Да украсиш вестника с дописка
/ брой: 165
Една дописка на Васил Левски пътува към нас от документите. През 1873 г., през февруари, във в. "Свобода", редактиран и издаван от Любен Каравелов, излиза заглавието "Нашето човечество е общо и нашите цели са еднакви". Автор е дякон Левски. Ето и самия текст:
"Преди да захвана да ви разказвам за това, щото трябва да ви разкажа, то длъжен съм да ви заявя, че аз не пиша от себе си, а от страната на всичките наши млади български юнаци, които познават своите длъжности и разбират що е свобода...
...Думи, разсъждения са вече празни. Нож трябва да играе, нож - МАСТИЛО НЕ ПОМАГА!
Ние викаме, протестираме, ние се оплаквахме и молиме за помощ, а турците ежедневно турчат малолетните ни деца, безчестят девиците и псуват вярата ни и народността ни. Ние досега очаквахме от европейските сили помощ и поддръжка: но праговете на консулатата се обливат всеки ден с кървави сълзи, а нашето положение става все по-тежко. От нигде никакъв отзив, от нигде никаква помощ.
Ние вече се уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр., и пр. са нищо друго освен "стани, куме, да седна". Ние сме с намерение да не се оплакваме вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел не ни свързва родствена връзка или просто интереса на Отечеството ни. Доста сме се вече лъгали! И така наместо сълзи и молитви ние сме ЗАХВАНАЛИ ДА ЛЕЕМ КУРШУМ, наместо пъшкане и молене ние точим ножовете си: наместо празни надежди, които имахме от другите народности, ние се отдаваме само на своята собствена мишница. Колкото за вази, то обязаността ви е да явите чрез вестника си и за последен път какво е българското обществено мнение: да явите, че ние сме хора и искаме да живеем човешки; да явите, че с турското правителство ние нямаме нищо общо и че мир между нас е невъзможен; и тогава да оставите мастилницата си и да се заловим всички на оръжие, т.е. за единственото наше спасение. Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, то по-напред трябва да избави живота си, а после да си купува фес за Великден. Общественото мнение е днес такова, че всяка една народност, даже и турците, трябва ДА БЪДАТ СВОБОДНИ и да живеят между нас като хора и граждани.
На нашето знаме, когато ще бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "СВОБОДА И ВСЕКИМУ СВОЕТО".
И така ние желаем да въстанем и да искаме своите права, които са така зверски потъпкани. Но ние днес желаем още, щото нашите братя сърби, черногорци, бошняни, румъни да не останат назад, а заедно с нас да повдигнат гласа си, защото НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ОБЩО И НАШИТЕ ЦЕЛИ СА ЕДНАКВИ.
Военната тръба, която ще ни провъзгласи свобода, трябва да затръби от Пеща до Цариград."
Дописката е придружена със следната бележка на Любен Каравелов:
"Тази дописка, която по неизвестни нам причини пристигна твърде късно до нас, е писана от едно лице, към което ние имаме пълно доверие: първо, защото ние познаваме това лице като честен, трудолюбив и деятелен човек и второ, той в продължение на две-три години е обикалял България и е имал време да опознае народа и неговия дух. Следователно ние се радваме, че можем да украсим вестника с тая дописка."