Карлос Насар, гордият българин

Олимпийският ни шампион Карлос Насар разказа, че след сериозна травма на крака – скъсване на ахилесово сухожилие – е бил изоставен от Федерацията по вдигане на тежести преди година. Преди дни 20-годшиният Насар спечели злато за България, за същата държава, която го изоставя, когато има нужда от подкрепа.
В интервю за YouTube канала на Станислав Цанов, излъчено през февруари тази година, Насар сподели, че от федерацията са спрели да му вдигат телефона и че разходите му за операция и лечениe са били 60 000 лв. Той е поискал от федерацията помощ от 15 000 лв., за да може да продължи подготовката и лечението си, но въпреки обещанията повече не получил отговор.
Докато за най-добрия български щангист няма пари за лечение обаче, има пари за пури, дискотеки и други скъпи „нужди“ на шефа на федерацията...
През януари петима от седемте членове на Управителния съвет на Федерацията по вдигане на тежести подадоха жалба срещу президента на федерацията Ариф Маджид в Софийска районна прокуратура, КПКОНПИ и спортното министерство.
В жалбата петимата обвиняват Маджид в харчене на пари на федерацията за лични нужди, с което е нанесъл щети за над 200 000 лв. само за последните три месеца. Към жалбата са приложени 51 страници извлечение от сметката на федерацията за периода 1 октомври – 31 декември 2023 г., както и таблица за извършените нецелеви разходи. Според документите има регистрирани плащания с банковата карта на федерацията за покупки на пури, десетки посещения в барове и дискотеки в Студентски град.
Ариф Маджид обяви, че ще се оттегли от президентския пост и няма да се кандидатира повече.
„Когато преди 6 месеца Карлос ми гостува, разказа как при зверско късане на ахилес Българската федерация по щанги не просто не му помага. Изоставя го и дори спира заплатата му, вярвайки, че изобщо няма да се възстанови, камо ли състезава. Така на 19 г. той се оправя сам – самотренира се с помощ от приятели. Без треньор. Без федерация“, припомни Станислав Цанов, след като Карлос спечели златен медал по вдигане на тежести на Олимпиадата в Париж и постави нов световен рекорд от 224 кг в изтласкването.
„В същото време от Бахрейн му предлагат оферта да се състезава за тях. 6000 долара на месец + 300 долара на ден джобни, плюс половин милион долара при златен олимпийски медал. Като за начало.
Преди 6 месеца, слушайки тази история, попитах аудиторията си – тази страна заслужава ли Карлос или да приема офертата и да се състезава за чужд флаг. Над 40 000 души гласуваха, 30 000 го посъветваха да се спасява, докато е време. Но не!
Роден във Франция с баща ливанец, той каза: „Горд съм, че съм Българин и ще се боря докрай! Пък каквото ще да става“. Щастлив съм, че след клипа ни се появиха и няколко спонсора, които му помогнаха. Припомням това на всички политици и шефове на федерации, които ще се опитат да се възползват от успеха на този ВЕЛИК спортист, мъж и българин. Дано те заслужим някой ден“, написа Цанов.

Obektivno.bg

Беше касиер в хипермаркет, а днес
цяла България говори за него

Тежкоатлетът ни Божидар Андреев изстрада много, но най-после постигна голямата си цел - да спечели медал от Олимпиада. 27-годишният щангист се завърна с бронз от Игрите в Париж, а на летището се похвали, че му предстои сватба. Годеницата му го очакваше и двамата страстно се разцелуваха при срещата им на софийска земя.
Животът на Андреев обаче никак не е лесен. Здравенякът, родом от сливенското село Тополчане, губи баща си, минава през още редица трудности, но винаги е бил отдаден на спорта. Дори и безпаричието не го спира към целта - олимпийски медал.
Божидар преди години трудно свързвал двата края, преживявайки само с по 200 лева на месец. Треньорът му Пламен Братойчев, който му е като баща, го взима под крилото си и постоянно му помага. Дори го приютява в... гаража си.
Андреев обаче е принуден да работи в един от хипермаркетите в Сливен. Любопитна снимка от този му период плъзна в социалните мрежи, а разпространилата я В. Петкова написа следното: "Снимката е направена на 22.07.2017 г. На касата в хипермаркет в Сливен работи 19-годишният Божидар Андреев. По това време днешният олимпийски медалист е почти без пари и се налага да тренира и работи едновременно, докато живее в стаята за чистачки в залата по щанги. Трябва да има филм за живота на този мъж!!!".

Гриша Ганчев спасява бореца
Новиков от фронта в Украйна

Бившият бос на футболния ЦСКА и меценат в борбата Гриша Ганчев стои в основата на успеха на Семьон Новиков. Украинецът с български паспорт завоюва първа титла за родината ни от олимпийските игри в Париж.
Гришата харесва Новиков на европейско първенство. Контактите започват в края на 2021 г. и постепенно Семьон е убеден от Ганчев да се премести в България. В началото на 2022 г. започва войната в Украйна, в която Новиков можеше да бъде изпратен на фронта. Вместо това той се бори за златен медал на олимпийските игри за България.
Според украинските медии Ганчев плаща 10 200 долара, за да откупи Семьон Новиков от украинската федерация. Самият борец не крие, че е дошъл в България благодарение на Гришата. Бизнесменът осигурява всичко необходимо на Новиков за живота му в София и е повече от щедър към украинеца. Той се състезава за спонсорирания от Ганчев клуб по борба на ЦСКА и през миналата година бе избран за №1 в него. За това Семьон получи повече от сериозната премия от 100 000 лева, отново осигурена от бившия шеф на футболния ЦСКА.
Конфликт в украинската федерация също спомага за идването на бореца в България. С родината си той става световен шампион до 23 години на европейско при мъжете през 2020 г. Там се съревновава в една категория с известния украински борец Жан Беленюк, който е избран да представя страната на олимпийските игри в Токио. Това силно разочарова Семьон, въпреки че впоследствие Беленюк печели олимпийската титла. От ситуацията се възползва Гриша Ганчев, който предлага отлични условия за бореца в София. Новиков отново се съревновава със стария си съперник Беленюк на игрите в Париж, като този път натурализираният българин излезе победител. Семьон достигна до мача за златото, докато Беленюк се бори за бронзов медал.
Новият медалист на България не се е прибирал в родината си след началото на войната. Неговото семейство живее в село близо до Харков, където е сравнително безопасно.