Как инж. Румен Райков намери изчезналия кивот

Двама старозагорци, някогашни съученици от Второ основно училище "Петко Р. Славейков" в града на липите, от близо десетилетие спорят по темата "Трябва ли красотата да остава скрита зад вратите на тежки банкови сейфове и за кого творят живописците?"
Спорещите са художникът Валентин Дончевски, председател на местното дружество на СБХ и инж. Румен Райков, шеф на ВиК-дружеството, познат на малцина свои приятели като естет и меценат.

Отново в спор за бъдещето на колекцията

Споровете им датират от мига, в който Дончевски се запознал с колекцията на съученика си  и не спират нито за миг. С надеждата, че все някога Румен ще се съгласи картините да напуснат "скривалищата" си и да грейнат от стените на художествената галерия.
Райков признава, че съзерцава всяка новозакупена творба с часове. Докато всяка фирба от тялото му я възприеме.
Тръпката на колекционерството се появила, докато учел в Ленинград през 80-те години на миналия век. Когато с денонощия "киснел" в Ермитажа и Галерията на руското изкуство. И където открил за себе си величието на Архип Иванович Куинджи (1841-1910). Тогава усетил магията, която не го напуска и до ден-днешен.
Заради любовта си пък към казанлъчанина Иван Милев (1897-1927) и неговите ненадминати работи "Суламит" и "Светогорски легенди" потънал в четене на кореспонденцията на твореца с приятелите му. Сред писмата попаднал на редове, в които художникът изразява възхитата си от видяното на изложба, подредена от Гео Милев в столицата през 20-те години на миналия век. Там гениалният поет и интелектуалец подредил творби на руснаците Василий Кандински (1886-1944) и Марк Шагал (1887-1985), на австриеца от чешки произход Оскар Кокошка (1886-1980) и на японската легенда Кацушика Хокусай (1760-1849).
Късметът след време го срещнал с дъщерята на Гео - Леда Милева, и след проточили се почти година преговори, успял да я убеди да му продаде част от картините, които престояли десетилетия, затворени в сандъци, и се смятали за почти безвъзвратно загубени.
Сега, когато разказва за момента, в който пипнал работата на Хокусай, колекционерът едва сдържа вълнението си. Усещането било като че ли е намерил изчезналия кивот.
Голяма част от платната стигнали до него в окаяно състояние - олющени, разпокъсани, без рамки, с излинели от годините багри... Благодарение обаче на намесата на Дончевски днес те са върнати към нов живот.
Сред тях са ненадминати пейзажи на мариниста Марио Жеков (1898-1955), на Васил Тодоров (1893-1977), на Мара Чорбаджийска, за чиято 115-годишнина вече се пише, на учителя на Иван Милев Станю Стаматов (1887-1963), невероятно реалистични портрети на руски майстори...
Всяко от платната е натоварено с история, като една работа на генерал княз Александър М. Дондуков-Корсаков, един от първите императорски комисари в освободена България (1878-1879), която му попаднала при поредна обиколка из антиквариатите.
Сред брилянтите в короната на колекцията си Румен Райков поставя миниатюрната "Суламит" на Иван Милев, която десетилетия престояла в мазето на поета Иван Мирчев. Колекционерът признава, че и до днес е влюбен в нея като... гимназист. След което добавя, че сърцето му го тегли към майсторите от 20-30-те години на миналия век. Обожава Мърквичка, но признава, че не очаква някой ден да се сдобие с негов оригинал, просто защото не желае да вярва на появилите се напоследък фалшификати. Затова пък е откупил платно на Дончевски, издържано точно в този стил.
С удоволствие би се съгласил да има и нещо от Айвазовски (Иван Константинович - 1817-1900), но е убеден, че вероятността това да стане реалност е минимална. Нищо, че гениалният маринист е положил подписа си под 3000 творби!
Но нали заради това са мечтите?!
Как ще завършат споровете между двамата приятели и кога колекцията ще види бял свят? Все още няма категоричен отговор на този простичък въпрос, но Райков не скрива, че с всеки изминат ден "омеква" под методичната обработка от страна на Дончевски.
Но му се иска преди избрани картини да бъдат окачени в публична галерия, да е завършен и каталогът. Нещо, което изисква време и много, много квалифициран труд.