Тракийците

В родния ми Момчилград имаше бежански квартал, викахме му Новата махала, а се водеше "Тракийски". Населяваха го Карамитреви, Гергелчеви, Черкезови, Узунови, Пулеви, Трингови, - родове и семейства, прогонени от Беломорска Тракия. Някои били дошли тук с камилите си. В квартала имаше кръчма "Бяло море" - на пътя, затапен горе на Маказа, но някога стигащ и до родния им бряг. После политическа целесъобразност - да не дразним гърците - промени името на кръчмата, но народът си го наричаше, както е по кръщелно.
Днес животописвам за тракийски род - средоточие на различни таланти - в спорта, в музиката, в науката - и все "на ползу роду". Първопричината да се захвана е Вълко (Весо) Гергелчев. Той е доктор по геология, един от хората у нас, които най-добре знаят колко злато и сребро има в Източните Родопи и Западния Балкан. Тази година навърши 75 години. Юбилеят си чества в Руския център, не само защото е завършил минния институт в Днепропетровск и аспирантура в Ленинград, а защото е отличен изпълнител на руски песни. Впрочем музикалната нишка у него е обяснима. Баща му Никола Гергелчев свирил отлично на кавал и флигорна. Той е от с. Дамето, Дедеагачко, и след много перипетии и гонения стига пеша без никаква покъщнина до Стара България. В Тополовград се събира с Велика Георгиева от Еникьой, Дедеагачко, и се преселват в Момчилград. Баба Велика имаше великолепен глас и бе неизчерпаем извор на песни, знаеше над пестотин. Първото им дете - Нонка, наследява музикалната дарба, пееше превъзходно, а като танцьорка през 1948 г. бе на световния младежкия фестивал в Прага, ала истинският взрив е синът й Здравко. Да, това е Здравко Желязков, който с Катя Михайлова направи един от най-добрите дуети в родната попмузика. Здравко свиреше на тромпет, създаде си група - "Петлите", завърши естрадния отдел на консерваторията и после пое пътя на звезда, истинска, не като тия, които с лека ръка провъзгласяват днес. И чичо му Георги - Жоката, свиреше на акордеон и китара и пееше удивително с приятния си тенор, но той като сестра си Нонка си отиде рано от той свят. Беше отличен футболист. В спорта го наследи и надмина дъщеря му Даниела Гергелчева - най-прославеното име в тениса на маса у нас. Беше й станало тясно да играе сред жените, там нямаше кой да й се опре, та се състезаваше при мъжете. Това "мъжко" момиче - гордост и за Момчилград, който между впрочем бе истинска люпилна на таланти в този спорт, сега живее в Монпелие и е треньорка. Майка й Ирина, и тя от тракийско потекло, често отскача до Франция, но бърза да се връща в Пловдив при по-голямата дъщеря - Вената, която наследи професията на баща си - правото.
Спомене ли се в Момчилград името Дечо, веднага ни отнася към доц. д-р Неделчо Гергелчев, четвъртата рожба на Велика и Никола. Той е известен неврохирург, няколко десетилетия е във ВМА, десетина години бе началник на клиника, толкова бе шеф на клиниката по неврохирургия в болница "Св.Анна". Лекуваше ранени в Никарагуа в най-размирното време. Има 195 научни публикации и 5 монографии по неврохирургия, специализирал е в Ленинград и във Вашингтон. Семейството на д-р Гергелчев и Мария Карагьозова, агрономка, има три деца, всичките лекари, и пет внуци. Голямата д-р Жанет Гергелчева-Захаринова се занимава с инвазивна кардиология. Д-р Велина Гергелчева- Близнакова е гл. асистент в Александровска болница, научните й интереси са в областта на невромускулните заболявания. Тя е сред учените, които участваха в идентифицирането на пет нови заболявания в сътрудничеството с проф. Ивайло Търнев и колеги от България и много други страни. През 2004 г. получи наградата на името на проф. д-р Асен Хаджиолов "Млад учен на годината". А синът - д-р Николай Гергелчев, е неврохируг в "Св.Анна", той имаше късмет да поработи под крилото и строгия поглед на баща си.
Ще се върна към юбиляря Весо Гергелчев, който направи много за родния си край. Беше геолог в рудник "Върба", Маданско, началник на рудник "Звездел-Галенит", главен геолог на шесто управление на Горубсо в Кърджали, а като учен-изследовател в София не забрави Източните Родопи. Той е един от най-големите специалисти по металогения, на злато и сребро, ревностен привърженик е на възраждането на геоложките проучвания за рентабилен рудодобив. С проучванията си доказа, че по златни ресурси България е на едно от първите места в Европа - 18 000 тона. Съпругата му Йорданка е геохимичка, а дъщеря му Венелина - биоложка.
Написаното заприлича на скучна биографична справка, но как другояче да опиша подробно този тракийски български род със здрави корени и кълнове. Пък като прочетат в Момчилград, просто да им напомни какви люде са отчували.