Акценти
Невчесани мисли за днешния ни ден
/ брой: 247
Отидоха си един след друг жалони на нашата духовност. Отиват си онези опори, към които всеки мислещ българин се обръща в моменти на покруса, омерзение, гняв, защото търси упование в техния доказван десетилетия необятен талант, безподобна човещина и възвишеност в манталитет, принципи и вяра в българщината.
Дали душите български сега ще могат да се опрат на следовници, които наред с талант на сцена, намират призвание в игри на волята, лотарийни пристрастия или щастливи "тото печалби"? Знае ли човек в нашия свят на просперитет само чрез финикийски знаци и развитие с идеи за еднопосочен билет! Може ли да се опре днес българинът на управленец, който убедено твърди, че "ние нямаме кауза, затова не можем да се оправим"? Не беше ли каузата дело на водачите, наричани днес лидери, която народът е таял дълго в сърцата преди превръщането й в лозунг за нацията? И която би трябвало да е основната причина за дълголетие във властта и цел не само за отстояване на позиции в управление? Как да се вярва с обич на таланти, които отварят ресторанти и ги кръщават с имена не български и изписани на латиница? Или се кълнат с патриотарска патетика в името на България, а и пръста си не помръдват да изградят например паметник на Яворов пред дома му на онази пълна със заведения с чужди наименования "Витошка", за да изразят признателност не само към великото му поетично творчество, а и легендарната му дейност в името на Македония? Онази Македония, с която не могат да се разберат за общата история и общ език. Друг въпрос е дали им липсват познания исторически или експертен капацитет, но поне да гледат как го правят другите около нас, когато отстояват своите интереси. Да бяха поставили на подходящо място в столицата поне плоча с имената на онези българи от днешна Северна Македония, които са били темели в политиката, науката, дипломацията, военното дело, културата и творческите дейности на майка България. На онези българи от Македония, които от времената на "строители на съвременна България" са отдавали живот и дело за просперитет на Отечеството и каузата Македония. Става въпрос за онова Отечество, което е приело и приютило милиони бежанци от Вардарска и Егейска Македония, когато там са обезбългарявали придобити територии след злополучни за нас войни. А какво да кажем за образованието, което ни казаха, че се сринало, но в което няма достойно място за героичните страници от онази история, която сме убедени, че е обща. И в която да има страници за страдания и тегоби за българите, останали в "старите земи". Колко днешни българи знаят как до 17 век в една Румъния са говорили и пишели на наш език, а и днес колко български думи се ползват отвъд Дунава? Няма незначителни стъпки, когато искаш да се поддържа духът български. Както го каза единият от темелите, който изпратихме наскоро "върна ме в София носталгията, въпреки любовта ми в Прага". Да запазиш България в сърцето е онова, което е крепило предците ни и ги е връщало у дома.
Днес ни принудиха да си купуваме еднопосочни билети. И ни казват, че няма да имаме военна натовска база на Черно море, пък един от ЦРУ / Филип Джиралди/ твърди във връзка с "координационния център във Варна", че "САЩ са осигурили на България съвременни технологии, включващи разузнавателни средства, специално насочени срещу Русия". Онази Русия, с която хем ще разговаряме, хем ще възпираме. Иде реч за онзи Дядо Иван, който такъв-онакъв, но дал хиляди свидни собствени жертви, за да ни има като държава след 500 години османско робство. Робство, което днес се нарича владичество или по-удобното за някои, по понятни причини, "присъствие". Не сме се "натискали за координационен център", но "ако за нещо сме се съгласили, то е евентуално за координационен център", ни се казва и българите, които все още мислят, започват да гледат някак озадачено. Иначе и те са за "дипломация и мир". Като си знаем резултатите от войните, никак, ама никак не иска повече българинът да воюва. Той воюва и то успешно, пък после територията ни става по-малка. Как ще се обединят народ и властници, за да оцелее не само държавата ни, но и да осигурява просперитет на народа български, при положение, че думи не съвпадат с дела? Когато се подменя смисълът, за да се прикриват поети ангажименти, чиято цел е повече от прозрачна? Как да се вярва и да си купуваш билет и за връщане?
Или да повярваш, че мръсният въздух в София се дължи на горенето на дърва и въглища по домове български, когато в Италия, най-после, спрели десетки вагони с боклук, приготвен за износ в България? Фейк новини или принуда за истината? Казва ли ти някой! Някой, който отново ще трябва да прави ремонт на "Графа", защото плочки сдадоха багажа, а градинката пред "Св.Седмочисленици" се наводни при не особено силния дъжд от последните дни.
А иначе сме стабилни, расте БВП, отличници сме по разходи за НАТО на база 3% от БВП, радваме се на срещи пред камина, в централата в Брюксел. Тогава защо хората гледат мрачно и мърморят, протестите се множат и то с блокади по пътища и новоизградени магистрали? Защо Перник няма вода по непонятни за обществото причини? И защо всеки пътуващ до Гърция и Турция изпълнява поръчки на близки за лекарства? Били по-евтини и ги има. Защо, защо, край няма. Кой да ти каже!