Тиквите

На тазгодишния Хелоуин фенерите от тикви се харчеха добре. Привнесената т. нар. Келтска Нова година се намести у нас като куче в каруца, защото и нашите деца обичат да се маскират като призраци, вампири, Баби Яги, дракони и други страшила, каквито естествено са и политиците, с чиито образи с успех палавниците се плашат едни други и така се забавляват.      

"Лели, жълти и бели, всичките са много дебели". По пазара вече има изобилие от тези "лели", не само жълти и бели, но и оранжеви, кремави, цигулки и кестенки, малки и големи, изобилие, което ни напомня, че есента е дошла и ха-а да отстъпи на зимата. По улиците замирисва на печена тиква, над парчетата се вдига сладка пара, та напомня за архиваря Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин, който отказал да хапне предложеното му парче от печена тиква у господин окръжния управител, стомахът му не я приемал, та тя, тиквата, после почнала да го преследва като призрак, нахълтала в сънищата му. Героят на Пелинко е овладян от изкусителни мисли: "Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква - махни го - човек без култура, простак, с една дума - свиня. Някога ще ида в село, само тикви ще си отям! Далече от хората!" Няма да ви кажа как завършва "Печена тиква" от Елин Пелин, да не заприличам на ония издатели, които вкараха "Война и мир" в 30 страници, за да спестят на учениците четенето. Но най-добре е да препрочетете разказа. Пък може да "зачетете" (както казва иронично Горан Готев) и други прекрасни четива на класика.

Но да си идем при тиквата. Плод ли е, зеленчук ли е, и агрономите не знаят, но има звучно латинско име - Cucurbita. Пренесъл я Христофор Колумб, индианците в Перу са я отглеждали преди 5000 години. Знаете - яде се печена, варена, пържена, вложена в десерти и направена на супа и дори яхния. Тиквата е имунен защитник, има ценни вкусови и диетични качества, отличен доставчик е на витамини, има приложение във фармацията и козметиката. И семките й влизат в работа, полезни са, имат предпочитания към мъжката половина. Да знаете с каква любов сам отглеждам тикви - всякакви - кестенки, цигулки, оранжевки (от Полша), кратуни и декоративни. Личният ми рекорд е 18 кг, имам свидетели. Много ми трябва, за да кандидатствам в Клуба на гигантските тикви. Рекордът на Гинес е страхотен - учителката по математика от щата Охайо К. Нагр е отгледала плод, голям колкото малък фиат - 782 кг. Цената на една семка от "фиата" е 500 долара. Нямат стигане американците! Българският рекорд е 180 кг на Пламен Вътков от Поморие, трима души измъкнали тиквата, три пъти по-тежка от собственика, от нивата му в с. Каменар, била обла и я търкаляли. От ДУМА научих, че в родопското село Търън варят ракия тиквеница и я бива, върши същата работа като сливовицата, грозданката, крушовицата и вишновката, излиза на цена 1 лев. А в Индия с тиква ловили маймуни. Ние ги ловим с трици.

По селата стопаните са натрупали тикви по терасите и под сайвантите, обърнали са ги към слънцето, има го още в това дълго циганско лято, да ги обжарва, та да узреят до сладост. Никой не ще зелени тикви. Казват, че когато се раждат много тикви, много лъжи ще има. Е, лъжата е постоянно в устата на политиците. А пък идат избори догодина - президентски и местни. Колко торби с лъжи ще се развържат! Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. Казал го е Бисмарк.

Оня ден студентите се опитаха да събудят "мозъчна дейност в тикви", научният експеримент пред Народното събрание не излезе сполучлив, но пък номинираха Симеон Дянков и Сергей Игнатов за "тикви на годината". Да ви призная това сравнение на министри с тикви не ми е на сърце. Знам, че във всички речници след първото значение на думата "тиква" е записано второ - "прен. презр. човешка глава, куфалница, кратуна." Всичко е заради "пустото му име такова", както казва Душко. В Родопите думат: "От зелена тиква немой зима пошки." На семките там викат пошки. Излиза, че в номинацията ощетени са тиквите. Защото узрелите са полезни, здравословни и евтини. А от Дянков и Игнатов народът няма никаква полза, тяхното министерстване не е здравословно за науката и образованието, та те ни струват скъпо.

Днес е 10 ноември, а ви занимавам с тикви. Но не знам дали да заставаме за почест пред този ден, дали да му сваляме шапка, дали да го пустосваме или да го подминаваме, както подминавам всеки ден тиквите за продан от грамадата, която е издигнал един добруджанец пред блока.