Алчност без граници
/ брой: 229
Вчера от Асоциацията на банките в България, без да чувстват някакво неудобство, обявиха, че е възможно да има ново покачване на лихвите по кредитите заради повишен кредитен риск. Тази позиция бе "червената нишка" по време на конференция на тема "Банките в търсене на нови стратегии". По-нататък загрижените за печалбите си банкери посочиха, че с приетите в Закона за потребителския кредит промени клиентът можел в рамките на 2 седмици да върне изтегления заем, без да дава обяснения и без да дължи наказателна лихва. А това би трябвало да повлияе върху цената на кредита, т.е. заемите да поскъпнат още повече. Освен това липсвали мерки за защита на кредиторите, а банките у нас изнасяли основната тежест на кризата и било възможно някои институти да отчетат и отрицателен финансов резултат. Дотук е позицията на "белите якички".
Но нека погледнем и обратната страна на медала. У нас лихвите по кредитите са поне 2 пъти по-скъпи от тези в Германия например, т.е. финансовите институти печелят в опърпана България на единица зает капитал най-малко двойно повече, отколкото в богатата ФРГ. Данните на БНБ потвърждават това. Така например съгражданите ни са заплатили през август рекордните в историята на банковата ни система лихви в размер на 166,172 млн. лв. по отпуснатите им от банките кредити (+6 млн. лв. спрямо предходния месец). А общо от началото на 2010 г. домакинствата са платили или дължат (ако не изплащат редовно кредитите си) на банките над 1,3 млрд. лв.
От декември 2007 г. насам населението плаща ежемесечно по над 100 млн. лв. само за лихви на банките. Като за 13-и пореден месец плащаме дори по над 160 млн. лв. Пак само за август т.г. общата печалба на банковия сектор (преобладаващо контролиран от чужди собственици) възлиза на 462 млн. лв. През първото полугодие банките у нас отчитат приходи само от такси и комисиони в размер на 403 млн. лв., което е с 1,11% повече от 2009 г. Така че всички показатели са в плюс. Също и ежемесечно обявяваните от БНБ резултати за банковата система атестират, че основните рискове са управлявани адекватно - както за цялата система, така и от отделните кредитни институции.
Банките у нас буквално плуват в пари. И това по време на най-тежката от 80 години глобална финансово-икономическа криза. Няма абсолютно никаква индикация засега те да са засегнати от нея. Това намира отражение и във възнагражденията на топ мениджърите им, които получават месечни заплати до 200 000 лв. Така че апетитите за поредно увеличение на лихвите не могат да се обяснят с нищо друго, освен с алчност за още по-големи печалби.
А високите лихви ще продължат да душат и без това анемичната ни икономика. И все повече се превръщат в непосилно бреме за прогресивно обедняващия редови гражданин, допуснал грешката на живота си да заеме пари от оперираща у нас банка.