна политика без взимане на страна. Затова е важно в това шесто по ред правителство след американската инвазия в страната през 2003 г.

кой ще бъде избран в кабинета

за да отстоява интересите на Багдад. Безспорно, министрите ще са изправени пред съществени политико-икономически проблеми. Ако се вникне в начина, по който са били избрани, ясно ще проличи колко противоречиви са били позициите на основните партии и на представителите на етно-религиозните общности. Петнадесет от 22-ма министри са били одобрени още на 7 май, петима не са получили одобрение при първо гласуване, а за две места дори не е имало кандидати. Вторият вот е бил на 6 юни и тогава кабинетът като цяло е бил подкрепен от 247 депутати от общо 329 присъстващи. Най-много внимание е било отделено на избора на външен министър. Знае се, че в Ирак името - в случая на външния министър, не е толкова важно, колкото коя етно-религиозна общност представлява той. 

Избраният за външен министър Фуад Хюсейн - кюрд, е познато име в иракската политика. Изборът му е изключение, защото е имало решение в новия кабинет да не участват министри от предишния. А той е бил министър на финансите в кабинета на Адил Абдул Мехди и в същото време е представител на партията на лидера на Иракски Кюрдистан Барзани в Багдад (Кюрдска демократична партия, KDP). Той бе и кандидат за президент през 2018 г. като представител на Иракски Кюрдистан. Видно е, че положените усилия на KDP в Багдад са дали резултат, а това говори и за съответно влияние в политическия живот на страната. Друг въпрос е дали и каква външна подкрепа е имало. Шиитите едва ли са във възторг от този избор, защото за външната политика на страната от значение е дали шиит или кюрд ще е начело на външното министерство. Т.е. накъде ще се накланят везните -

към САЩ или към шиитски Иран

Коментари в Анкара посочват, че лидерите на Иракски Кюрдистан са положили неимоверни усилия в задкулисни действия, за да се назначи кюрд за външен министър, както и да имат министър на петрола. За Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, министър на петрола е важен пост, защото от него зависи "паят", който се получава от централното управление в Багдад към местната власт за добивания петрол. А в Ербил петрол да искаш! Но Ел-Казъми е предпочел шиит за този пост - Ихсан Абдул Джабар. За министър на бежанците е гласуван християнин - Иван Хаик. Всъщност, това са имената, които са били най-коментирани и оспорвани. Предстои наблюдаването на действията им и дали предварително обявената политика на неутралитет ще бъде реализирана на практика. 

В Ирак всичко може да се очаква. Обстановката никак не е мирна. Особено след като ситуацията в Иран, Сирия и изобщо в Близкия изток не вещае спокойни дни. Друг въпрос е проблемът с кюрдите, който Турция държи да бъде в рамките на нейните стратегии. Една тема, която Ердоган непрекъснато дискутира с Белия дом и Москва, но информациите за позициите не винаги стигат до гражданите. Експертите гадаят по имена, случайни изявления в социалните мрежи или след предприети действия. В случая с Ирак и Анкара е в очакване, без да забравя за старите си практики да държи ръката си на пулса на процесите. Този път и в Багдад.

В последните дни обаче напрежението между Турция и Ирак отново расте, след като турски специални части и хеликоптери атакуваха позиции на бойците от Кюрдската работническа партия. Багдад поиска Анкара незабавно да прекрати нападенията в Северен Ирак, в отговор плановете са... още турски бази в този район.