Експериментите трябва да спрат

Д-р ИВАН КОКАЛОВ, е роден на 11 декември 1953 г. Завършил е медицина, специалист е по рентгенология. Преди промените в управлението на здравната каса бе член на Управителния й съвет. Вицепрезидент е на КНС с ресор "Социална политика".

- Д-р Кокалов, какво се случва в системата на здравеопазването от гледна точка на синдикатите?
- Случва се нещо, което в годините се мултиплицира: свършване на средствата около септември; протести, организирани от синдикати, лекарски съюз, съсловни организации. Разбира се, новото е финансово-икономическата криза в страната, която засилва ефекта и липсата на реформа в здравеопазването. Докато не се постигне политически консенсус за хода на реформата и съгласие на основните играчи в нея, безпредметно е да се говори за реформа. Свиването на парите за болниците рефлектира върху пациентите - в едни болници лечението се ограничава само в спешните операции, в други спира храненето на болните. Това не може да продължава така и трябва в спешен порядък да се набележат адекватни мерки за финансиране на системата. Другият проблем е несбъднатата българска мечта за реформа в здравеопазването. Експериментите продължават. Разбира се, не мога да не одобря някои от стъпките, които се правят. Например това, че министър Борисова отиде на място и се запозна със ситуацията в болничното здравеопазване... След толкова години сме свидетели на това, че експериментът да оставим здравеопазването да бъде управлявано от пазара рухна. Виждаме какво се случва и с това псевдофинансиране чрез клиничните пътеки, чрез които се получават неколкостотин лева заплата и няколко хиляди лева стимул. Но стимул за сметка на рекета, на лъжата, на изкривяване на информацията. Тоест крайно време е да се състои дебатът за промяна на начина на финансиране в здравеопазването, на висшия персонал, на медицинските специалисти по здравни грижи, в противен случай демотивацията и корупцията ще се разширяват.
Допреди година бройката на неплащащите бе около 1 млн. Сега са около 1.8 млн., което, разбира се, се дължи и на кризата, и на закритите предприятия. Но ако се бръкне в раната, ще се види, че голяма част от хората не плащат, защото са демотивирани... А това не е поради факта, че няма достатъчно мерки или наказания, просто българският гражданин е демотивиран да плаща вноските си и след това да плаща храната и медикаментите си и пак да не бъде лекуван качествено...Тоест искаме политически дебат, за да се търси консенсус между политическите партии и съсловните организации, а не с всяка смяна на управляващи или политически модел здравната реформа да се почва отначало и да се правят експерименти, които плаща българският гражданин.
- Защо болниците са в това положение, след като в началото на лятото резервът беше деблокиран и бяха предвидени близо 178 млн. лв. за дейността им?
- Ако се върнем назад, тези пари - общо 220 млн. лв. и за болници, и за лекарства и пр., на практика не са допълнително дадени, защото бюджетът за т.г. беше осакатен. Аз още бях в Управителния съвет на НЗОК, който беше разбит безотговорно от предишния председател на здравната комисия. В момента в Надзорния съвет на касата няма представители на осигурените - нито синдикати, нито работодатели... Това не е нормално. Необходимо е да има трипартитно управление на здравната каса. Решенията, които се вземат, са без дебат и без участието на представителите на осигурените. А в края на краищата те са тези, които плащат вноските. Макар че в момента плащат предимно тези, които са по трудов договор, които са представлявани от синдикатите. Сега чувам, че щели да се вземат мерки, като се подобри събираемостта. Тя ще се подобри, ако се вземат правилни решения, а не както сега, вземат се решения и после ние отвън ги оспорваме. За съжаление касата от публична институция се превърна в национализирана държавна институция. По-рано имаше представители на двата синдиката, редно е да има паритетно представителство и на работодателите. В момента държавата взема решения, тъй като Надзорният съвет е представен почти изцяло от държавата. Смятам, че в тази посока трябва да се вземат спешни мерки да се промени законът, за да се даде възможност за равноправно представителство на синдикати, работодатели и държава, както е и в Надзорния съвет на НОИ, за да има действителен дебат, който може да даде храна и на политиците при вземане на решения. Но това е част от неслучващото се в здравеопазването и като се трупа във времето води до негативите, които сега трябва да бъдат решавани спешно... Натрупаното напрежение в системата през септември при неадекватно решение ще прерасне в протести.
- Защо все пак се стигна до това напрежение?
- Бюджетът на болничното здравеопазване бе осакатен още при приемането му. С онези общо 220 млн. лв. се направи опит финансите да са донякъде на нивото поне на 2009 г., но както се вижда, и с тези полагащи се пари не се постига. Защото трупаме големи резерви в БНБ, които, доколкото разбирам, няма политическо желание да се отблокират и да се вкарат в системата, за да може тя да функционира що-годе нормално и болните да получат адекватно лечение.
- Вие смятате ли, че парите са виртуални?
- Мисля, че финансовият министър или премиерът трябва да кажат къде се намират тези пари и действително ли ги има. Едно от нещата, които искаме, е парите на българския гражданин, които той плаща за лечение, да отиват наистина за лечение. Защото има съмнение, че като част от общия консолидиран бюджет, и парите на касата отиват да подсилят държавния бюджет и с тях се запушват други дупки, вместо да се ползват за това, за което са дадени. Нали те бяха за реформи и като резерв в кризисни ситуации.
И пак казвам: ако няма политически консенсус каква да е и как да се осъществи реформата и всяко следващо правителство да я следва, вместо да прави свой експеримент, ние пак ще се съберем, ще си говорим и някой другаде ще вземе решение, ще позамаже нещата и ситуацията ще продължи да е същата... Сега въпросите са отвън без отговор, което естествено води да напрежение и желание за търсене на истината от улицата.
- Но ето че дори в рамките на едно правителство всеки министър прави едва ли не своя реформа...
- Знаете, че имаше различия между предишния министър на здравеопазването и предишния председател на парламентарната комисия, имаше разногласия във вижданията на самата политическа сила... Даже се стигна до абсурда, че някой бе написал закон за здравното осигуряване, който никой не беше видял. Вместо открито всеки да вземе участие в дебат, а такъв дебат имаше - състояха се множество кръгли и квадратни маси... На един от извънредните събори на лекарския съюз бях представен от името на КНСБ и тогава говорих с премиера. Казах му: "Вие обещахте, че ще има дебат по темата, а ваш представител е написал закона... На кого да вярвам?" и той тогава емоционално посочи себе си и каза: "На мен ще вярваш, аз ще кажа какво ще бъде"... Разбирате ли за какво става въпрос - разнобой вътре в политическата сила... Като дойде, министър Борисова каза, че няма амбицията да оправи здравеопазването, а ще се опита да направи нещо по-добро. Дай Боже, да направи нещо по-добро... Въпросът е да знаем накъде отиваме.
- А сега знаем ли?
- В момента никой не ни посочва къде отиваме, всички знаем, че има проблем с финансирането. Клиничните пътеки не са система за финансиране, а за качество и чрез тях се изкриви и здравната помощ, и здравната статистика и информация. Тоест не може дори да се планира, защото болният влиза с едно заболяване, а се пише друго, защото се търси по-високата цена. Затова не отричаме, че има и нерационално харчене на парите от мениджмънта, но системата дава тази възможност и се стига и до изкривяването на плащането, тежки проблеми и в съсловието... Този гордиев възел може да бъде разсечен, ако има дебат. А и мнението ми е, че в тази система трябва да има повече регулация, тя не може да бъде оставена само на пазара.
- Според вас има ли някой, който да е заинтересован да не се оправят нещата?
- Разбира се, че има.
- Кой?
- Това са корпоративни играчи, част от съсловието, което е добре заплатено при сегашната система... Мнозина са заинтересовани нещата да продължат "да се регулират от пазара", тъй като веднага ще излезе наяве голямата корупция. Но ловенето на вещици в момента няма да оправи системата.