07 Ноември 2024четвъртък15:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес в по-голямата част от страната ще бъде слънчево. В сутрешните часове около водните басейни, в котловините и равнините ще бъде с мъгли, които на места ще се задържат и преди обяд. Ще духа слаб вятър от изток-югоизток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София около минус 2°, в крайните югозападни райони от страната около плюс 2°, а максималните между 12° и 17°, в София - около 13°. Днес в по-голямата част от страната ще бъде слънчево. В сутрешните часове около водните басейни, в котловините и равнините ще бъде с мъгли, които на места ще се задържат и преди обяд. Ще духа слаб вятър от изток-югоизток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София около минус 2°, в крайните югозападни райони от страната около плюс 2°, а максималните между 12° и 17°, в София - около 13°.

ГЛОБУС

Без твърдост към Скопие София ще остане излъганата камила

Мерките на правителството, в които има разнобой, невежество и ослушване за конюнктурата, напомнят да си наденеш качулка след дъжда

/ брой: 192

автор:Зорница Илиева

visibility 3194

Когато родната къща на баба ти е в съседство с родната стряха на Иван Михайлов в Ново село, Щип, от която няма и помен днес, когато домът на Тодор Александров е наблизо, но е в руини, когато баща ти е бит по главата в първо отделение от сръбския учител с направена от гипс ябълка (служела децата да се научат да смятат), за да не твърди, че е българин, когато една нощ в края на 30-те години семейството с 4 деца е бягало само с бохча дрехи към София, защото са подпалили по тъмни доби кафененцето на дядо ти, защото е "бугараш", тогава няма как да не си в редиците на онези, които "емоционално" преживяват случващото се днес в отношенията ни с Македония, вече Северна. То това "Северна" застава на гърлото, но ни уверяваха, че споразумението с Гърция, онова Преспанското, е дело на двете преговарящи, Македония и Гърция, а ние не сме страна в тези договорки. Да, ама фамилията си знаеше Вардарска и Егейска Македония, а другото беше Отечеството. За в бъдеще никой не казва какво може да се случи с това "Северна", ако на някого някога му скимне да прави аналогия с  нашата Пиринска. То и външната министърка заяви, че "щом сме признали държавата, значи и езика", ама как да се примирим, че езикът е друг -  като и досега си се разбираме прекрасно, с едни и същи думи, с родата (и не само) в Повардарието. Изказването прилича на  онова с "майната му на православието", но  нали сме политкоректни, много не шумим. 

В семейството си знаехме от време оно, че разнобоят в идейните позиции у нас по т.нар. македонски въпрос е толкова разнопосочен, колкото са и великите сили на брой. Ставаше дума просто за това какви са всъщност македонците и ние не си позволявахме и дума да се каже, която да е в противоречие с цялостната идеология на Иван (Ванче) Михайлов и великите преди него наши революционери от ранга на Гоце Делчев и Тодор Александров. Това впрочем се е споделяло и от управляващите в София по това време. Предците ни не само са били убедени, но и с цената на живота си са отстоявали тезата, че 

Македония е българска земя и че македонците са българи 

Знаехме, че е имало сили (има ги и днес), които са смятали, че се е формирала нова нация и македонците като цяло не са вече българи, макар че "техният народностен корен е български". Давахме си сметка кои чужди сили тогава и днес стоят зад становища, които не са в интерес на България във връзка с каузата Македония, но трудно може да се преглътне как се стигна до ситуация, в която управляващите ни се гънат и не знаят как да излязат от ситуация, която изисква "и вълкът сит, и агнето цяло". Патовата ситуация с буксуването на създадената съгласно условията на Договора за добросъседство между България и Македония е такъв горещ картоф, че е невъзможно да се прикрие безпомощността на днешната ни власт, както и разнобоят в позициите на двамата вицепремиери, ангажирани пряко с въпроса. Видно е, че се играе по чужди схеми, но чак да се допусне премиерът на Северна Македония, приел смяна на името на държавата си заради членство в НАТО и ЕС, чак да определя Гърция за водеща сила на Балканите, е повече от неделикатно. Той се кълне във "вечна дружба" на Атина, защото била "първата държава-член на НАТО и ЕС от региона" и вярва, че така ще си гарантира нужната подкрепа. Струва си усилието, защото политическата му съдба зависи дали Скопие ще получи на 17 октомври дата за започване на преговорния процес. 

В допълнение Скопие подписа в Атина техническо споразумение за наблюдение от Гърция на въздушното пространство на страната. Имат си стотици модерни самолети гърците, какво да се прави, въпреки наши амбиции в това отношение. Пък нашата външна министърка в Ню Йорк подписва документ със съседни държави, в който се приема ангажимент за "да" при гласуването на тази дата. Това става при положение, че в същото време президентът призовава за събиране на консултативен съвет с всички политически сили в страната за намиране на общ път за запазване на достойнство, съхраняване на историческата истина и приобщаване на Скопие по начин, който да не противоречи на националните ни интереси. Езикът е поставен като приоритет, защото това не само е свързано с постановките на нашите учени още в годините след Освобождението, но той е в основата и на сигурност за бъдещите ни отношения. Когато "всяка жаба си знае гьола", няма да има повече хър-мър - известно е. Само че македонският премиер Зоран Заев заяви в Ню Йорк, че с Преспанския договор този въпрос е решен, езикът е македонски, народът е македонски.  

После и президентът Пендаровски така го усука с народността на Гоце Делчев, така обясни защо македонските граждани вземали български паспорти, такива указания даде на историчарите от Скопие в съвместната комисия за уточняване на спорните исторически и учебни въпроси с цел протакане на намирането на решения, че вече и на слепите е ясно "кой води бащина дружина" в процеса за решаване на трънливите въпроси от историческото ни минало. 

Сигналите са толкова красноречиви, че в София се посъбудиха  и се заговори за "червени линии", понесоха се заплахи, определят се условия, за да подкрепи София стартирането на процеса за присъединяване на Северна Македония към Брюксел. Но те някак увисват във въздуха. Личи, че са "след дъжд качулка". При официална визита в Скопие само преди дни на вечния черногорски президент Мило Джуканович поднесе цветя на гроба на Гоце Делчев като на национален македонски герой. Който има в София достатъчно професионализъм, да си изясни сигнала и по чия поръчка е направен. 

Експертите у нас са наясно, че Вашингтон е в опиянение от постигнатия дипломатически успех на Балканите с подписването на Преспанския договор и го дава за пример на Белград и Прищина, за да постигнат същото. При великите сили не е имало случай да са се задълбочавали в интересите, настроенията, чувствата на малките народи. Те си имат своята геополитика, а днес тя налага "изтласкване на Русия от региона", като Москва се набеждава за "сеене на раздор сред балканските страни, за да запази влияние". Съответно НАТО трябва да завърши обръча около близките граници на Русия. Другото са само слова от рода на "цивилизационни ценности" или "правилна геостратегическа ориентация". 

Обаче ние сме имали подобна ориентация с подобни аргументи и при двете световни войни, пък те ни донесоха такива беди, че още ближем рани. 

В това време гърците си осигуриха 

с техния Преспански договор и незабавна смяна на табелите на историческите личности от "античната епоха", както и имената на улици, магистрали, площади с названия като Александър Македонски, а познайте дали има нова табела на паметника на "съгласувания" Цар Самуил в Скопие? Да не говорим за паметниците на Гоце Делчев, Христо Татарчев, Даме Груев, Тодор Александров (!) или Никола Вапцаров. Оказа се, че в Преспанския договор има дори клаузи да се наричат само гръцки имена на несъществуващи вече градове като Кукуш, където между другото е роден и Гоце Делчев. (Кукуш е заменен с Килкис, но на друго място).

А ние дори не сме посочили срок за действие на прословутата съвместна комисия за решаване на спорните въпроси от историята ни. Премиерът ни съобщава, че "казвахме, че сме един народ, сега казваме, че сме братски", ама попита ли народа си какво мисли по въпроса? Закъснелите действия говорят само за липса на експертност, исторически познания, последователност и вяра в национални каузи. Американският президентът Тръмп заяви в реч пред ООН преди седмица, че "бъдещето принадлежи на отделните народи, на нациите, на патриотите, а не на глобалистите", ама кой да осмисли как се пази достойнство на нация, народ и държава? 

Щели сме да поставяме условия в самия преговорен процес, при всяка глава, която се отваря за членство в ЕС, и Скопие "ще трябва да се съобразява". То Пендаровски пред Мило Джуканович заяви, че "несъмнено България ще подкрепи получаване на дата на 17 октомври за стартиране на нашия преговорен процес", а Зоран Заев казва убедено в Собранието, че "няма план "Бе" във връзка със заканите на София", защото е сигурен, че няма да играем "ва банк" с "вето", за което аргументи винаги ще се намерят. Стратегически не е изгодно, нали? А стратегически изгодно ли е да не можем да осигурим нито една българска медия (вече и БНТ-world не се лови в Повардарието), нито БНР да се чува на територията на цяла Северна Македония, нито да има български вестници поне в Скопие? Как да се информират хората там за нашите позиции? Пресата там е залята с корупционни практики и при днешните управляващи и името на България се спряга негативно като участник чрез аферата "Рекет", конкретно с името на бизнесмена Орце Камчев. За липсата на пътища, железница или нормални гранични пунктове между двете страни вече се каза, ама кога? Как показваме лицето на европейска България на "братския народ"? Със съвместни концерти с названия на английски, които имат претенции за "мека сила", ама не привличат посетители?  Обществото ни не знае що за търговско-икономически постижения имаме в Северна Македония, да не говорим, че поне работници можехме да вземаме оттам, защото си имат доста безработни, а ние се нуждаем от работна сила. Това би било целенасочена гъвкава политика. Който я може.

Иначе Майк Помпео се среща точно в Охрид (българският Ерусалим, както са казвали българите от двете страни) с лидерите на  Северна Македония и си говори за "да потвърдим съюза с 30-тия член на НАТО", за "отличните отношения", приветства Преспанския договор, който е основа за "противодействие на руските стремежи за създаване на противоречия на Балканите с цел възстановяване на руско влияние". Едва ли някой му е разказал историческото минало. Защо да се отварят очите като собственото ни Министерство на културата в обявяването на конкурс за директор на българския културно-информационен център в Скопие иска кандидатите да представят документ, че "владеят писмено и говоримо официалния език на страната-домакин", който да е издаден от институция у нас. Сякаш имаме обучаване на "македонски език". 

Да, трудно се взимат решения в такава ситуация. Изисква се майсторлък, дипломация на ниво и работа на терен, когато се цели баланс между геополитически избор и национални интереси. В последния възможен момент няма много варианти и решенията са половинчати без съмнение. 

Провокация, невежество, предателство, подкупност, каквото и да си помисли човек, все ще е вярно.

Това са ни институциите и "калинките", но тежко на страната ни 

че има такива чиновници. Това ли са наследниците на българите, които навремето се върнаха от цял свят да воюват за каузата Македония през Балканската война? Днес се стигна дотам, че в Скопие оспорват националния ни празник 3 март, освобождението на България от турско (или османско?) робство, защото това било жалба по Санстефанска България, а тя била просто предварителен, нереализиран договор между Русия и Османската империя. Че защо да не пишат така във в. "Нова Македония", като ние сами замазахме щита на лъва пред НДК, на който бе очертана Санстефанска България. Имало такова искане от съсед. Ама този съсед пита ли ни нас, като си реди картите на Балканите, в частност в Северна Македония? Вече не само кауза нямаме, нямаме и гордост от спомени-мечти. 

Не е лесно и в Скопие, защото независимо от външна подкрепа, опозицията и неизживени македонизми връзват ръцете на премиера Зоран Заев. Той е начело на партия, която е била пряко свързана с македонизма, а и той в лично качество е имал доста антибългарски изказвания. Сега и да казва, че "разбира препоръките на България" и да апелира за намиране на правилните решения, защото е "направил смели стъпки" и "двете страни доказаха, че имат воля", някак не ни се връзва с нашите интереси. Известна е поговорката "който си забравя миналото, няма бъдеще". Сигурно е, че като кажем "да", ще получим от същото - тоест протакане, увъртане, запазване на старите тези от присвоената ни история и исторически личности. Който вярва на думи в днешния свят, ще го играе "излъганата камила". В тази връзка преди години американският политорог Збигнев Бжежински на въпрос защо САЩ не изпълниха обещанието, дадено пред Горбачов, да не разширяват НАТО към границите на Русия, отговори простичко: "ами излъгахме ви". Да играем твърдо или да разчитаме, че страни като Холандия, Дания и Франция да ни направят "услугата", като поотложат решението за старта на преговорите със Северна Македония и Албания и така да ни избавят от дилемата "какво да се прави" за "братска Македония"? За да имаме време да решим проблемите си и да не внасяме недоразумения в самия ЕС. Ами, ако разделят Северна Македония и Албания поради политическата криза в Тирана? Това дали сме го разчели в стратегията си? Защото Скопие няма да е в кондиция да отстои такава ситуация поради ролята на Тирана в страната. За Вашингтон дали ще е достатъчно само членството в НАТО? 

Ясно е само едно, че нямаме обединителна, единна политика към Скопие. Берем плодовете на късогледство и пасивна политика, която се ослушва какво ще каже "големият брат". Време е да се научим да си гледаме интересите и да не приемаме политика "България така или иначе все ще ни обича, а ние ще си правим каквото искаме". Други са новите ветрове, а който не ги отчита, губи. Дано поне България, въпреки всичко, не стане отново губеща. Засега нашите сигнали са позитивни към Скопие и само от управляващите там зависи как ще използват подадената ръка от София. Повечето редови граждани в Повардарието са убедени, въпреки всичко, че България е най-близкият приятел и са добронамерени към всичко българско. Включително към общата ни, а не "споделена" история. Другото са налагани обществени нагласи и манипулации, чиято цел е прозрачна и не от вчера.  

"ЛУКойл" продава "Нефтохим" на катарско-британски консорциум

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 213

Продажбите на злато у нас са се увеличили с 64%

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 213

Над 320 млн. лв. дължи държавата на граждани и фирми

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 213

Общини получиха 107 млн. лв. за улично осветление

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 213

Доналд Тръмп се завръща в Белия дом

автор:Дума

visibility 478

/ брой: 213

Доналд Тръмп спечели президентските избори

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 213

Поздравленията заваляха, Путин се въздържа

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 213

Републиканците завладяха Сената

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 213

Президент на мира?

автор:Юри Михалков

visibility 429

/ брой: 213

Академик по избори

автор:Александър Симов

visibility 461

/ брой: 213

Хем боли, хем сърби

автор:Мая Йовановска

visibility 439

/ брой: 213

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 400

/ брой: 213

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ