Укротяване на експлозията
или Четиридесет и пет години китайски "пазарен социализъм"
/ брой: 70
Всяко начало е трудно, твърди древната гръцка максима, и това се отнася с пълна сила за началото на управлението на новия лидер номер едно на Китай - Си Цзинпин. В речта си при закриването на 18-ото Общокитайско събрание на народните представители (парламента на страната) новият лидер на огромната държава говори за най-сериозните проблеми, с които предстои да се пребори новото ръководство на Пекин - проблеми, които очевидно препречват бъдещия път напред и нагоре. Отново стана дума за осъществяване на "китайската мечта" (пекинският еквивалент на небезизвестната "американска мечта"), за премахване на корумпираните от властта, за екологичните предизвикателства и за нуждите от боева и мощна армия - под ръководството на Китайската комунистическа партия. Китайският политик номер едно заяви, че когато е рухвал Съветския съюз, КПСС е била разделена от армията, и затова "...партията е била обезоръжена".
В същото време новият министър-председател на Китай Ли Къцян говори за необходимостта за по-нататъшно укрепване на отношенията Пекин-Вашингтон, защото само едно разбирателство между "първите две икономически сили в света би могло да избегне евентуални конфликти". Наблюдателите побързаха да напомнят, че сегашният годишен стокообмен между двете свръхсили надхвърля внушителната цифра от 500 милиарда долара. САЩ продължават да са най-големият пазар за китайските стоки, а Пекин продължава да е най-големият кредитор на Вашингтон (сумата на американската задлъжнялост към Поднебесната империя се изчислява не в милиони и милиарди, а в трилиони!).
Този, бих го нарекъл,
азиатски дуализъм
не е нов - президентът говори с комунистически термини, а премиерът на страната - с прагматични. Още преди 45 години архитектът на съвременен Китай, гениалният политик Дън Сяопин, заяви дословно: "Китай е достатъчно велик за социализъм в управлението и капитализъм в икономиката!"
Тази формула, за себе си я наричам "пазарен социализъм", доведе до истинска социо-икономическа експлозия. Само за няколко десетилетия (миг в рамките на историята) огромната азиатска страна се издигна до върховете на световната икономика, оставяйки зад гърба си една потресаваща изостаналост и бедност.
Днес в Китай се говори за преодоляване на голямата разлика в жизнения стандарт между града и селото (между другото миграцията - естествен процес за една развита страна - от селото към града продължава с бурни темпове), но когато за първи път посетих Пекин през далечната 1978 г., видях какво означава мизерия не в някакво малко затънтено село, а в столицата на огромната държава. В магазините за плодове и зеленчуци се продаваха само познатите вече и у нас длъгнести китайски зелки, човек имаше право да купи по една, а деца събираха от тротоара падналите зелеви листа... По централния булевард на Пекин се движеха само старомодни велосипеди, от време на време се мяркаха смешни и тромави държавни леки коли марка "Червен вятър" ( неумело копие на "Понтиак" от 30-те години) и съветски военни джипове - на предното им стъкло се мъдреше лист хартия, на който с химикал бе изписано "Taxi"...
Не искам да се спирам на това как изглежда сега супермодерният мегаполис Пекин - всеки е виждал снимки или документални филми: разликата от онова време и сега може да се измерва само със светлинни години.
Ако трябва да сме честни, идеята на Дън Сяопин не е съвсем оригинална. Като човек космополит (живял и учил във Франция, Англия и Съветския Съюз) той е запознат с идеите на Ленин за т.нар. НЭП (нова икономическа политика), които също представляват някаква симбиоза между марксизма и пазарната икономика. Биографите на Дън говорят, че при първата си среща в Америка с престарелия Арманд Хамър (личен приятел на Илич и един от първите американски бизнесмени, работили със Съветска Русия), новоизбраният ръководител на Китай незабавно го помолил да разкаже какво знае за Лениновите идеи за НЭП. Очевидно още в средата на 20-те години на миналия век Ленин е виждал, че нещо куца в социкономиката, и решил да "ашладиса" новородения социализъм с капиталистическия пазарен модел. Ранната му смърт попречва за окончателната реализация на тази идея, а неговият наследник - грузинският недовършил семинарист Джугашвили-Сталин, побързва да й сложи край. Неведнъж съм се питал какво би станало, ако идеята за НЭП бе проработила успешно в Русия. Може би светът щеше да гледа към Москва с увиснала от изумление челюст, както сега гледа към Пекин... Но, както казва една друга, нашенска поговорка
Много добро не е на добро
Днес, в началото на второто десетилетие на XXI век, новото партийно и държавно ръководство в Пекин се сблъсква с редица негативни явления, пряко свързани със стремителния възход на китайската икономика, на тази, бих я нарекъл, социално-икономическа експлозия. Сегашните лидери на Китай са изправени именно пред трудната задача да укротят тази експлозия, да я канализират, да премахнат някои нейни разрушителни последици.
Да вземем например околната среда. В днешен супермодерен Пекин, изпълнен с небостъргачи, с милиони най-съвременни коли и преливащ от изобилие пазар... се диша трудно. Често пъти смогът е толкова тежък, че хората са принудени да ходят по улиците с маски. За първи път ли се случва това? Подобна негативна последица имаше и от бързото следвоенно развитие на съседна Япония - през десетилетията, в който светът говореше за т.нар. "Японско икономическо чудо". Тогава по улиците на Токио властите бяха принудени да монтират автомати със сгъстен кислород, до които уличните полицаи-регулировчици прибягваха често; преди това те просто припадаха от лошия въздух. По времето, когато посетих Япония, това беше вече минало - въздухът в столицата бе съвсем чист, а бетоновозите излизаха от оградите на строежите така блестящи, като че ли купени току-що. Тогава за пръв път можах да видя и едно друго чудо - свързано отново с високите изисквания за чистота и ред - в новострояща се сграда първите три етажа вече "действаха" - имаше офиси, бюра, хора, всичко беше ярко осветено. А по-нависоко, отгоре, строителите си работеха, вдигаха стени, монтираха бетонни плочи...
С други думи, замърсяването - както е направено, така може да се отстрани - поне това говори опитът на могъща Япония - особено когато има достатъчно средства, възможности и политическа воля.
Що се отнася до друг един проблем - съществуващата "ножица" между благосъстоянието на града и селото в Китай, САЩ отдавна са дали работещ пример. Със земеделие (разбира се, високоефективно и почти напълно механизирано) се занимават едва 7 процента от населението на страната. С малки изключения почти цялото останало население е в градовете. Ако вземем предвид миграционните процеси в Китай и продължаващите усилия за модернизация на селското стопанство, може би и този проблем ще намери решение в недалечно бъдеще. Да не забравяме все пак, че става дума за държава с население от близо милиард и 350 милиона души! Една социо-икономическа машина, която се управлява много трудно.
Препъникамъкът
Корупцията - едно неизменно зло, придружаващо пазарната икономика, е може би най-тежкия препъникамък пред новото партийно и държавно ръководство в Пекин. Когато има финикийски знаци, тогава има и човешка алчност и крадливи хора. Макар че, за разлика от България, в Китай доста сурово се разправят с крадльовците( когато ги открият). Спомням си, преди около година и половина висш китайски чиновник, член на ЦК на партията, беше уличен в корупция - затвориха го и бързо го осъдиха на... разстрел. Представям си, ако така беше в България - нямаше да стигнат мунициите... Но, пак повтарям, страната е огромна и в рамките на тази бушуваща все още социо-икономическа експлозия трудно се откриват хората, бъркащи незаконно в кацата с меда. Но въвеждането на електрониката в администрацията (за което и ние правим някакви скромни усилия) несъмнено ще допринесе за намаляване на прекия контакт бюрократ-гражданин, а в това отношение (както и във всички останали) Китай напредва с огромни крачки.
И така, отскоро ключовите думи в китайския политически речник са Си Цзинпин и Ли Къцян: от тези двама мъже зависи как ще изглежда националният ренесанс на Китай и дали "Китайската мечта" ще добие своя материален облик. Бъдещето ще покаже.