Балканите трябва да станат пример за сътрудничество

Н.Пр. Владимир Чургус, посланик на Сърбия в София, е роден в Белград. Завършил е Юридическия факултет на Белградския университет, бил е посланик в Турция (2006-2011), акредитиран и за Азербайджан, министър-съветник в Черна гора и Хърватия, а преди това е работил като началник-служба "Сигурност" в МВнР на Сърбия, ръководител на отдел за Босна и Херцеговина, Хърватия и тогава Македония, комисар за бежанците в РСърбия, председател на националния комитет на УНИЦЕФ.

- Ваше Превъзходителство, вие от години сте посланик на Сърбия в София и вече добре познавате страната ни. В редица интервюта за български медии сте заявявали, че българо-сръбските отношения днес са на едно от най-високите си равнища откогато и да било. В същото време сте подчертавали, че в исторически план това невинаги е било така. Според вас има ли нерешени  проблеми в отношенията между нашите две страни?

- Вярно е, че отношенията между нашите две страни са много добри и естествено, са от голямо значение за стабилността на целия регион и че между нас няма открити въпроси, които предизвикват отрицателни реакции на която и да било страна. Ако проблемите понякога възникват, ще се решават със съвместните договори, което е потвърждение на достигнатото ниво на нашите отношения. 

- През последните години имаше разменени посещения на високо политическо ниво между България и Сърбия. Лансираха се идеи за съвместни проекти. Кои според вас са с приоритет и ще бъдат ли реализирани на практика?

- Редовните срещи и контакти на най-високото политическо ниво правят близостта и взаимното разбиране, което съществува между приятелите и което се отразява и на всичките сфери на живота и естествено, на стопанството. Обемът на нашия обмен през последните години е надвишил 1 млрд. долара. Съществува интерес както на инвеститорите от Сърбия, така и от България за укрепване на съвместните участия и вложения. Като значителни проекти и вложения бих изтъкнал завършването на изграждането на автомагистралата Белград - София. Това ще е от важно значение за преминаването на пътниците и стоките от Азия към Западна Европа. Само така ще бъдем просперитетни и равноправни членове на европейското семейство, към което ние се стремим. Когато става въпрос за енергийна сигурност между Сърбия и България, тя е не само от стратегическото, но и от жизнено значение не само за нас, а и за снабдяването на по-широката територия от Югоизточна Европа. Предстои изграждането на газовия колектор между Сърбия и България, с който ще бъдат обезпечени диверсификацията и достъпът на широкия газов пазар. Също така се разговаря и за свързването в областта на еленергията и изграждане на жп инфраструктура, която ще даде възможност за по-бързо преминаване на стоките. Много важно е сътрудничеството в областта на иновациите и ИТ технологиите, където съществува двустранен интерес за съвместни вложения, както и в старт-ъп програми, защото общият ни интерес е младите специалисти да остават и развиват нашите две страни.

- Известно е, че поддържате подчертано добри отношения с посланиците в София на държавите от нашия Балкански регион. Как това се отразява на ситуацията на Балканите, която напоследък в световните медии се определя като тревожна?

- Нашите отношения са много добри и ние се стремим Балканите да бъдат регион, който ще бъде пример за сътрудничество. За съжаление, това не разбират всички в региона, а това често не съвпада с интересите на онези, които са най-значителните политически фактори в света. Когато става въпрос за отношенията Белград и Прищина, ние от наша страна сме готови да разговаряме, но без поставянето на условията и едностранните мерки, които са основание на настъпването на Прищина и очевидно и без например реакция, както казахте, на "геополитическите играчи". За нашия регион и развитие от най-голямо значение са стабилността и мирът, защото те са основание за неговото развитие, но аз не знам дали това е в интерес на онези, които могат да осъществят влиянието това да стене реалност.

- Как си представя Сърбия бъдещето на Балканите, след като членството на страните от региона в ЕС и самата европейска интеграция не е процес, който предстои да се реализира в близките години? Дори и Сърбия да успее да затвори в срок всички глави по присъединяването. Има ли и вариант Б?

- Сърбия се стреми към евроинтеграция,  членство в ЕС и реформиране на обществото, което е от значение за нейното цялостно развитие. С приемането и изграждането в своята система на най-високите ценности на ЕС във всички области от икономиката, до онези в областта на човешките права и екологията ние изграждаме системата, която е преди всичко важна за нашето бъдеще. Решението за времето кога Сърбия ще стане член на ЕС не е от първостепенно значение, но естествено, ние очакваме това да се уважи и оцени. И въпреки стремежа ни към ЕС Сърбия се стреми към запазването и изграждането на отношенията с всичките страни от света и естествено, с Китай, САЩ, Русия, Индия, които са най-значителните фактори днес.

- Границите между нашие две страни са отворени, все повече туристи посещават местата за отдих и у вас, и при нас. Мислите ли, че този положителен опит, този пример може да се пренесе в отношенията и между другите балкански страни? Защото въпреки уверенията искри на напрежение има. Как според вас трябва да се процедира в такава обстановка? Реални ли са притесненията?

- Категорично смятам, че на Балканите трябва взаимно да се запознаем по-добре, че гражданите трябва да посещават своите съседи в другите страни, защото запознанствата и преките контакти означават много за взаимното разбиране. През тях може да се разберат времето и проблемите, с които всички ние се срещаме днес. На вашия парламент е написано "Единството прави силата" и именно това трябва да бъде мотото на всички нас заедно, а не разделението, което все още присъства в региона и ни връща назад. Всеки от нас е бил велик в някой период от своята история, а днес това е сплотеността, за което е пример ЕС, към който се стремим.   

- С какво ще запомните нашата страна? Кое ви е най на сърце у нас? Какво ще отнесете в Белград, когато мисията ви приключи?

- Може би някого ще изненадам, че на моите години се наслаждавам на музиката на групата БТР, но и на традиционните български народни песни. Често ходих и на опера и се наслаждавах и на класическата музика, която тук е на високо ниво. Знам, че мнозина български граждани се наслаждават на сръбската народна музика и ме изненадват честите гостувания тук на нашите естрадни звезди. Очевидна е близостта на нашите мелодии.

- И като последен въпрос, защото в региона не може да се избяга от политиката. Наистина ли Сърбия търси начин за дискретно регионално влияние? Най-вече заради факта, че сърби живеят в някои съседни страни, като Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Македония, Хърватия?

- Не бих нарекъл това "влияние". Съществува грижа на Сърбия за представителите на диаспората и тяхното положение, защото само когато те са доволни и се чувстват равноправни с другите, те могат да станат мост на сътрудничество и разбирателство между нашите народи. В Сърбия живеят 26 национални малцинства, които ползват всичките права, и ние се застъпваме за същите права на нашето малцинство. Това може да се нарече "грижа", а не влияние.