Хубавите филми се приемат с душата и сърцето

Нина Усатова е родена в село Малиновое озеро, Алтайски край, Русия (СССР). Завършила е режисьорския факултет на Щукинското театрално училище. Заминава на практика в град Котлас, Архангелска област, където изиграва 12 роли. След това заминава за Ленинград (днес Санкт  Петербург), където през 1980 г. постъпва в новооткрития Младежки театър. През 1989 г. вече е в трупата на Големия драматичен театър "Товстоногов". По това време е и дебютът й в киното с ролята на шивачката във филма "Къде изчезна Фоменко?" Голямата й звезда изгрява след участието във филма "Студеното лято на петдесет и трета". През 90-те години актрисата изиграва редица запомнящи се роли в киното, но сред тях най-забележителни, донесли й много награди, са във филмите "Мюсюлманин", "Поп", "Барака". Нина Усатова участва в много пиеси и в над 80 филма. Народна артистка на Русия, носител на държавната премия на Руската федерация, на орден "За заслуги пред отечеството" - II степен, и на медал "Пушкин". Лауреат на множество награди и премии от фестивали, сред което "Златен витяз", "Ника", "Юнона" и др.

- Вие дойдохте в България в рамките на славянския форум на изкуствата "Златен витяз". С какво послание идвате?
- Идвам с послание за любов и хубави филми. За трети път съм тук и се чувствам така, сякаш съм при свои роднини, при много близки хора. Такава любов изпитвам. Винаги съм се чувствала добре в България, винаги са ме посрещали много топло. "Камчия", където съм сега, местата, на които преди съм била - усещането е, че искам да се връщам тук отново и отново.
- Според вас, каква е мисията на такива фестивали като "Златния витяз"?
- Мисията на такива големи фестивали, които обединяват много творци, е да бъде съхранена дружбата между нашите народи и това да стане чрез силата на изкуството. Да бъде съхранено това добро, чисто, светло, православно, което е в нас. Да бъде съхранен езикът и вярата, които ни обединяват. Да бъдат съхранени общите ни славянски корени. Основната мисия на културата и изкуството е да обединяват хората. Защото никой не може да ти забрани да слушаш хубава музика, да се любуваш на красива картина. 
- Може ли културата да победи политиката?
- Аз никога не съм правила този паралел. Смятам, че в хората, въпреки всичко, преобладава здравият разум. А политиците се сменят, те са временни. Но за съжаление, те ръководят народа. И когато се получи някакъв негатив в тяхното управление, народът не е виновен за това.
- Имате много филми, много роли в театъра. Коя е любимата ви роля? Има ли някоя, в която играете сякаш себе си?
- Повечето артисти на такъв въпрос отговарят, че обичат всичките си роли, защото това са техните деца. Аз бих отговорила по същия начин. Бих прибавила само, че обичаш децата си, независимо какви са те, защото са част от теб. А ролите могат да бъдат и любими, и не съвсем. Влизаш в колектива и не знаеш после какво ще се получи. Ти си артист и трябва да се подчиниш на хората, с които си подписал договор. Така че вината да не обичаш някои от ролите не е твоя. Аз имам много любими роли. Например във филма "Студеното лято на петдесет и трета" на Александър Прошкин. Това беше първата роля, която ме направи популярна. Тя ми донесе и много нови предложения в киното. Харесвам участието си във филмите на Владимир Хотиненко "Поп" и "Мюсюлманин". И тук не говоря само за своята игра. Това са филми на големи режисьори, които се радваха на огромен зрителски успех, които спечелиха награди от фестивали. Имам успешни роли и в телевизионни сериали, имам и роли, от които ме е срам и затова няма да ги споменавам. Но така е в живота, не може всичко да е идеално. Аз обаче съм човек, който приема, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна и се радвам на живота.
- Подбирате ли внимателно ролите, които играете?
- Един начинаещ актьор не може много, много да подбира ролите си. После идва период, когато имаш тази възможност. Аз винаги съм била работохоличка. Ако нямаше интересни роли в киното, играех в театъра. Сега обаче често не ми стига времето за всичко. Има още много роли, които бих искала да изиграя.
- Какво е необходимо, за да бъдеш добър актьор?
- Да се трудиш. Да работиш, и пак да работиш, много да работиш. Да се раздаваш на сцената. Зрителят забелязва това и е искрено благодарен.
- А талантът?
- Талантът е труд, умножен по твоите преживявания. И тук става дума не само за актьорската професия, но и за всяка друга дейност. Ако искаш да успееш, необходими са труд и усърдие. Талантът без труд е нищо. Господ ти го дава, но ако не умееш да използваш правилно този подарък на съдбата, няма да постигнеш нищо. И ако не даваш достатъчно, то в един момент ще ти се наложи да дадеш десет пъти повече.
- Цената на успеха?
- Годините отлитат неусетно. Толкова много преследвах успеха, исках да съм на сцената, че не разбрах как времето е отлетяло. Господ ми даде и аз работих, работих, работих. А когато се огледах, осъзнах, че вече съм станала баба.
- В какво виждате разликата между славянското кино и американското?
- Днес чак такава голяма разлика не виждам. Всичко се смеси. Но ако гледаш старите филми, там има разлика. Дори по различен начин ги правеха. Повече време се отделяше на отделните кадри. Така работеха и Андрей Тарковски, и Никита Михалков. Некачествените, повърхностните филми бързо ги забравяш. А хубавите образци на славянското кино ги приемаш с душата си. Зрителят или страда, или се радва, или плаче, или се смее заедно с героите. Това са емоции и ако тези емоции са предадени достоверно, хората разбират филма и тогава усещаш топлината в отношението на зрителите.
- В какво е разликата между истинското, стойностното изкуство и комерсиалното, да го наречем още фалшивото?
- Ако дадено произведение на изкуството вдъхновява мнозина, значи то е истинско. Не само се харесва, но вдъхновява. Това е изображение не само на реалния живот, но и на всичко, което ни кара да се любуваме и да се възхищаваме. Добро е това, на което сърцето и душата откликват с радост.
- Имате ли девиз, любима мисъл?
- Да се радваме на живота, на днешния ден. Да се радваме на хубавото, което се случва с нас. Трябва да се радваме на нещата тук и сега, а не да гадаем какво ще бъде бъдещето. Утре ще бъде утре. Реката на времето изтича и утре нашето днес няма да го има. Затова трябва да благодарим на Бога за нашето днес, че ни има, защото утре може да е късно.


Във филма "Студеното лято на петдесет и трета"