Борба с бедността... Как?
/ брой: 112
"Борбата с бедността" е основно послание на левите. Сегашната кампания за Европейски парламент не прави изключение.
Като техен избирател бих искал да чуя съвършено ясна позиция и готовност за борба по няколко въпроса.
Правилата на Европейската централна банка. Начинът, по който заемите стигат до държавите, е грабителски. От морална гледна точка бих го нарекъл "престъпен". ЕЦБ дава на частни финансови институции пари назаем с четвърт процент лихва. Тези институции ги дават на правителства в най-добрия случай с малко над 3%. В пика на своята криза Гърция получаваше заеми с лихва над 10%. Днес Украйна - с над 14%. Тя не е част от ЕС, но механизмът е същият. Това е изсмукване на ресурса на държавите, разбирай на гражданите, в полза на едно абсолютно паразитно присвояване.
През септември 2012 г. шефът на ЕЦБ Марио Драги изрази решимост да промени тези правила в полза на гражданите и в ущърб на спекулантите. Само след една негова пресконференция по този въпрос лихвите по заемите за правителства паднаха с няколко пункта. Разбирай - със стотици милиони евро. Какво се случи? Нищо! Европейското банково лоби стисна Драги за гушата и статуквото си остана.
Бюджетните дефицити. Лявата логика изисква по-голям дефицит, когато страната е в криза, който се компенсира от излишък, когато страната е в подем. И никакъв таван от 3%. Таван, който на Франция например й е трудно да постигне. На България обаче не й е трудно. За нас е лесно да заковем 2%. А при нашия БВП един процент означава сума от 800 млн. лева!
Реиндустриализация. Тя няма как да се постигне, ако държавата не се намеси активно в икономиката. И не просто с усъвършенстване на правилата и подобряване на бизнес средата, а с директно влизане в производството. Например на бързооборотни стоки, с доказан външен пазар. У нас на практика, а не на думи, продължава да царства максимата "Държавата е лош стопанин".
Борба със спекулативния капитал. През цялото време на финансовата и икономическа криза политиците размахваха пръст на този капитал. В началото много енергично, с течение на времето - все по-анемично. В някои страни се въведоха някакви такси за борсови операции, но никой не посмя да въведе данъка "Тобин". Никой не посмя да обложи обмените на валути, т.нар. "Форекс" - основен източник на спекулативно обогатяване. За да сме наясно с размера на тази търговия, само в бедна България дневният обем е от порядъка на два милиарда евро!
Следват още редица теми, които са обаче за национално ниво - прогресивно данъчно облагане, по-висок данък печалба, друго съотношение между косвени и преки данъци, повече информация за и чувствителност към въпроса кой какви данъци плаща и какви норми на печалба има. Въпроси, по които в зрелите европейски държави са наистина много чувствителни. Затова в тези държави понятието "данъкоплатец" има смисъл и на "изискващ". У нас това понятие има смисъл единствено на "плащащ".
По тези въпроси нашите евродепутати също трябва да имат ясна позиция, защото тяхната връзка с родните политически институции е твърде тясна.