Акценти
Еврозоната става все по-голям мираж*
България може да наруши и втори критерий за влизане в общността на еврото
/ брой: 50
Петър Илиев
На фона на продължаващата пропагандна вълна за влизане на България в Еврозоната се появяват факти, които правят тези медийни напъни на повечето политици все по-безсмислени. За никой не е тайна, че до момента всеобщо признавано препятствие за допускането ни в Еврозоната бе високата инфлация.
Радетелите за въвеждането на еврото у нас посочват, че това е единственият маастрихтски критерии по който страната ни не се справя, засега. Затова от време на време се прокарват идеи още тази година в края на лятото да се иска допълнителен доклад за конвергенцията на България, защото към този период Хармонизирания индекс на потребителските цени ще се смята от Евростат на по-благоприятна за България база, която позволи да добутаме инфлацията до нужните ниски нива.
Но докато разни политици и близки до тях икономисти се занимават различни технологии за нагаждане на инфлационния индекс, на хоризонта се появи нова заплаха. И тя е България да се окаже в ситуация, в която не изпълнява още един маастрихтски критерий за влизане в Еврозоната - размерът на бюджетния дефицит за 2023-а да не е над 3% от Брутния вътрешен продукт.
Опасност има както по линия на размера на дефицита в Консолидираната фискална програма, така и по отношение на размера на самият БВП. Ясна индикация за риска по отношение на БВП дойде в началото на март с официалното съобщение на Националния статистически институт за отчетения БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023-а спрямо четвъртото тримесечие на 2022-а. В него освен всичко друго пише: "БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. по текущи цени. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни".
Отчетеният от НСИ БВП е със 667 млн. лева по-нисък от планирания - за 184 476 млн. лева, в средносрочната бюджетна прогноза на базата на която бе съставен консолидирания бюджет за 2023-а. При тази намалена база от 183 743.4 млн. лева и отчетения от Министерството на финансите дефицит по КФП в размер на 5 619.4 млн. лева, съгласно публикуваната на сайта на министерството таблица за изпълнението на КФП за декември 2023-а, въпросния дефицит е 3.0583% от отчетения за момента от НСИ, Брутен вътрешен продукт за 2023-а. По всички математически правила на закръгленията, това е на 3 процентната граница поставена от маастрихтските критерий.
В интерес на коректността ще споменем, че данните на НСИ за БВП е подлежат на допълнително изглаждане преди да се получат окончателният годишен размер на БВП за 2023-а. И няма никакво съмнение, че върху тях у нас ще се работи сериозно с политическата ютия. И нищо чудно крайният резултат от тези усилия да бъде благоприятен за управляващото в момента мнозинство. Проблемът тук е какви резултати за БВП и размера на дефицита ни спрямо него ще покаже Евростат. Защото само неговите данни са валидни за конвергентните доклади и за това дали покриваме маастрихтиските критерии. А тези данни трудно могат да се гладят с българска политическа ютия.
Ако се окаже, че според Евростат сме нарушили критерия за дефицита и това се прибави към неизпълнението на критерия за инфлацията това ще направи въпроса за компромис по отношение на желанието на управляващото мнозинство България да бъде приета в Еврозоната през 2025-а, още по-сложен за решаване. Но това е, както се казва, малкият дявол.
По-неприятното е, че едно такова надвишаване на 3 процентния критерий за дефицита, е директно нарушение на Закона за публичните финанси. Не че за това се носи някаква административна и още по-малко наказателна отговорност. Но самият факт, че управляващите си позволяват да погазват основополагащ финансов закон гарантиращ, фискалната и икономическа стабилност на страната, трябва сам по себе си да поставя въпроса за допустимостта такива хора да бъдат допускани до държавните финанси.
Наистина болезнено обаче ще бъде ако заради евентуално нарушение на критерия за 3% дефицит срещу страната ни бъде открита процедура за свръхдефицит. Подобен акт вече ще има директни негативни финансови измерения за икономиката на страната ни.
Money.bg
*Заглавието е на редакцията
Bloomberg: Европа е на ръба на продоволствена криза
Европа е изправена пред хранителна криза, съобщава Bloomberg. Агенцията отбелязва, че има няколко причини за това и на първо място е феноменът Ел Ниньо, който донесе суша миналата година, а през 2024 г. може да избухне с нова сила.
Други причини, цитирани от агенцията, са липсата на реколта от соя в Латинска Америка и липсата на реколта в Китай и Средиземноморието.
Също така се отбелязва забраната на Индонезия за доставки на палмово масло за Европа, украинският конфликт и нарастващите цени на торовете и електроенергията.
Анализаторите подчертаха, че ситуацията ще се влоши рязко през 2025 г., тъй като зависимостта на ЕС от вноса на култури ще се увеличи. Малко правителства в Европа са готови да управляват бъдещи хранителни кризи, казват експерти.
Bloomberg каза, че сега единственият въпрос е кога точно в региона ще има недостиг на продукти. Ситуацията се влоши през последните три години. Така през 2022 г. щетите за европейската икономика само от природни бедствия надхвърлят 50 млрд. евро.
Според експерти, интервюирани от агенцията, с тези темпове до 2025 г. рибата, месото и редица други хранителни продукти може просто да изчезнат от европейските хранителни магазини.
Германия в рецесия: мрачни прогнози за 2024
Германската икономика изпадна в рецесия. По предварителни данни брутният вътрешен продукт (БВП) за м.г. е спаднал с 0,3% на годишна база след отчитане на промяната в цените, по данни на Федералната статистическа служба.
Високата инфлация забави частното потребление, което е важен стълб на икономиката. През 2022 г. най-голямата икономика в Европа все пак отбеляза ръст от 1,8%. Според икономистите перспективите за настоящата година са станали по-мрачни – възможно е икономическите показатели допълнително да се влошат през 2024 година.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. германската икономика се е свила – БВП е спаднал с 0,3 процента спрямо предходното тримесечие, сочи първоначалната оценка на Федералната служба.
Песимистични са прогнозите за 2024 г.
"Като цяло 2023 г. беше слаба икономическа година. Но и прогнозата за настоящата година не е много радостна. Германия е в капана на стагнацията", коментира данните от статистиката Йенс-Оливер Никлаш от Ландесбанк, клон Баден-Вюртемберг.
Йорг Крамер, главен икономист в Комерцбанк, също смята данните за тревожни: "Германската икономика почти не е нараснала след избухването на пандемията от коронавирус. Това е рядкост и навява спомени за годините след спукването на борсовия балон в началото на хилядолетието."