Голямата офанзива срещу Русия

Когато премиерът на Великобритания Тереза Мей, външният министър Борис Джонсън и военният министър Гавин Уилямсън дадоха начало на кампанията срещу Русия с вестта за отравяне в град Солзбъри на двойния шпионин - руски и английски - Сергей Скрипал и на неговата дъщеря Юлия Скрипал, мнозина световни наблюдатели сметнаха, че това е поредна антируска провокация, съшита с бели конци. Провокация, която няма как да издържи на обективния анализ на случилото се произшествие. Възприето беше, че слабото звено на замислената операция срещу Кремъл и президента Владимир Путин се съдържа в липсата на достоверни факти. 
Още повече че всеки от гореспоменатите висши държавни чиновници направи уговорка, че макар и да липсват доказателства, нямало как поръчителите и изпълнителите на отравянето със забраненото химическо оръжие "Новичок" да не са руснаци, щом отровният боен газ/агент е бил разработван в химическа лаборатория през съветско време.
 

Така фактите и тяхното доказване

се подмениха с догадки, с предположения, с фрази от рода на "има вероятност", "много е вероятно", "вероятността клони към 100%" и пр. Ходът на противоправната логика: щом Русия е "империя на злото", щом западният елит и конкретно английските власти са я обвинявали преди това в извършване на престъпления (останали недоказани!), значи тя "в голяма степен", "много вероятно" е извършител и на опита за убийство на бащата и дъщерята Скрипал. В съответствие с този юридически произвол, който слага кръст над европейската правна система, британските власти поискаха руснаците да оправдаят себе си заради непотвърдените обвинения. Съвсем по сталински - не органът, който повдига обвинението, а обвиненият е длъжен да докаже, че е невинен!
Няколко седмици след обявената от англичаните версия за използван от руснаците боен нервнопаралитичен газ "Новичок", развитието на събитията потвърди, че обвиненията спрямо Русия са напълно безпочвени!
Първо, Русия няма повод да убива агент, лежал в руски затвор пет години (от 2006 до 2011) и разменен след това за десет британски разузнавачи. Ако са искали да го убиват, имали са прекрасна възможност да сторят това през съответния продължителен срок. Същото е с получаването на специфична информация от Сергей Скрипал. Неизвестно е единствено дали руснаците са направили тогава опит за превербовка. Ако са успели, какво следва от това?
Странно е впрочем, че на английска територия такива убийства са все от екстраординарно естество! Спомняте си как българският емигрант, талантливият писател Георги Марков според англичаните също бил ликвидиран с някакво току-що създадено вещество, скрито в чадър? Забягналият шпионин Сергей Литвиненко според британските спецслужби е загинал от забранения газ "полоний", вкаран от организма му от агенти на руското разузнаване. Сега пък - "Новичок"! Да се чуди човек дилетанти и дебили ли работят в руското разузнаване и контраразузнаване, та все прибягват до показни, със силен сценичен ефект убийства, вместо да осигурят без много шум смъртта на своя враг, например, чрез предизвикване на инфаркт? Така руснаците наказвали предателите на отечеството.

Приказки за наивници!

И защо ще трепят Скрипал в самото навечерие на президентските избори в страната си? За да си направят политическо сепуко? Отново се хвърля прах в очите на масовата публика!     
 Второ, никой от "обектите" на отравянето - бащата и дъщерята Скрипал - не умря, напротив, дъщерята е възстановена и изписана от болницата, бащата стабилизира състоянието си и щял да получи "нова самоличност" в САЩ. Гари Айткенхед, изпълнителен директор на британската химическа лаборатория "Портън даун" (в близост до Солзбъри), призна, че "точният източник на химическия агент "Новичок" не е бил установен и че употребеното вещество изисква "изключително сложни методи за създаване", което е възможно на ниво държава. Президентът Путин доуточни, че такъв газ може да бъде произведен в двадесет държави - разбирай, включително Великобритания.
Трето, англичаните започнаха да тиражират най-неправдоподобни сведения за пренасянето на химически агент "Новичок" от Русия във Великобритания - концентрати или следи от него открили в дома на Скрипал, над портата, на дръжката й; на скамейка, където двамата потърпевши седели преди инцидента; отровното вещество било смесено с гречка (елда); било скрито в самолета, долетял заедно с Юлия от Москва; отровени били в ресторант; убиецът бил тайнствен любовник на Юлия от Санкт Петербург; химическият агент пропътувал до Солзбъри от лаборатория в дълбоката руска провинция, която в следващия момент  квартирува в Москва на еди-коя си улица; прихваната шифрограма на руските органи, и пр., и пр.
Карикатурни доводи! Английските домакини обаче ни на йота не ги смущава, че версиите им за отравянето се пукат и гърмят по всички шевове, че Сергей и Юлия са живи и здрави, вместо да са предали моментално Богу дух, ако са тровени с бойното отровно вещество "Новичок". Никой и досега не знае дали Юлия и баща й въобще са тровени? А може да не са докосвали никакъв "Новичок", но и никакъв отровен субстрат? И накрая, неизвестно е дали Сергей и Юлия са пребивавали в каквото и да е лечебно заведение! Всичко е забулено в мъгла. Всичката информация се поднася наготово, с капкомер, от спецорганите, без заинтересованите страни да могат да проверят истинността й.  

Факт е, че тези дни англичаните отказаха на Виктория Скрипал, близка родственица и приятелка на Юлия, да посети Солзбъри, за да навести своя чичо и братовчедката си. Защо? От какво се страхуват, че отказват подобен контакт между роднини? Може пък бащата и дъщерята да са поставени под строг охранителен режим, понеже знаят прекалено много и са участници в "мероприятието" (или са се досетили за "експеримента", на който са подложени)? Мотивът на САЩ да предложат на тези май че арестувани лица постоянно местожителство и "нова самоличност" не е ли продиктуван от опасение, че биха могли да проговорят? Не би било неочаквано, ако Юлия Скрипал (тя е с руско гражданство!) направи в близко време изявление, с което да потвърди твърденията на английските спецслужби. Да позволи допълнително да я употребят и след туй изхвърлят като ненужна вещ!
  
Тук стигаме до най-същественото!

Според мен свидетели сме на една от най-мащабните и дългосрочни операции на САЩ и Великобритания срещу Руската федерация, Кремъл и Путин след Втората световна война. На операция, подготвена и провеждана на професионално равнище от разузнаването и контраразузнаването на Съединените американски щати в синхрон с английските МИ-6 и МИ-5. Допълнително към този щаб за действие се присъедини и френският президент Макрон - краен отрицател на геостратегическия курс, провеждан от генерал Де Гол след Втората световна война. Шефът на руското външно разузнаване Наришкин формулира този казус така: "Гротескна провокация на американските и великобританските служби". В тази провокация решаваща е ролята на полицейските структури и главно на контролираната медийна мрежа в западния свят!
В този смисъл г-жа Мей и господата Джонсън и Уилямсън приличат по-скоро на клоуни вестоносци в един гротесков циничен спектакъл, който - като парадокс - откровено търси и постига собственото си  саморазобличаване чрез процедурата с  отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.
На стр. 30



Всъщност преките цели на операцията са насочени не другаде, а именно към страните членки на Европейския съюз: да се пробва дали е възможно, и то под такъв очевидно фалшив предлог, да се получи съгласието на "съюзниците" за формиране на общ антируски фронт в Европа под флага на САЩ и Великобритания. Както се вижда, не с цената на разумни и оправдани доводи, а просто защото такива са капризите, разпоредбите и волята на Големия брат/Хегемона и неговия послушник! По този начин се препотвърждава още веднъж, че еднополюсният свят продължава да е жив и че констатациите на Путин за настъпилата ера на многополюсния свят са продукт на въображението му.  
Ако руснаците бяха извършили отравянето, не би имало нищо по-естествено от това всяка страна член на ЕС да протестира и съответно присъедини към всяка междудържавна коалиция, която се противопоставя на един престъпен акт. Намеренията на организаторите на провокацията обаче са съвсем други! Те целят още на следващия ден да стане ясно, че фабулата с отравянето на бащата и дъщерята Скрипал е изфабрикувана, че британските служби разиграват пред погледа на света политически фарс!
Презумпцията е следната. Щом европейците приемат доброволно абсурдните доводи, свързани с ликвидиране на Сергей и Юлия Скрипал от страна на руснаците, защо в случаи на локален военен конфликт, например, между Украйна и Русия да не постъпят по същия начин, както с изпъждането на  руските дипломати? Безропотно да изпратят бойни контингенти в съответната невралгична точка на континента и в света!
За съжаление

такова безмозъчно "солидаризиране"

с огласената без доказателства новина - Сергей и Юлия Скрипал са отровени от руснаците със смъртоносно, забранено бойно вещество - беше реализирано от повечето членки на ЕС, както и от европейски страни, които кандидатстват за приемане в съюза, в това число от неевропейски държани като Канада и Австралия. На подобна "носорогщина" (Й. Йонеско) - когато масовото обезумяване стане еталон за подражание, се поддадоха и държави, които иначе се опитват да водят сравнително суверенна политика?! С други думи, чрез "опита" с бащата и дъщерята Скрипал се извърши преброяване на редиците, така да се каже, на питомните и дивите зайци!



Провери се готовността на държавите в ЕС да останат докрай верни на Големия брат! Дори и когато това е в разрез с националните им интереси!
С осъществяването на друга основна цел трябва да се прекъсне задълбочаващата се тенденция страни членки на ЕС да поддържат регулярни икономически и търговски връзки с Руската федерация; да не се съобразяват с наложените ограничения и забрани за контактуване с Москва! 
Нормално е днес САЩ да са недоволни от поведението на Австрия, Унгария, Чехия и Словакия, които в една или друга степен развиват отношения с Москва. Да ги тревожи ситуацията в Италия, където скоро може да бъде съставено правителство, което ще се обяви срещу налаганите антируски санкции. Да не са убедени в "предаността" на редица балкански държави като Сърбия, Словения, Гърция, Македония, по-малко Хърватия, евентуално при криза и Черна гора. Най-неочаквано към този списък от държави се присъедини България, чието правителство отказа да гони руски дипломати. Не са сигурни позициите на САЩ в Кипър и Молдова.
Моето мнение е, че провокацията с шпионина Скрипал

временно ще задържи процеса

на сближаване на европейските държави с Русия. Но само временно! Да не забравяме, че британските лейбъристи, водени от действително левия си лидер Джеръми Корбин, също се разграничиха от провокацията. А тази партия, с огромно влияние в Англия, е твърде вероятно да спечели бъдещите парламентарни избори.
Така че най-голямата опасност, последица от провокацията със Сергей и Юлия Скрипал, според мен се крие в една нова ескалация на враждебни действия срещу Руската федерация, които да поставят руснаците и човечеството на ръба на военен сблъсък.
Показателни в този аспект са арестът на руски кораб в Азовско море от украинските власти; бомбата с хлор, пусната над град Дума в Сирия - руснаците отдавна и неведнъж предупреждаваха, че Пентагонът подготвя диверсия със забранени от ООН химически бойни вещества; обстрелът на сирийско военно летище; масовото изгонване на руски дипломати; новата порция американски санкции срещу Русия; нанесените удари върху руските информационни източници в САЩ и Европейския съюз; скъсяването на режима на антируските санкции; заканите на американския президент Тръмп да "накаже" Русия заради недоказаното й участие в опита за отравяне със забранено химическо вещество на Сергей и Юлия Скрипал, и др.
Замисълът е ясен: отслабнала на международното поле, Русия да изпадне в "обяснителен режим", да доказва непрекъснато, че е без вина виновна, което да я лиши от енергия и инициатива. Същевременно принуждават Русия да предприеме ответни действия, които да се разгърнат като спирала, в ущърб на регионалния и световния мир и  разбирателство. Струва ми се, че Сирия тепърва ще се превръща в полигон, на който Руската федерация и САЩ ще изпитват военната си мощ. В политическия, военния и информационния елит на САЩ не са малко хората, които допускат и поощряват използването на атомно оръжие в регионални, а после и в световни конфликти.
Европа и светът след провокацията с руския и британски шпионин Скрипал се намират в

нова, по-ожесточена конфронтация

Не е известно какви мерки ще вземат руснаците, за да стане дипломатическата им и отбранителна политика по-настъпателна. А може би Владимир Путин да счита, че обявената от него политика за нов икономически и финансов подем на Русия през първите десетилетия на ХIХ в., за нов вектор в цивилизационното й развитие се нуждае от по-значима доза политико-историческа търпеливост и способности да се изчаква.
Особено като се знае, че Западът не е единен в отношението си към Руската федерация, че Европа узрява за нов тип взаимоотношения с Москва, че русофобията на Полша, прибалтийските държави и Румъния се споделя само отчасти от страните, които презентират интересите, перспективите и манталитета на реалната западна политика и култура. И най-сетне сред приятелите и съюзниците на Русия спадат държави като Китай, Индия, Южна Африка, Бразилия, Аржентина, Венецуела, Чили, Боливия, Южна и Северна Корея, Иран, Казахстан, Белорусия, Таджикистан, Узбекистан, Чили, Виетнам, Лаос, Армения, Филипини, Куба, Азербайджан, Египет, Киргизия, редица държави от Близкия изток и Африка, които съставляват повече от половината на човечеството.
В такъв план по името на една пиеса на Крум Кюлявков - "борбата продължава" и след гротесковата постановка на американските и британските тайни служби.