БСП поиска отлагане на либерализацията на пазара на ток с 3 години
Управляващото мнозинство отхвърли идеята
/ брой: 80
С три години да бъде отложена либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители настоя БСП при гласуването на окончателните промени в Закона за енергетиката. Това обяви лидерът на социалистите Корнелия Нинова пред журналисти в парламента, а решението бе провокирано от срещата им с протестиращите миньори и енергетици пред сградата на парламента, които настоявали за това пред БСП отвън.
По думите на Нинова благодарение на БСП токът на битовите потребители няма да се увеличи с 20% от първи юли и ще помогнат да спасяването на въглищните централи и работните места на тези хора. "Това е една от двете задачи, които си бяхме поставили. Доволни сме от финала на тази сесия на парламента и добре свършената работа", добави още Нинова.
Депутатите от управляващото мнозинство обаче не приеха предложението на БСП за отлагане на либерализацията на пазара на ток с три години, а гласуваха окончателно това да стане само с една година - от 1 юли 2025 г. Досега с промени в Закона за енергетиката, битовите потребители трябваше да излязат на свободния пазар на 1 юли тази година.
Крайните снабдители - дружествата на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", трябваше да купуват тока от борсата, а разликата между определената от кабинета цена и тази на борсата да се покрива от фонд "Сигурност на електроенергийната система".
По предложение на БСП парламентът отказа вчера да разгледа и гласува актуализирана Пътна карта за климатична неутралност, която определя и поетите от България ангажименти по Зелената сделка. ангажиментите на България. Това е ключов документ по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чрез който България очаква огромни средства от
Ден по-рано на заседание на енергийната комисия стана ясно, че и в актуализираната пътна карта продължава да има спорни ангажименти като изграждането на мощни офшорни вятърни електроцентрали.
Предложението да не се разгледа пътната карта направи Драгомир Стойнев от БСП. Той обяви, че тя "ще погуби нашите въглищни региони". "Нищо не налага приемането на тази пътна карта", обяви депутатът от левицата и скъса копие от картата, докато говореше от трибуната. "Тя не разрешава нито един проблем. В нея се говори само за ВЕИ. Докато не се преразгледа Зелената сделка, пътната карта не трябва да се обсъжда от българския парламент", категоричен бе Стойнев. При последвалото гласуване предложението му беше подкрепено от 158 депутати от БСП, ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане", ИТН и независим. Против беше един депутат от ПП-ДБ, а 42-ма негови колеги се въздържаха. Никой друг не се обоснова по важната тема – дори десните, чието правителство изготви актуализираната карта.
Решението за отхвърляне на актуализираната пътна карта бе взето на фона на протести на миньори и енергетици от Маришкия въглищен басейн, които организираха национален протестен митинг днес.
Работещите в мините и въглищните централи са обезпокоени, че още тази година ще загубят работата си, тъй като реформата предвижда от 1 юли токът от въглищните централи да отпадне от енергийния микс за сметка на ВЕИ.
Синдикалните организации в енергетиката внесоха в Народното събрание декларация с настояване за изграждане на инсталация за улавяне на въглеродния диоксид. Така централата ще стане конкурентоспособна на пазара на електроенергия и ще може да бъде предотвратено затварянето й, обясни пред БНР Станимир Георгиев, председател на Сдружение "Миньори и енергетици заедно".
В същото време депутатите гласуваха решение, с което от 2024 г. до 2028 г. всяка година бюджетът ще отпуска по 250 млн. лв. за рекултивация на терени в Мини "Марица Изток". Вносители на това решение са ГЕРБ, като първоначално искането бе годишната сума да е 200 млн. лв. за срок от пет години. От ДПС обаче надцакаха това предложение, като поискаха годишната сума да се завиши на 250 млн. лв., а срокът да се съкрати на 4 години. Според Драгомир Стойнев тези пари за рекултивация са "залъгалка" за миньорите и не решават никакви проблеми.
„Ще подкрепим предложението за допълнителни 200 млн. лв. за комплекса „Марица изток“ и разширяваме решението с искане Министерството на енергетиката да направи анализ на изпълнението на решенията на Народното събрание за защита на въглищните централи и да предприеме незабавни действия по изпълнението им.“ Това заяви народният представител от „БСП за България“ Георги Гьоков от парламентарната трибуна.
Той припомни, че по предложение на БСП на два пъти Народното събрание е приел отговорни решения – решението от 31 януари 2020 г. за защита на въглищните централи, с което тогава за първи път са се обединили всички парламентарно представени парти и са задължили управляващите да не поемат ангажимент за закриването на въглищните централи, както и постигнатият консенсус и обединение за втори път при решението от 12 януари 2023 г. да се задължи Министерският съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“.
„За съжаление, голяма част от парламентарно представените партии твърде лицемерно са подкрепяли тези решения, защото излъчените от тях да управляват държавата не си мръднаха пръста да изпълнят поне част от тях“, посочи Гьоков.
„Управляващите през последните години се лутат, вземат неадекватни и избързващи или закъснели решения, няма нормална стратегия. Хората не разбират защо е необходимо да си затрием единствения местен енергиен ресурс – въглищата. Това прави прехода болезнен, а не като в другите страни – плавен“, уточни социалистът.