Германският бизнес залага на Путин

Предстоящите президентски избори в Русия плашат западните инвеститори, твърди лондонската банкова група NSBC. Подобни "предупреждения" за големите рискове да се прави бизнес в Русия заради липсата на ясни правила, държавния монопол, корупцията и пр. не са нещо ново и се чуват не от вчера. Но напоследък те определят изцяло характера на оценките на много западни финансови институции и анализаторски центрове, на политолози със стратегически позиции в медиите и интернет комуникациите на Запада. Причината за тези "предупреждения " е кандидатурата на Путин за президент и прогнозите на социолозите, че ще победи още на първия тур. Той е обвиняван във всички възможни грехове за един държавен ръководител - от толериране на корупцията и олигарсите, до липсата на качества да извърши икономическа реформа, да въведе така необходимите на Русия нови технологии и да гарантира свобода на словото. С други думи - да направи от Русия модерна държава.
Реалният делови живот обаче разкрива коренно различна картина от рисуваната от мнозинството западни медии и политици. Една анкета сред германските инвеститори в Русия показва, че 64 процента от тях очакват успешно развитие на руската икономика, 25 процента се готвят за стагнация и само 4 процента предричат спад. Това са данни от проучване на Източния комитет на германската икономика и Руско-германската външнотърговска камара. Към тях можем да прибавим и резултатите от анкетата за определяне на деловия климат в Русия, осъществена от Източния комитет. Според редултатите от нея през 2011 г. износът на Германия в еврозоната е нараснал с 8.6 процента, а износът за Русия - с 30 процента. Цифрите за вноса са съответно 12.9 и 26 процента. Това ясно показва, че темповете на разширяване на германската търговия с Русия изпреварват съответните показатели в търговията с еврозоната. За разлика от ангажираните англосаксонски политици германските бизнесмени, включително и онези, които нямат бизнес с Русия, оценяват възможното трето президенство на Путин спокойно или неутрално. 45-процентното мнозинство от тях не очакват промяна в деловия климат, 30 процента очакват положителни промени, а 25 процента имат опасения, че условията ще се влошат.
Днес две трети от германските предприемачи оценяват състоянието на бизнеса си в Русия като добро и много добро - през 2009 г. само 20 процента от анкетираните са давали положителна оценка на работата си с руските партньори. Днес 65 процента от тях възнамеряват да увеличат броя на заетите във фирмите им в Русия. Тези резултати от последното допитване за деловия климат в Русия далеч не хармонират с оценките на NSBC. Организаторите на допитванията са искали да узнаят какво е влиянието на политическата ситуация върху икономиката и перспективите на двустранните връзки. Герд Ленга - шеф на руското отделение на известната фирма за производство на строителни материали Knauf, в интервю за "Шпигел" казва, че избирането на Путин ще "осигури на страната по-нататъшна стабилност - нещо, което не могат да гарантират политическите му противници".
Като главно препятствие за модернизацията на руското стопанство 35 процента от германските компании назовават бюрокрацията, а 28 процента смятат, че негативно отражение дава липсата на убедителна концепция за модернизацията, 10 процента пък смятат, че причина за това е консерватизмът на населението. В сегашния момент особен интерес представлява анализът на политическите аспекти на процеса на делово сближаване между Германия и Русия. Шефът на Германския център за геополитически и стратегически изследвания във Висбаден Михаел Либих отбелязва, че през последните години ФРГ е извървяла важни крачки към формирането на собствен политически светоглед. Сред причините за това са не само интересите на Изтока, но и съмненията в прагматизма и предсказуемостта на САЩ. Едва ли е случаен фактът, че Берлин не подкрепи американската инвазия в Ирак и има особена позиция  за участието си в афганистанската война. И още нещо също много важно - след обединениието си Германия вече няма обективни политически разногласия с Русия, смята Либих.
Неотдавна седмичникът "Шпигел" публикува обширен анализ на своя московски кореспондент Бенямин Биндер, в който се казва, че "голямото мнозинство германски бизнесмени, които работят в Русия, не крият позитивното си отношение към очакваното завръщане на Путин в Кремъл". Биндер цитира изпълнителния директор на Източния комитет на германската икономика Райнер Линднер, който казва, че на 4 декември в Русия са произведени "свободни избори". Той смята, че резултатите от тях  потвърждават тезата му и разчита, че в страната ще се осъществи плавен преход от "управлявана демокрация" към "ускорена модернизация".
Германия е вторият по важност търговско-икономически партньор на Русия след Китай. В момента в Русия работят около близо 6 хиляди германски фирми. Връзките между двете най-големи европейски страни не са нито конюнктурни, нито случайни. Нещо повече - историческата алтернатива на Германия винаги е била Русия. Логиката на руско-германските отношения е очевидна. И това в значителна степен предопределя характера на икономическите отношения не само между Русия и Германия, но и между Русия и ЕС. И те не се базират единствено на енергийната взаимозависимост и на германския износ за руския пазар, а и на дълбоко разбирателство, което продължава да се разширява дори по време на криза. Днес отношенията между двете страни изключват, както казва германският външнен министър Гидо Вестервеле, всяко "ако" и "но".
Доброжелателно е отношението на германските предприемачи и към създаването на евразийски икономически съюз между Русия, Беларус и Казахстан. 27 процента от анкетираните очакват положителни резултати от работата на този съюз, а 63 процента не очакват някакво осезаемо влияние на тази формация върху тяхната дейност.
Прагматизмът и взаимната изгода в сегашните условия дават своето конструктивно отражение и върху политическите аспекти на руско-германските отношения. Ostpolitik (източната политика на ФРГ) винаги е била и продължава да бъде встрани от конюнктурата, независимо от това кой е канцлер - Кол, Шрьодер или Меркел. За представителите на германския бизнес с Русия най-важна е стабилността там - нещо, което може да гарантира само един от кандидатите за президент. И затова те го подкрепят.


Източният комитет на германската икономика е солидна институция с 60-годишна традиция и богат опит. Като колективен орган на предприемаческите съюзи в Германия той е основан през 1952 г. По онова време няма дори установени дипломатически отношения с Русия, но интересите на двете страни и техните взаимнодопълващи се икономики диктуват ускорена нормализация на отношенията. Това става през 1955 г., когато е прекратено юридическото състояние на война между СССР и ФРГ. Учредители на Източния комитет са Федералният съюз на германските индустриалци, Федералният съюз на германските банки, Обединеният съюз на германските застрахователи и Централният съюз на германските занаятчии. Всеки от тези съюзи и обединения на свой ред също представлява обединение. Така например в състава на Федералния съюз на германските индустриалци членуват 40 отраслови съюза. Руско-германската външнотърговска камара има 820 членове.