Хем сърби, хем боли

В последния месец Силистра се превърна в драматичен филм. Сценарият се развива около 100 чинара на главната улица в града. Причината е, че общината иска да изсече чинарите, за да реализира проект с европейски средства за 5,3 млн. лв. Гражданите скочиха срещу проекта с аргумента, че това е поредното общинско безумиe. Даже събраха подписка с хиляди гласове. Заваляха дълбоки възмущения и критики. Тезите, че проектът не е екологичен, нехуманен е и спира мисленето на чиновниците до просто изпълнение на програми, бяха малка част от критиките. А Бойко Борисов видял в телевизора какво се случва, и както в повечето случаи в държавата Му, се намеси и разпореди на регионалното министерство да спре проекта.
Ще кажете, че всичко звучи прекрасно. С гражданската си позиция хората успяха да защитят вековните дървета. Силата им победи властта. При следващата неразбория пак ще се преборят. Да, ама не. Вчера стана ясно, че някои от подписаните срещу изсичането на чинарите оттеглят подписите си. Аргументът им е: "Години наред чакаме подмяната на водопроводните инсталации, нови тротоари и беседки, осветление и решаване на проблемите ни". Това или е тотална липса на запознанство със случая, или пълна шизофрения.
Проблемът идва оттам, че общините печелят проекти, но не запознават хората с тях. Няма разяснителни кампании какво ще се промени. Какви ще са плюсовете и минусите при реализацията им. Задават се едни пари, хвърлят се в пространството идеи, после следва контра и се стига до хаос, от който никой нищо не е разбрал и всеки си прави каквото иска.
Безспорно чинарите са невероятни дървета и са емблема за града. Чест прави на хората, които се опитаха да ги спасят. А за онези, които обърнаха палачинката - по различни причини, може да се каже: "Сърби, боли, драго ми е".