Бабаитски ни управляват

Походът срещу интелигенцията, който гази страната от година насам, в последните дни достигна поредния си връх. Никаква криза, никакви "антикризисни мерки", никакво рязане на публичните разходи не могат да обяснят ненавистта на членове на правителството към хората на ума, на интелекта, на изкуството, на всичко, което стърчи над примитивизма. Тече реформа на обществото от цивилизованост към канибализъм и средновековие. То не бяха "феодални старци", то не беше "некачествен човешки материал", некадърни артисти, корумпирани лекари. За съдиите да не говорим. Просветният Сергей Игнатов пък обясни пред МС как закостенелите учени били ошашавени и сега двама-трима, "които сме наясно, ще им помогнем" на горките да мислят модерно. А сега се прибавиха и дребнави, злобни, завистливи археолози и шибан народ. Правителството се е превърнало в разпасана команда, в която всеки безнаказно хули всекиго, който му се изпречи на пътя. Ще видите вие какво е юмрукът на властта! Булгар-булга-а-ар! Това е отношение, не е икономика. След което - погледнете форумите в интернет: де що има лумпен плюе, храчи, псува наред - учени, артисти, съдии, лекари, които "ядат народната пара". Примерът на облечения във власт е заразителен. Особено когато анонимно можеш да се приобщиш със своята простащина към неговата. Така се "възпитава" нация.
А голямата част от охулените учени и други интелигенти са добре познати на партньорите си по света, които знаят и ценят качествата им от съвместната работа по научни проекти. Какво си мислят тези партньори

за уродствата в България днес

не е трудно да се досетим. Световноизвестният тенор Калуди Калудов бе направо уволнен скоропостижно като директор на Пловдивската опера, след като открито се противопостави на безумната "реформа" на театрите и оперите в България. Та чак кметът на града Славчо Атанасов скочи срещу тази репресия.
Колегите бяха същисани от изказването на Божидар Димитров. Подобни обиди, подобен тон на държавен човек, на човек от правителството излагат България, заяви председателят на Асоциацията на българските археолози и зам.-декан на Историческия факултет на СУ доц. Тотко Стоянов по повод хулиганската проява на безпортфейлния министър. Настояваме да ни се извини, археологията е занимание за сериозни хора, поиска от името на колегията директорката на Националния археологически институт с музей при БАН ст.н.с. Маргарита Ваклинова. И други учени изразиха публично протеста си срещу министерската изява. На Божидар не му мигна окото - напротив, набабаити се още повече и изстреля нова порция обиди към професионалистите, благодарение на които от дълбините на времето е извадено културното наследство на България и на гърба на чиито открития той от години прави личната си кариера.

Обвинението в завист е традиционна хватка

с която творците на псевдосензации се мъчат да запушат устата на учените. Хайде да видим на какво тъй "диво завиждат" археолозите. Техен колега от Великотърновския университет - проф. Казимир Попконстантинов, откри под олтара на църква от V в. на о. Св. Иван при Созопол реликварий (ковчеже за съхраняване на мощи, мощехранителница). Заяви, че мощите са на св. Йоан Кръстител, но това в науката се нарича хипотеза, която се доказва след пълно проучване на терена, съпоставки с писмени източници и евентуално с аналогични находки и пр. Най-малкото - след внимателно доразчитане на надписа върху намерена на около метър от реликвария малка кутийка, по стените на която проф. Попконстантинов е различил думите "Тома, който донесе мощите", "св. Йоан" и дата - 24 юни. Това е рождената дата на Кръстителя. Колегите на археолога - особено тези, които проучват Средновековието, го поздравиха веднага, надяват се той да се окаже прав. Всеки от тях прави открития, но не всеки има нещастието да стане обект на чалга. Затова нормално започват въпросите, нормално научната колегия обсъжда находките и хипотезата.    
Ако мощите са наистина на Йоан, Кръстителя на Христос, защо са в обикновен реликварий (макар и от алабастър), а не в метално ковчеже, в каквито според ранносредновековната практика са били поставяни особено "ценните" мощи? Има например реликварий, открит във Варна, който е със злато и сребро. Редно е надписът по малката кутийка да бъде разчетен изцяло, да бъде видян и от други специалисти, за да се анализира начинът, по който са изписани буквите, и да се разбере на кое историческо време съответстват. Кое доказва, че има връзка между реликвария и малката кутийка, при положение че

тя е намерена отделно и празна

Тя също ли е съдържала мощи? Защото костите от реликвария по обем не се събират в нея. Ако тази кутийка е донесена от Византия от "Тома" и наистина е свързана с дълбоко почитаните "мощи на първия християнски светец", защо е направена от обикновен пясъчник, който лесно се поврежда и разпада? Ако върху унищожената от аварите първа църква от V в. е построена след това друга - през IХ в., както твърди откривателят, как се датират намерените находки спрямо тези периоди? Защо при строежа на втората църква не е положена под олтара и кутийката с надписа? Въпросите са много, те възникват винаги при всяко откритие и от отговора им зависи възстановяването на историческата истина. Това е науката. Откритието се прави не на върха на лопатата, а на върха на перото, на бюрото, обобщи проф. Станислав Станилов, проучвател на Плиска.
Та значи, археолозите са шибани, защото искат да си вършат работата професионално, не чалгаджийски. Вместо това Божидар Димитров в първата секунда след отварянето на реликвария провокира истинска истерия в обществото: Созопол става втори Ерусалим, реликвариумът е дар от Вселенски патриарх или цар, на о. Св. Иван се е намирала резиденцията на патриарси! Пак добре, че не е на самия Йоан Кръстител. Да, компютрите са компоти, ама не съвсем. Имало е патриарси в манастира, но на науката (пък и на Божидар Димиров) е известно, че в него от Византия са били пращани патриарси, които са били неугодни на властта. Едва ли същата власт им е дарявала мощи на Кръстителя. Пък и справката за мощите на Йоан Кръстител показва, че по света - от Франция през Италия и Германия, през Армения и Турция, та до Сирия и Египет, вече има обявени 12 негови глави, 7 челюсти, 9 ръце и 8 пръста.
Всички мощи, дори най-обикновените, са свети и винаги им дължим почитание. Но все пак, чии са те в случая? В V в. е било задължително под олтара да се вграждат мощи, но намереният реликварий е по-скоро масова изработка, по-обиковен и не тъй подобаващ за мощите на толкова тачен светия като Кръстителя. Докато археологията се употребява с други цели, докато на учените с диктата на властта се пречи спокойно да си свършат работата, няма как да разберем отговора.
Ей тия

отвратителни професионални "нещица"

на проклетата наука пречат на Божидар да направи своята бурна медийна и обществена сензация. Как да не си помисли човек, че тя му е нужна, едно - за величие, и второ - за привличане на пари по европейския проект на фондация "Созопол", свързана според мълвата с ТИМ, в рамките на който проект се правят и разкопките на острова. И както министрите Плевнелиев и Рашидов решиха преди пет месеца, че близкият о. Св. Кирик става резерват (след археологическите успехи в разкриването на елинския център там), та му се размина строителството на казино, дали сега някой няма да поиска на концесия археологическия обект на също тъй апетитния о. Св. Иван? А както видяхме, дори от плътно запечатаната иначе хазна Дянков пусна едни големи 420 000 лв. за реконструкция на черквата в Созопол, в която ще се пазят мощите! И тутакси - буквално надвесен над костите, взе да пресмята колко пара ще капне от експлоатирането на вярата на християните. Това било разумна инвестиция. А на самата наука, без която не може да я има цялата тази история, е взел и последната риза от гърба, та учените от институтите получават по половин заплата и оцеляват с някакви си 310 лв. месечно. Че и от тях си плащат, за да работят.    
Отделно си струва да споменем ругатните, които Божидар Димитров ненадейно изсипа и по... траките в едно от многобройните си интервюта в изминалата седмица. Траките били като мутрите - богаташите им си давали парите за златни сервизи. Учените траколози отдавна са изяснили и публикували, че в обществото на траките златото и среброто изобщо не са символ на богатство, както си мисли доскорошният директор на НИМ - те са вярвани като

свещени метали, пречистващи аристократа

при преминаването му в Отвъд и затова използвани особено при погребалните обреди. Но за да не се затруднява с четене г-н Димитров, да му помогнем с информацията, че богатството в античното тракийско общество се измерва не със злато, а с притежаваните глави рогат добитък. И днес тази практика е запазена в някои общества - в Свазиленд например, ако някоя от съпругите на краля му изневери, се откупва за греха си със стадо крави.