Важен е не само броят, но и качеството на учебниците

ЛАРИСА ЕФРЕМОВА е завършила Държавния институт за театрално изкуство "А. В. Луначарски". Въпреки че по професия е театрален критик, веднага след дипломирането си започва работа като учител по история на световната художествена култура. Професионалната кариера на Лариса Ивановна минава през различни региони на Русия. Работила е в якутския град Алдан, прочут със златните си находища. Била е зам.-директор в различни училища, а после става зам.-министър на образованието и науката в Калмикия. Получава покана за работа във федералното министерство на Москва. Целият живот на Ефремова е свързан с образованието и просветата. Личи си, че обича професията си и най-вече - работата с децата. Нарича себе си "човек от света на културата и образованието". За България чува за първи път от майка си, която е идвала в страната ни преди няколко десетилетия по линията на младежкия обмен. Във фамилията на Ефремова често се говори колко добър, отворен и дружелюбен народ са българите. Като реликва на семейството се пази сервизът за хранене, донесен от майката на Лариса Ивановна от София. За самата г-жа Ефремова е много важно усещането на мястото, където се намира - дали е в хармония с вътрешния й свят. Лариса Ивановна казва, че в българската столица  чувства спокойствие, топлина и комфорт - като вкъщи. И се радва на общото звучене, което намира в руския и в българския.


Цитат:
"Културните особености на всяка държава са от огромно значение"
"Образованието води до благополучие"


- Лариса Ивановна, на срещата си с български русисти в Руския културно-информационен център в София представихте много амбициозни планове за по-нататъшната работа, която предстои да бъде извършена в сферата на образованието. Защо според вас е толкова важно да се помага на хора, които са посветили живота си на разпространението на руския език и култура в България?
- В случая не бих използвала израза "да се помага", а "да се сътрудничи". Защото всички български русисти са големи професионалисти, които успешно преподават езика и в училищата, и в университетите тук. И говорят на толкова чист руски, че понякога е трудно да се разбере, че са български граждани. А идеята за общата ни работа се роди преди около година. Тогава се срещнахме с г-жа Стоянка Почеканска - главен експерт в Министерството на образованието, младежта и науката. Обсъждахме с нея проблемите, които възникват при преподаването на руския в България като чуждестранен език. Именно тогава се определиха приоритетите, на които трябва да заложим в работата си, за да бъдат решени тези проблеми.
- Кои са най-належащите според вас?
- Най-напред бих откроила създаването на учебно-методическите комплекси в страната, които да са съобразени със съвременните изисквания и да са насочени към профилираните училища, в които се изучава руският. Важен момент е и подготовката на учители, които в бъдеще да продължават да преподават езика тук. Не е за пренебрегване и повишаването на квалификацията на сегашните специалисти в тази насока. Дори в едно от обръщенията си руският президент В.В. Путин акцентира именно върху образованието и разпространението на руския език зад граница, както и на подкрепата на училищата в чужбина, където той се изучава. И сега заедно с експерти от Министерството на образованието и науката и водещи специалисти в Русия се създава такава междуведомствена работна група, която да се занимава с тези задачи. Подкрепата на учителите русисти е една от тях. Но да поканим всички в Русия на специализация не е реално. Те имат собствен професионален и личен ритъм. Затова решихме да заложим на развитието на технологии по  дистанционно обучение и повишаването квалификацията на преподавателите. Русия е прочута с това, че доста отдавна разработва електронни образователни ресурси, които са доста и са на изключително високо ниво. Но те бяха насочени към учителите по руски, които живеят и работят в Русия. Сетихме се обаче, че се създава дисбаланс по отношение на преподавателите на езика в чужбина, които не могат да се възползват от тези ресурси. Затова заложихме на разработването на нови, съобразени с русистите, работещи в училищата зад граница.
- Мислите ли, че запазването на традициите в преподаването на руския език в България, както и развитието в тази насока е по-лесно осъществимо, понеже страните ни са свързани със славянски корени?
- Наистина, факт е, че и България, и Русия са обединени от ареала на славянството. И това не е традиция от няколко години, нито пък от десетилетия. Става дума за вековни връзки между двете страни. Разпространението на руския език в България не е самоцелно. Като че ли самото време го изисква: развиват се икономическите отношения между държавите ни и това предполага много добро владеене и на руския, и на българския. Да, английският също е много важен, той дори се превърна в език на световната комуникация. Но все пак отношенията са по-лесни, когато всеки говори на родния си език и другите го разбират. Не бива да забравяме, че руският е и езикът на класическата литаратура, на изкуството, на голямата фундаментална наука. В края на краищата той е и първият език, който прозвуча в космоса. От гледна точка на патриотизма, все пак съм руска гражданка, бих искала на руски да се говори повече и в различни страни по света.
- Последни данни сочат, че руският е на второ място сред изучаваните чужди езици в България - след английския, но преди немския. Може ли този факт да се приеме като възраждане на интереса към руския, реабилитиращо несправедливото отношение към този език, което някои се опитваха да наложат като на не много желан от българите?
- Наистина, и нашата статистика сочи, че макар и бавно, но все пак интересът към руския в България в последно време се увеличава. Неслучайно заговорихме и за това, че трябва да се разработват нови учебници. Ако липсва желанието да се изучава руски тук, няма да има нужда и от съвременни помагала. Интересът към езика показва, че се завръщаме към общите ни исторически корени, които продължават да ни обединяват - както в радостните моменти, така и в тъжните.
- По време на срещата ви с български русисти те споменаха, че за начало се нуждаят от около 400 нови учебника. Как ще коментирате тази бройка - голяма ли е или напротив?
- На фона на милионите и хилядите наистина може би това число не звучи плашещо. Но трябва да се мисли не само за бройката. Важно е качеството на новите учебници. А те ще се появят тогава, когато се мобилизират и българските русисти, и специалистите в Русия. Защото не може да се направи качествен учебник по руски за България без участието в този процес на български учители. Трябва да се имат предвид и културните особености на дадена държава, за която се създават нови помагала. Имаме солиден опит в това: работим и с киргизки учени, и със специалисти от Таджикистан... И разбираме, че именно в резултат на такова сътрудничество ефектът за системата на образованието ще бъде доста по-значим.
- В рамките на това сътрудничество на специализация в Русия ще заминат 8-10 български русисти. Как осигурихте средствата за това?
- Благодарение на програмата "Новото поколение". Тя е първата по рода си и предвижда изтъкнати учители от различни страни да идват в Русия, за да работят върху създаването на нови учебници. Именно те ще са авторите на конструкцията и концепцията на съвременните методически помагала.
- Доколко е важно руски специалисти да видят на място как в България се преподава руският?
- Министерството на образованието и науката на Русия отдавна работи в тази насока. В България се изпращат водещи експерти по руски от престижни вузове в Москва, Санкт Петербург, Тула и т.н. Те оказват методическа подкрепа на тукашните преподаватели, организират и майсторски класове.
- Как се роди идеята за създаването на нови учебници по руски?
- Самите български русисти се обърнаха към "Россотрудничество", за да насочат вниманието към проблемите, които възникват при преподаването на руския език в България. Имахме разговори и с руски граждани, чиито деца учат тук. Следим и какви са отзивите за образованието в средствата за масова информация. И разбрахме, че и в България, и в Русия от изключително значение е професионалната подготовка на учители, които да преподават различни дисциплини на даден език. Не само да имат теоретични познания, но и да ги прилагат в практиката. Преди години още по време на следването студентите са имали доста часове в реални училища, където трябваше да прилагат знанията си. Как да се върне тази традиция, как съвременният учител да усеща децата, да чувства проблемите им, как непрекъснато да повишава качеството на образованието, как то да бъде желано и от двете страни в този процес - това са много важни въпроси, чието решаване не търпи отлагане. Защото когато човек получава качествено образование, това води до успешна кариера, възходяща траектория на живота и благополучно развитие в бъдещето.
- Какво ви направи най-голямо впечатление по време на разговорите ви с български русисти в София?
- Тези срещи много ме трогнаха. Винаги на един чужденец му е приятно, когато зад граница чуе мелодичната родна реч. Наистина имах чувството, че пред мен са учители от Русия - толкова чисто говорят те езика на Пушкин. Направи ми впечатление, че са изцяло отдадени на професията си и много я обичат. Макар че и в тяхната кариера е имало различни периоди на професионална реализация. Мисля, че срещите в тесен кръг дават повече отговори на въпросите как трябва да бъдат структурирани отношенията ни, за да се намерят пресечните точки в общото ни дело. И когато виждаш хора, които обичат работата си, ти се иска да помогнеш още повече и да се намерят дори някакви нестандартни решения на нашите проблеми.