02 Ноември 2024събота06:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Белетристика

Временна заетост

В памет на Николай ХАЙТОВ

/ брой: 255

автор:Димитър Златев

visibility 3431

ДИМИТЪР ЗЛАТЕВ е роден в с. Бенковски, Пловдивско, а живее в Родопите, което обуславя раздвоението му между полето и планината, между тракийците и родопчаните. Професионалният му път минава като гимназиален учител в Чепеларе и преподавател в Смолянския педагогически институт (сега факултет към Пловдивския университет). Автор е на 11 книги - стихове, разкази, есеистика и литературни изследвания.
Носител е на наградата "Николай Хайтов" за сборника с разкази "Заплащането на греха" (2011). Член е на СБП.

Селото преди векове беше побило темели в горния край на пролома. Под него реката хилядолетия бе гризала скалите, бе се гърчила в безсилен гняв и сега тясното шосе следеше зигзагите на двубоя между камъка и водата. Над селото изведнъж се отваряше неподозирана шир - полегати ниви и ливади, обрасли с хвойна и сливаци деретини, а зад тях се извисяваше един от централните хребети на Родопа.
Сигурно неведнъж проломът е преграждал пътя на нежелани насилници, осигурявал е идилично спокойствие за людете, но и ги е откъсвал от големия свят. Ала и дотук е достигал отглас от колизиите на историята. Достатъчно е да чуеш името на пещерата "Челевещницата", за да те побият тръпки. Опазеният кошмарен спомен разказва за "разделното време" - промъкналите се дотук нашественици, за да сменят старата християнска вяра, не заварили хора в суровите каменни къщи. Когато разгадали, че са се скрили в пещерата, запалили огън на входа й... Иди сега тълкувай нейното название - помен за човешката трагедия или за изродената човещина? - И едното, и другото не се свършват по този размирен свят, който уж все върви към съвършенство, но то, като хоризонта, все така си остава недостижимо.
Още по пътя насам по-малко ме занимаваше идеята за възложената ми социологическа анкета, отколкото размислите около самоубийството на Ангел Деев. Той беше мой студент, от най-начетените и амбициозно настроени, дипломирал се преди две години като бакалавър. Когато преди трийсетина дни научих за трагичната случка, не можех, по-скоро не исках да повярвам, че този млад мъж, съчетаващ юношеския идеализъм и зрялата амбиция за задълбаване в науката, може да посегне на живота си.
Сега, след приключване на анкетата по повод очакваното влизане в Европейския съюз и надеждите на хората от различни социални слоеве и професии, бях се запътил към гробището. В края на селото за всеки случай попитах една жена правилно ли съм се насочил. Тя ме погледна озадачено - явно появата на непознат човек, ябанджия, както се казва тук - и въпросът му, забавиха малко нейния отговор, но все пак услужливо отвърна:
- Ей го, е, отсрьоща, не си сборкал. Че кутро ще тросиш там?
Отвърнах притеснено.
- А-а, Ангелча ли? Язък за хубавото момче. Зян са стори, та и майка си без време почерни. Пък тя, завалията, се надяваше невяста вече да й доведе...
Продължих и след сто-двеста крачки прекрачих съборената телена ограда. Огледах се изненадан - в горния край малките мраморни надгробия бяха белязани със звезда и полумесец, а в долния - стърчаха потъмнели дървени кръстове. Ориентирах се по още неулегналата купчина пръст. До кръста с неговото име бяха подпрени два изсъхнали венеца. Спомних си, че лани ме питаше имам ли да подаря някоя икона за новопостроения параклис. Явно родителите му бяха от ония, които се покръстили по призива на културно-патриотичната организация "Родина" около 1940 г. Това обясняваше присъствието на две религии в едно гробище, противно на канона.
Положих цветята, набрани край пътя, и от пресъхналата ми глътка можа да се отрони само: "Ех, момче, момче! Тук ли трябваше да се срещнем?..." Въпроси, спомени и разговори се преплитаха в съзнанието ми. Та нали той имаше толкова конкретни планове за напред! - Ангел беше от най-активните на семинарните упражнения по литература. Разсъждаваше логично, личеше, че е чел много повече от своите състуденти, поставяше и мене в проблемни ситуации. Едни от колежките го гледаха с възхищение, други - с известна завист, а трети, неизкушени от науката, а от студентските авантюри - се опитваха да го иронизират, че философства. Аз открито му симпатизирах, чувствах го като приятел, въпреки значителната разлика в годините ни. Даже малко ревнувах, усещайки, че втората му специалност - историята, повече му беше легнала на сърце. Увличаше се по духовните търсения на Средновековието, коментирахме "Алексиадата" на Ана Комнина и нейната съвременна интерпретация в романа на видна наша писателка, и по други теми. По-далечната му мечта беше да се посвети на византологията. Когато завърши бакалавърската степен, на въпроса ми ще си търси ли учителско място, Ангел ми бе отговорил: "Сега, господине, съм готов на каква да е работа. Ще посъбера нужните пари, та догодина да продължа магистратура. В село поминъкът така е западнал, че нашите нямат възможност да ме издържат повече... Но ще се оправя!"
С премрежени от влага очи се загледах във високата планинска верига. Светлозеленото на предния план постепенно потъмняваше в далечината, където смърчовите гори внушаваха нещо тайнствено и легендарно. Там някъде минаваше "римският път" с едрата си, изгладена от стъпки и копита каменна настилка, но дали беше от римско време или бе прокаран по повеля на султан Мехмед IV Ловеца, още се спори. Изненада ме веднъж Ангел с увлечението си по лова. - Такава лирична натура, а изведнъж - авджия! Разказваше ми за лова на глухари в далечния девствен баир. По думите му усещах напрежението на дебненето, вслушването в любовната песен на мъжкаря, играта на сенки и светлини: "Едва ли познавате прастарото вълнение на ловеца - разказваше той. - Тръгва се след полунощ, пътят е дълъг и труден в тъмнотията. Постепенно нощните сенки избледняват и първите отблясъци на зората заиграват върху опашката на мъжкаря, разперена като ветрило. Мълчаливо го следим. Той така се е вдал в своето песенно ухажване на женската, че не усеща нашата пусия. Изпитвах нещо като завист или по-скоро ревност... В този миг изтрещя изстрел и цялата магия се продъни чрез ехото в джендемите. За моя радост спътникът от ловната дружинка не бе улучил... Като го срязах, другите ми се присмяха, че аз съм бил баш глухарят, щом съм забравил за пушката и за какво съм дошъл."
Той замълча, без да скрива самоиронията, и завърши с предложението: "През лятото, господине, ще ми дойдете на гости и ще ви заведа към Глухите камъни. Ще преживеете истинско сливане с планината, както сигурно са го изживявали дедите ни от векове. Може и да не стреляте; достатъчно ще ви е да почувствате първичната красота и хармония..."
Обещах, че непременно ще му гостувам. Но кой да предположи, че ще се срещнем на това запуснато гробище!
Преди година се изненадах от включването му в предизборна кампания. С ентусиазъм говореше за напредничавите планове на опозицията и за желанието им да променят полуфеодалните порядки в селото, наложени от тогавашния кмет. Вярваше, че промяната може да настъпи, достатъчно е хората да се пробудят, а политиците да бъдат честни. Усещах в разсъжденията му нещо, останало от семинара за личността на Алеко Константинов, но сякаш беше забравил за поведението на Бай Ганьо след завръщането му от Европа... Изборите минаха и заминаха, но веднъж случайно дочух, че в Ангеловото село на два пъти ги касирали за нередности и в крайна сметка за кмет пак се наложил съперникът на неговата партия. Представих си обзелото го разочарование от политическите машинации, от липсата на така нужната му работа, от рухването на надеждите. Ето ги сега мечтите и надеждите, заровени под купчината пръст! След скорошния дъжд бяха наболи свежи тревици, но и тях първата слана щеше да попари, преди да изкласят...
Сбогувах се с моя безмълвен приятел и си тръгнах с намерение да посетя родителите му. Упътиха ме за къщата. Позвъних веднъж, дваж, но никой не ми отвори. На отсрещната страна на улицата бе приседнала възрастна жена и ме гледаше изпитателно. Поздравих я приглушено.
- Ангеловата майка ли тросиш? - отвърна вместо поздрав. - Може и вкъщи да си е, но откакто я попари тая мъка, се затвори, та даже и с нас не продумва. Язък за момчето, без време се затри! Пък беше толкова сговорно - и да ти се засмее, и уважителни думи да ти каже. Ама последните месеци се промени. Отминава занесен, като да не вижда людете. Даже два-три пъти по тъмно го виждах да се прибира подпийнал. Ама не като другите - да рукат или да се зъбят на светос. Върви умислен, да ти е жал да го гльодаш... Снахата е библиотекарка в читалището, та тя ми думаше: "Най-ученото момче сред младите е Ангел, ама нали се смразиха с кмета, как за него не се намери място ни в училището, ни в читалището, ни в кметството." Напоследък, чувах, отпуснали някаква програма, как се викаше, а, временна заетост на безработните. Та и него писал кметът! Ама, галиба, не да му помогне, ами да го осрамоти. Дали им по една метла да премитат сокака и да ринат пясък по шосето след дъжд. Та дотам го докараха - да си пръсне главата с ловджийското чифте...
Жената прекъсна обяснението си, за да обърше с престилката налетите си очи. И на мене ми беше притъжно, та не идеше да питам за повече подробности. Глухо продумах "Остани си със здраве!" и тръгнах надолу по шосето с надежда да сполуча на автостоп. От ума ми натрапчиво не излизаше изразът "временна заетост", толкова често повтарян напоследък във вестниците и по телевизията.

 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 1212

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1020

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 942

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 877

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 1368

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 1391

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1009

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1155

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ