Името не е пореден номер

Чух по радиото, че на Драматичния театър в Търговище предстои (вече се е състояла) премиера на комедията "Цената на успеха", поставена от режисьора Владимир Петков. Само толкова. Не вярвам пропускът да е на моите приятели - директорът на театъра Петър Петров и въпросния режисьор, но така или иначе радиослушателите не научиха от излъчената информация кой е написал пиесата. А тя си има и автор. Това е един от първенците на съвременната украинска проза и драма писателят Анатолий Крим.  
На няколко други наши сцени - в софийските театри: на армията, "Искри и сезони", "Възраждане", в Монтана и т.н. (както и още в много страни) вече могат да се видят и публиката бурно акламира неговите пиеси. Преди години бях протестирал с една вестникарска бележка, че на един афиш е пропуснато името на преводача на комедията (сякаш Шекспир е прописал на български). Сега става дума дори не за преводача, а за автора.
Не бих повдигал този въпрос, ако случаят с Анатолий Крим беше случайно допуснато изключение. За съжаление водещите в радиото и особено телевизионните им колеги, предполагам често не по своя вина, редовно или поне твърде често, пропускат да обявят имената на авторите - главно писатели и композитори, чиито творби се изпълняват. Това с особена сила важи за песните. И е обяснимо след като напоследък всички певачки имат самочувствието, че притежават енциклопедичния талант на Чарли Чаплин и сами си съчиняват и членоразделните текстове, и музиките на песните...  Доста отдавна не ми се е случвало да чуя (освен като въпрос в някоя телевизионна игра) имената на създателите на песен, дори тя да си има истински автори и заслугата за успеха на изпълнителя да е предимно тяхна.
Моля за извинение, ако излиза, че дърпам чергата към себе си, защото освен слушател понякога се явявам и автор, но съм убеден, че премълчаването имената на хората, които създават песни, пиеси, картини и други произведения на изкуството, невинаги е случайно. Иначе то нямаше да бъде за сметка на представители от "евтините" жанрове, на субкултурата, заливаща малките екрани. Не им ли омръзна на телевизионните водещи да се интервюират помежду си и за свой блед фон да канят още по-несъстоятелни лица, които правят обществено достояние интимните си връзки, защото няма с какво друго да се похвалят.
Напоследък се запознах по-отблизо с неколцина възрастни художници, оставили трайни следи в изобразителното ни изкуство. Зад техните имена - това са Величко Минеков, Владо Гоев, Борислав Стоев (а такива са още десетки и между писателите, артистите, музикантите), стои творчество, което си струва да не забравяме, да припомняме, да използваме очовечаващата му сила. 
Вместо с него често се опитват да ангажират вниманието ни с невръстни не само по възраст, а и в творческо отношение пеещи лошо и говорещи неправилно момичета и момчета. Доста минути се отделят и за вербуване, главно на децата, към лоното на църквата, които предавания имат обществен смисъл, само когато са свързани с националния ни бит и традиционни народни празници. Мои светци са Шекспир и Чехов, Моцарт и Шопен, Яворов и Дебелянов и бих искал по-често да общувам с тях чрез електронните медии, а не да бъдат замествани те от младежи с подозрителни професии и идеали, каквито съм виждал в предавания като "В джаза" например.
Някой ще ми възрази, че Моцарт и Шопен не са за делнична, всекидневна употреба. Ще се съглася, макар те да не са Бетовен, а още по-малко Вагнер. Тогава нека звучи популярна музика - и в нея има високи образци, и чужди и наши.
Скоро намерих в натрупаните си книжа програмка от концерта на Ив Монтан, гостувал у нас преди повече от половин век. На корицата е запечатана усмивката на големия артист и певец, а вътре има няколко изречения за него и е разказано накратко съдържанието на песните му. Изредени са и авторите на текстовете и музиката на всяка песен. И между поетите, с чиито крилати думи са полетели нотите, срещаме имената на големи творци като Гийом Аполинер и Жак Превер.
Преди и текстовете на наши песни бяха написани от Павел Матев и Дамян Дамянов, Миряна Башева и Маргарита Петкова, Найден Вълчев, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Калин Донков, Георги Константинов... А сега?