Марк Мартинюк:
В България има 92 компании с украински капитал
Принципно важно е за нас да подпишем с ЕС съглашение за свободна търговия, казва търговският представител на Украйна в България
/ брой: 236
Марк Мартинюк е роден на 1 май 1971 г. в гр. Луганск, Украйна. Завършва Луганския национален университет "Т.Шевченко" - специалност история, обществознание и английски език. До 1996 г. работи като учител по английски език, после става научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения, след което работи в украинското министерство на националностите и миграцията. Следва дипломатическа служба в мисията на Организациятa по безопасност и сътрудничество в Европa (ОБСЕ) и ООН в Косово (1999 г. - 2003 г.). Междувременно през 2000 г. защитава докторска дисертация по икономическа теория в Киевския национален икономически университет. Търговски представител на Украйна в Унгария (2003 г.) и Словения (2004 г. - 2008 г.). От септември е назначен за ръководител на икономическия отдел на украинското посолство в София. Историята му остава хоби, заедно с пътешествията и четенето.
Цитат
"Български лекарства и козметика се купуват добре в Украйна"
"На нашите туристи не им харесва необходимостта от визи"
- Господин Мартинюк, кога заехте поста на търговски представител на Украйна в България?
- На 3 септември тази година.
- С какво се занимавахте, преди да пристигнете в София?
- Работих към министерствата на икономиката и на външните работи на Украйна. Най-общо казано в сферата на търговската и икономическата дипломация. Бях търговски представител в Сърбия (Косово), Унгария и Словения.
- Какво знаехте за България, преди да дойдете в София?
- България, образно казано, е започвала и от територията на съвременна Украйна - имам предвид Велика България от ранното средновековие. Градът, в който съм роден - Луганск, още от времената на СССР активно си сътрудничеше с град Перник. Наши студенти идваха на археологически разкопки в България.
За пръв път пристигнах в България - в София и Пловдив, през 1999 г. като член на работната група на Съвета на Европа по въпросите на ромите. Между 1999 г. и 2003 г. работих на практика в съседство - в Сърбия в мисията на ООН и на Организациятa по безопасност и сътрудничество в Европa, в Косово. Тогава многократно съм идвал в страната.
В Украйна живеят около 250 000 етнически българи. Вероятно са и повече с тези, у които част от корените са български, а част - украински. В моето обкръжение от детството ми досега винаги е имало българи - в училище, в университета, в работата, съседи.
- Вие със сигурност знаете статистическите данни за търговията между нашите страни. Ние търгуваме помежду си предимно с ресурси - нефтени масла, въглища, желязо. Как изглежда тази търговия от гледна точка на Украйна? Как мислите, нужно ли е нещо да се промени и в каква посока?
- Да, тези продукти действително представляват по-голямата част от взаимната ни търговия. Но по принцип и други украински стоки са добре приети в България. Има също и търговия с услуги.
- В какво ще съсредоточите вашите усилия?
- Ще съдействам за развитие на взаимоизгодното двустранно икономическо сътрудничество.
- Какви бяха първите ви задачи, след като приехте поста на търговски представител. Имахте ли вече срещи с депутати от българския парламент, с представители на неправителствени организации или с големи български компании, за да обсъждате търговските ни отношения?
- Заедно с посланик Микола Балтажи вече се срещнахме с българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, срещахме се също и с ръководствата на ред компании и с неправителствени организации.
- Украинските инвестиции в България са едва 22 млн. евро за периода 1996-2011 г. Как ще коментирате това?
- Към днешна дата в България действат около 92 компании с украински капитали и 174 представителства на украински фирми (данните са на Българската търговско-промишлена палата). Подозирам, че част от инвестициите, както българските, така и украинските фирми, предпочитат да прокарват през офшорни компании, затова статистиката понякога отговаря само на част от въпросите.
- В програмата на Държавната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е предвидено провеждане на българо-украински бизнес форум през януари 2013 г., на който ще се състоят двустранни срещи в областта на текстила, дрехите и обувките. Известно ли ви е за тази инициатива? Разговаряно ли е вече с вас?
- Това е много добра идея. Способите за развитие на сътрудничеството са много и този е един от най-добрите. Конкретно за този форум лично с мен още никой не е разговарял. Но подобни проекти вече обсъждаме.
- В българския парламент има група за дружба с Украйна, в която влизат 31 народни представители. Такава група има и в украинската Върховна рада. Тя наброява 12 народни представители. Въпреки това между двете държави още не са решени окончателно въпросите по доставката на природен газ (около 200 млн. куб.м) по Ямбургската спогодба (1986 г.), а също и относно съдбата на инвестициите на България в строежа на минно-обогатителния комбинат в Кривой рог. Какъв е вашият коментар?
- По инициатива на българската страна тези въпроси са внесени в дневния ред на двустранната икономическа комисия, като преди следващото й заседание е планирана среща между украинските и българските експерти. Моят личен коментар е следният. Украйна до 1991 г. не беше независима държава. Както знаете, много договори и решения се приемаха от централната власт и поради това въпросът не е толкова прост, колкото ни се струва.
- Какво според вас би било интересно за украинския пазар от българската продукция?
- Това, което българските производители предложат на пазара. Има традиционна група стоки, които Украйна купува. България може да увеличи продажбата на лекарства и козметика. А можете да откриете и нови ниши в нашия пазар.
Считам, че принципиално важно за нашите търговски взаимоотношения е подписването на съглашение за свободна търговия между Украйна и ЕС.
Разбира се, България е особено интересна за украинските туристи. През 2011 г. вашата страна е била посетена от 250 000 украински туристи.
- Беше ли представена Украйна на тазгодишния международен есенен технически панаир в Пловдив? С какви продукти?
- Украинският бюджет засега не предвижда помощ за участие на наши компании на Пловдивския панаир. През септември в Пловдив бяха нашите производители на гуми "Росава". Български компании представиха украинските метали. За да отстраним търговските бариери, е необходимо Украйна да подпише договор за свободна търговия с ЕС.
От гледна точка на потенциалните украински туристи - на тях не им харесват визите. България реално може да се конкурира с украинския туристически регион на Крим. Тази година, към началото на септември, той е посетен от около 4.2 млн. украински туристи. Имайки предвид, че Крим, както казват, е по-скъп от българските курорти, мисля, че милион от тези, които са го избрали тази година, догодина могат да почиват в българските курорти. Защо не?
- Украйна преживя Чернобил, но въпреки трагедията вашата държава не се отказа от използването на ядрена енергия. В България през последните три години вървят неспирни дебати по темата АЕЦ "Белене". Какво е мнението ви за ядрената енергия?
- За съжаление абсолютно безопасни източници на енергия в днешно време няма. Атомната енергия, ако сравняваме нивото на замърсяване от нея дори с емисиите на автомобилите, замърсяването на околната среда от боклука, с проблемите от пластмасовите торбички и бутилки, възможно е да се окаже всъщност не най-големият от съществуващите проблеми.