18 Ноември 2024понеделник10:58 ч.

Баронесата от фронта

135 години от смъртта на Юлия Вревская - милосърдна сестра в Освободителната война през 1877-1878 г.

/ брой: 132

автор:Богомил Колев

visibility 4737

Навършиха се 135 години от смъртта на руската баронеса Юлия Вревская. Името й, макар и позабравено, е познато у нас. То е записано в българската историческа летопис, свързана с Руско-турската овободителна война през 1877-1878 г. и остава да свети с ореола на героиня. Тази знаменита жена заслужава признанието и на съвременното поколение заради нейния затрогващ хуманизъм, станал причина да отхвърли високопоставеното си положение във висшето общество на Русия, предлагащо почести и разкошен дворцов живот. Какво е накарало тази изтънчена, фина, интелигентна и образована баронеса да отиде на фронта? Съгласно източници тя е една от първите милосърдни сестри на Русия, взели участие в Руско-турската война. Безспорен е нейният медицински принос в тази война.
Баронеса Вревская е родена в гр. Старица, център на околия в Тверска губерния - днес Калининска област. Детските и юношеските й години преминават в Одеса и Ставропол, Северен Кавказ. Тук баща й Пьотр Евдокимович Варпаховский е бил офицер на длъжност началник на дивизия. След като завършва девическия институт в Смолни, в който възпитанието е в духа на най-добрите руски аристократични традиции, тя се връща при родителите си в Ставропол. Омъжва се твърде млада, на 16 години, за прославения навремето генерал Вревский. Според личните описания, в писмо до брат си от декември 1857 г., генерал Вревски описва портрета на Юлия като "висока блондинка, със свежо лице, блестящи умни очи и безкрайно добра". Според източниците, не след дълго, в началото на септември 1858 г., съпругът й е ранен по време на бой и умира в нейните ръце. Дали смъртта на съпруга й и общуването с доблестни и честолюбиви воини и офицери от руската армия, разказите за ожесточени сражения, за проявена храбост и героизъм, за убитите и стоновете на ранените, силно въздействащи върху нейния природен милосърдно вроден и чувствителен характер и готовност да се отзовава на повика на страдащи и нуждаеши се от грижа, са я накарали да вземе съдбовното високохуманно решение да служи и да помага и да се жертва за другите,

и то не къде да е, а в България

Руският император Александър II оказва помощ на Юлия, като я прави придворна дама. Баронеса Вревская е близо до императрицата и често я съпровожда при пътуванията й вън от Русия; до Италия, Египет, Палестина... Попаднала в средата на висшето обшество, тя бързо впечатлява и покорява околните не само със завидна красота, чар, женственост и грация, но и с добродушието, приветливостта, образоваността, с бистрия и остър ум, с отзивчивостта и готовността си да се притече на помощ на нуждаещите се. Тя се сприятелява с много именити творци, между които са И.С. Тургенев, Д.В.Григорович, Виктор Юго, с бележитите художници В.В.Верещагин и И.К. Айвазовский. Когато през 1876 г. в България избухва Априлското въстание, жестокостите и зверствата на османлиите разтърсват цяла Европа и най-вече Русия. Страданията на българите трогват чувствителната и човеколюбива душа и на младата баронеса. Когато през 1877 г. започва Руско-турската война, Ю. Вревская завършва курс за милосърдни сестри и с лични средства създава малък женски санитарен отряд. Независимо че по време на Кримската война, през 1853-1856 г., за първи път руската войска използва жени като милосърдни сестри и по-късно, до началото на Руско-турската война, участието на жени във война се е окачествявало като черезвичайно и невероятно чудо. Интересно е мнението на А.С.Тургенев, една година след смъртта на Вревская, за нейното решение да отпътува за България и да вземе участие в Руско-турската война: "Какви тайни съкровища е погребала тя - там в дълбините на душата си, в нейните най-потайни дълбини - това никой никога не е узнал и, разбира се, не ще узнае". Големият писател се запознава с баронеса Вревская през 1877 г. в Петербург. След запознанството си те често се срещат, пишат си писма. С писмо от Париж на 21 май 1977 г. Тургенев й пише: "Моето най-искрено съчувствие ще ви съпровожда Във вашето трудно пътешествие. Желая ви от цялата си душа геройството, с което сте се нагърбила, да не се окаже непосилно и здравето Ви да се разстрои... А как сте облечена? С дрехи на милосърдна сестра? Бих искал да Ви видя... и сигурно щях да се трогна". След смъртта й, през септември 1878 г., Тургенев отбелязва

Тя беше млада, красива

Висшето общество я познаваше, за нея се интересуваха дори големи държавници. Жените й завиждаха, мъжете я ухажваха... Двама, трима я обичаха тайно и дълбоко. Животът й се усмихваше, но има усмивки по-горчиви и от сълзите. Готовата на всичко Юлия пристига в 45-а военна болница в град Яш, Румъния, на 19 юни 1877 г. Работата е много тежка, уморителна, без никаква почивка. В източниците се съобщава, че от полесраженията всеки ден пристигат по няколко хиляди ранени. Когато след 4 месеца получава право на отпуск, тя не заминава за Русия. След като научава, че в много болници на България има остра нужда от милосърдни сестри, тя взема решение да се отзове и пристига в гр. Бяла, съвсем близо до фронта. Настанена е в къщата на Иван Ханджиев. Военнополевата болница щ 48 е разположена на 5 км от Бяла. В писмо до Тургенев от 27 ноември тя пише: "Най-после, изглежда, моята буйна глава си намери пристанище; аз съм в България, в предния отряд на сестрите". Пише му за тежката и мразовита зима, за условията, при които работи. В студените лошо отоплявани дъсчени бараки за 400 руски болни и ранени войници се грижат 5 милосърдни сестри. В края на ноември, заедно с още две сестри, е изпратена в превързочния пунк на с. Обретеник, недалече от с. Мечка в Русенския вилает. Тук се водят много активно тежки сражения, за един ден в санитарния пункт са докарани 600 тежко ранени войници. В писмо до сестра си Наталия милосърдната сестра баронеса Вревская съобщава, че

сама вади куршумите от ранените войници

и участва във операциите за ампутиране на крайници...
Ю. Вревская заболява от тиф и умира в годината на Освобождението ни, на 24 януари 1878 г. Погребват я край черквата в гр. Бяла в униформа на милосърдна сестра. Гробът й в замръзналата българска земя е изкопан от ранените войници, за които тя е полагала майчини грижи. След време от признателното население е поставен паметник, изработен от скулптора Джока Радивоевич. Тургенев научава за смъртта на баронесата от вестник "Новое время" в броя от 28 януари 1878 г. В писмо до писателя П. Анеков от 23 февруари същата година Тургенев пише: "Тя получи този мъченически венец, към който се стремеше нейната душа, жадуваща жертви. Смъртта й дълбоко ме огорчи. Това беше прекрасно, неописуемо добро същество. Имам около 10 писма, написани от нея в България". Съгласно източници баронеса Вревская е запазила около 50 писма на Тургенев. Дълбоко опечаленият бележит писател съчинява стихотворението "В памет на Юлия Вревская", като символично цвете положено на гроба й. Известният навремето руски поет Яков Полонский й посвещава стихотворението "Под червения кръст", в което е описан тежкият изнурителен труд на милосърдната сестра. Виктор Юго я окачествява като

Розата на Русия

Съгласно източници своеобразният героизъм и саможерва на Ю. Вревская получава международен отзвук и признание. Началникът на военнополевата болница в Бяла Н.Павлов заявява: "Покойната баронеса Вревская за времето на нашето кратко познанство заслужи като жена най-големи симпатии, а като човек - дълбоко уважение за стриктното изпълнение на своите задачи. Тя беше при нас в Бяла във време, когато около града се разиграваше кървава драма".
България също отдава необходимата и заслужена почит към паметта на Ю. Вревская. По случай 100-годишнината от Освободителната Руско-турска война е подготвен и представен двусерният филм "Сестра на милосърдието" - съвместна продукция на Българската кинематография и Мосфилм. Този филм е по сценарий на Семьон Лунгин и изтъкнатия наш поет и драматург Стефан Цанев, родом от село Червена вода, Русенско, известно с червеноводско-новоселската чета от въстанието през 1875 г. Режисъор на филма е известният Вадим Юсов ("Те се сражаваха за родината"). Ролята на Баронеса Вревская е пресъздадена от даровитата руска актриса Людмила Савелиева (известна и с ролята на Наташа от "Война и мир" на Л.Н.Толстой). Във филма "Сестра на милосърдието" участие вземат и артисти от русенския театър "Сава Огнянов".
Баронеса Юлия Вревская остава в историята на европейското и българското националноосвободително движение от последната четвърт на ХIХ век с проявения героизъм, себеотдаването и саможертвата като символ на кристално чисто човеколюбие. Никой от нейните биографи, нито многобройните статии, изследвания и книги, написани за нея, не са отговорили и не ще могат да отговорят на въпроса защо Вревская е избрала България? Но е факт, че страната ни я е притегляла като магнит. И до днес нейната личност и начин на живот остават забулени в тайна. Нейният кратък, неспокоен живот, изпълнен с високохуманно дело, са пример за потомството, особено за високопоставените сред обществото мъже и жени.


Юлия Вревская


Паметникът на баронесата в град Бяла

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2128

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2174

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2146

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2253

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2136

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2308

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2006

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2291

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2296

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2202

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2064

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ