Битката при Ахелой (20.VIIΙ.917 г.)

На днешната дата се навършват 1105 години от една от най-големите битки в средновековната българска история - битката при р. Ахелой. В нея едни срещу други се изправят българската армия, командвана лично от цар Симеон I Велики и армията на Източната Римска империя, водена от доместика на схолите Лъв Фока.

В годините непосредствено преди битката при Ахелой българо-ромейските отношения са мирни. През 916 г. поредният дворцов преврат в Константинопол променя ромейската политика спрямо България. На власт идва майката на малолетния император Константин VII Порфирогенет - Зоя Карбонопсина, която си поставя за цел веднъж завинаги да ликвидира българската държава.

Императрицата оправдава действията си с намеренията на цар Симеон да стане василеопатор (регент) на нейния син и на практика да управлява Източната Римска империя. За да улесни максимално задачата си за унищожение на България, Зоя сключва мир с арабите и изпраща пратеници при печенегите, маджарите и сърбите с предложение за създаване на съюз срещу България.

Симеон узнава за ромейските дипломатически маневри, както и за подготовката на империята за война с България. Още от 916 г. царят подготвя армията си за сблъсък с пълната военна мощ на Източната Римска империя.

Познавайки ромейските политически приоми, царят разбира, че щом Константинопол е сключил мир с арабите, то ще последва прехвърляне на източната армия на Балканите и нападение срещу България.

Симеон успява чрез дипломатически маневри да провали намерението на сърбите и маджарите да се съюзат с ромеите. Империята успява да привлече малка част от печенегите.

През лятото на 917 г. източната и западната ромейска армия се събират на лагер вероятно в околностите на Силиврия. Общата им численост възлиза на 30 000 души. Главнокомандващ е доместикът на схолите Лъв Фока. Преди да поемат на поход срещу България, ромейските войски преминават през водосвет, извършен от дворцовия протопоп Константин Кефала и Константин Валелиас. Според сведенията, които черпим от хронистите Лъв Граматик, Продължителят на Теофан и Псевдо-Симеон, ромейските духовници извършват водосвета с частица от Светия кръст, на който е бил разпънат Христос (частицата от Кръста, която се намира в Константинопол е пренесена там от майката на император Константин I Велики - Елена през 326 г.). Ромейските войници се заклеват, че ще умрат един за друг и под водачеството на Лъв Фока поемат на север към България.

Вероятно ромейският поход започва на 06.VIII. Симеон събира армия от ок. 17 000 бойци и се отправя на поход през проходите на Източна Стара планина по направление към Анхиало и Месемврия, където планира да пресрещне ромейската армия.

Ромеите стигат до Анхиало и се разполагат на лагер в околностите на града, тъй като очакват подкрепление по море. Това обаче не става, тъй като между другарят на флота Роман Лакапин и управителят на Херсонес Йоан Вогас избухва спор. Печенежките отряди, които Роман Лакапин трябва да прехвърли по море се оттеглят и флота му се връща.

Ромейската сухопътна армия решава да се сблъска с българската при първа възможност. Цар Симеон добре познава прийомите на ромейската настъпателна война и ги обръща срещу ромеите. Той подготвя терена около р. Ахелой за битка в продължение на няколко дни. Това му печели стратегическо предимство.

Ромейската армия разчита на класическата си тактика и това допълнително улеснява българския владетел, който е бил напълно наясно, че предвид численото си превъзходство, ромеите ще подценят противника си.

Сражението между българи и ромеи започва на 20.VIII.917 г. Ромейската армия е строена в класически боен ред (пехота в центъра и кавалерия по фланговете). Тя се крепи на три от четирите елитни корпуса - ескувитите, командвани от Йоан Грапсон, инканатите, командвани от Олвиан Марул, както и арменската гвардия на василевса, командвана от Мелиас. Лъв Фока и съветника му Константин Липс стоят начело на армията.

Лъв Фока заповядва фронтална атака срещу българските войски. Ромейският център се втурва в атака. Българите започват да отстъпват към реката. Българската кавалерия  започва да тормози ромеите отстрани и им попречва да разкъсат строя на отстъпващата пехота. Лъв Фока заповядва всички сили да влязат в битката и лично ги повежда. Когато българската пехота стига до реката се обръща и блокира ромейската атака.

Скритата кавалерия в гористите височини блзио до днешното с. Каблешково нанася решителния удар на ромеите. Тя, водена лично от цар Симеон, атакува ромейската армия отляво и в гръб. Така ромеите се оказват обкръжени и в редовете им настава паника. Започват да отстъпват към блатата, а българите ги преследват и избиват 28 000 от тях. Лъв Фока успява да избяга в крепостта Месемврия, а другите, които се спасяват бягат към Анхиало. В сражението обаче загиват доместикът на ескувитите и магистъра на арменската гвардия. Загубите на българската армия остават неизвестни.

Въпреки че няма преки последици, битката при Ахелой остава най-голямата българска победа през Средновековието. Тя дава основата на разгърналото се в следващите 5 години широко настъпление на Симеоновата армия в ромейските земи и завладяването на почти всички балкански владения на империята, без Пелопонес, Солун и Константинопол.

Битката при Ахелой без всякакво съмнение е един от най-сериозните български успехи, постиган срещу Византия. Ограничените ресурси на Симеон, както и заплахата от печенежка инвазия, обаче, ликвидират всички позитиви, натрупани от българска страна и дават шанс на Лъв Фока да гарантира неприкосновеността на ромейската столица и да отрази недостатъчно силния натиск на българите в Тракия. В този смисъл, битката е тактически шедьовър, доказващ майсторството на Симеон като пълководец, но от стратегическа гледна точка, кампанията се явява по-скоро реми, с оглед на факта, че не носи никакви позитиви на двете страни. Бунтът на сърбите, провокиран от Византия подсказва, че Империята разполага и с други средства за да отвлчече вниманието на Симеон от Константинопол. Въпреки това, победата при Ахелой, комбинирана с успеха при Пиги (922г.) накланят везните в полза на българското оръжие на Балканите и дават възможност на Симеон да води своята агресивна политика срещу империята.

Източник:  Клуб "Военна История"

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.