Търговия без граници

Второто четене на промените в Закона за висшето образование (ЗВО) в пленарната зала на НС вчера стана апотеоз на порока, в който съществува обществото ни. Самите апологети на внесения от МС проект - депутатите от ГЕРБ и ДПС, изцяло  признаха, че в системата от 51 вуза у нас съществуват пълни безобразия. Но вместо крачка към оправяне на хаоса, върху сегашните пороци бяха насложени нови, а всички групови и лични лобита прекрасно се справиха със защитата на собствените си интереси. И не само получиха зелена улица за узаконяване на сегашните злини и за умножаването им до плюс минус безкрайност. Накратко казано, цялото гласуване вчера може да се определи като карт бланш на калпавите в образованието, недоверие към водещите по качество. И всичко - прието, както обикновено, със 70-80 гласа при общо 240 депутати.   
Обосновката на министър Сергей Игнатов за проекта още в ресорната комисия бе проста: щом има търсене, ще има свободно предлагане. Въпросът е чие търсене се задоволява и какво се предлага. Според приетите вчера поправки се дава право на всичките ни 51 висши училища с всичките им близо 130 звена из страната да се изнесат зад граница и да обучават там чужди студенти от името на България - без някой да ги оценява за капацитет, качество, наличие на преподаватели, база, учебни програми и прочее "маловажни" неща. За дейност в страните от ЕС това право е уредено с влизането ни в общността, затова сега става дума за безконтролно вузовско шетане из Турция, Африка, Украйна и прочее райони, благодатни за всякакви образователни сурогати. Тази благодат бе поискана от частните висши училища. От СУ я определиха като ненужна и вредна.
Нещо повече - на всичките ни висши училища се дава право да се продават, т.е. да продават името си на чужд вуз, който да обучава и да издава дипломи от тяхно име. Ала и обратно - всеки чужд вуз може да се договори с наше висше училище, което тук от чуждо име да обучава в някой апартамент или хотел и да раздава чужди дипломи. И, разбира се, двата "вуза" да делят парите, прибрани от младежи, които търсят не знания, а тапия. Тази практика съществува и в момента у нас в не един апартамент из страната, но поне бе незаконна. Сега се узаконява. Мнозинството вчера докара от сто дерета вода, за да отхвърли искането всеки проект за "изнесено" обучение или за този "образователен франчайз" да минава през Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Това бе предвидено в паралелен проект, внесен от Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов ("Атака"). Щом веднаж са получили акредитация тук, за какво им е още една, когато се предлагат навън, отсече Игнатов. Никой не забеляза, че според същия ЗВО, когато открива филиал у нас, всеки вуз трябва да получи "да" от НАОА и от МС. Ако обаче открива филиал в трета страна извън ЕС, ни НАОА, ни държавата няма да имат думата. Ако някой вижда в този двоен стандарт друга логика, освен

безконтролно уреждане на частни интереси

моля да я сподели. 
Един австрийски доцент нарече това проституция, ГЕРБ го наричат свободна конкуренция за "образователен франчайз". Ако проектите за "франчайз" минаваха през НАОА, щеше да има поне някаква гаранция, че името на българското висше образование няма да бъде опозорено - по света и у нас. Не помогнаха обаче никакви призиви за елементарен разум. Човек започва да се догажда, че мечтата на министъра и на мнозинството за отдаването на вузовска територия на концесия си има съвсем конкретни адресати. И понеже нищо няма да минава през НАОА, няма кой да гарантира дори това, че чуждият вуз пришълец е легитимен по законодателството на собствената си страна.
Примерите за корупция и далавери във висшето образование у нас са десетки и без пълната слободия, която сега се отприщва. Обикновено те не са свързани с 10-ината ни безспорни университети, които и в момента широко провеждат съвместно обучение с реномирани европейски вузове и издават двойни дипломи. Законът се променя не заради тях. Променя се в полза на онези откъм края на редичката по качество. Става дума за мераци и добре известни досегашни порочни практики, на които МОМН кой знае защо никога не реагира. Когато например колеж официално си приписва по-високия статут "висше училище", а висше училище си лепва пред името "университет". Когато университет обучава в регулирани професии като архитектура, без НС да му е давало право на това. Или когато насред София се пръква самостоятелен "международен университетски колеж", който без свян се обявява за създаден от НС и си приписва акредитацията на друг (реален) колеж от страната. Но

дори когато продаваш консерви

за подвеждаща информация по закон подлежиш на санкция. А ако продаваш дипломи? А когато безчет вузове приемат повече студенти от разрешеното, т.е. надхвърлят капацитета си? Нулева реакция от МОМН и когато десетки вузовски звена съществуват без собствен щат благодарение на приходящи от други вузове преподаватели (конкуренция на самите себе си). Абсурдна ситуация си създадоха вчера в парламента лобитата на "хвърковатите чети" от преподаватели, когато отхвърлиха идеята на Стоичков един преподавател да се вписва в акредитацията само на един вуз. От трибуната направо летяха признания, че поне 15 факултета в страната сега съществуват без собствени преподаватели и ще трябва да се закрият веднага, ако всеки професор се числи на едно място при акредитацията. Че вместо 14 юридически факултета, обгрижвани от едни и същи преподаватели, на България й трябват не повече от 4-5 и че именно лошо подготвените кадри са причина за проблемите в съдебната система! Че частните вузове са създадени и до днес функционират благодарение на "донорството" на преподаватели от държавните. И че ако го няма това обезсмислящо всякаква конкуренция донорство, те просто не биха могли да съществуват. Че преподаването на пет места е за докарване на втора заплата към ниските доходи в държавните вузове. Че никъде по света един професор не може да се числи на работа в пет университета. И т.н. Но по извратен начин тъкмо признанията за тези непознати в цивилизацията пороци на раздутата ни мрежа от вузове станаха аргумент да не се пипа статуквото и

да се бетонира куфарното образование

- щели да пострадат студентите и семействата им (Игнатов). А нефелните звена щели в паника от надвиснало закриване да си произведат набързо стотици нефелни професори, понеже приетият миналата година закон за академичния състав даде пълна свобода за творене на титулувани без всякакви правила и изисквания (Местан). Вярно е, но първо те и без заплаха от закриване ще си творят псевдопрофесорите, и второ - когато един лош закон оправдава втори лош закон, когато над един порок насложиш втори порок, се получава недъг в степен плюс минус безкрайност. България закри стотици училища в средното образование и лиши от обучение стотици деца в малки селища с аргумента, че не получавали там качествено образование. Но за липсата на качество в системата на вузовете не бива дори да се гъква, понеже "студентите щели да пострадат"!
Напънът да бъдат уредени максимално с печалба всички частни структури и стуктурки стигна до още един връх - на колежите се дава право да обучават студенти и докторанти по договори с чуждестранни вузове. Те са висши училища, не можем да ги лишим от права, рече "наивно" Игнатов от трибуната. С което ясно каза, че колежите също ще обучават магистри и докторанти - а според друг текст от същия ЗВО те просто нямат право на това, защото могат да обучават само до образователната степен "бакалавър с тригодишно обучение". Поради липса на капацитет за повече. Така че вчера се пръкнаха поредните противоречащи си текстове в ЗВО, отварящи цели друмища за пълна слободия. Всякакви псевдовузовски звена с цялата им

демонстрирана досега агресивност

ще продават "продукта" си свободно вън от България и вътре в нея. А дипломите, придобити по апартаменти у нас и в Украйна, ще имат еднаква тежест, когато сдобилите се с тях питомци се наредят на трудовия пазар редом с випускниците на Софийския университет.
Абсурдното е, че що годе сериозен разговор по тези въпроси възникна едва в пленарната зала, при второто четене. В ресорната комисия текстовете бяха претупани на такъв галоп, че повечето депутати дори не разбраха какво гласуват. Единствена от ГЕРБ Снежана Дукова успя да попита, когато отпада изискването "франчайзът" да е със светски вузове, не се ли отваря риск нежелани несветски структури да проникнат, плащайки си, в България. Права е жената. Само талибани и бенладеновци още не сме имали. Не й отговориха. Вероятно защото правителството вече се отказа да влизаме в Шенген и да ставаме сигурна външна граница на Европа.
На фона на ласкавото отношение към всеки хулиган във висшето образование ясно се открои другата страна на медала - неприязънта към най-добрите и най-качествените. Първо, още в комисията Стефани Михайлова от ГЕРБ за малко не успя да отнеме правото на вузовете да се сдружават с научни организации за обучение на студенти и докторанти в техните лаборатории. Връзката с водещите в науката можело да роди корупция! Самият Сергей Игнатов осъзна абсурда на ситуацията, та се застъпи за науката и помогна да не се правят идиотии. С негово одобрение бе приета и предложената от Стоичков нова по-диференцирана система за акредитация - с оценки от 0 до 10, а не с четири, както е сега. От оценката ще зависи срокът на

валидност на акредитацията

както и правото на вузовете да обучават в различните образователни степени и да приемат студенти в платено обучение. Това бе предложено от ректорите и от НАОА и облечено в законов текст в проекта на Стоичков.    
Но и тук не мина без удар по най-добрите вузове. Стоичков бе предложил, когато акредитацията е с оценка от 9 до 10 точки, тя да важи 8 години като признание за качеството. Мнозинството отхвърли този текст с аргумента, че един много добър вуз за 8 години щял да закостенее, почивайки на лаври. Местан пък добави, че още 15 вуза щели да се примажат с най-висока оценка до Софийския университет например и да си живеят рахат. Така най-добрите вузове бяха ударени и срокът на акредитацията им ще е 6 години, както е и сега. С две думи - всичко в името на калпавия, всичко срещу отличника.  
И още. Вузовете с оценка от акредитацията над 6,00 ще могат да приемат свободно бакалаври срещу заплащане, очевидно - над утвърдения прием на висшето училище. Освен това досега за платена магистратура завършил бакалавър можеше да кандидатства, ако успехът от дипломата му е поне 4,00. Сега успехът се смъква на 3,50, а всеки вуз сам свободно ще си определя таксите за платено обучение. В пълно съответствие с политиката на това правителство за намаляване на държавните пари за образование за сметка на по-дълбокото бъркане в джоба на населението. Срещу това не хващат декиш нито аргументът, че никъде в цивилизования свят няма платено обучение в държавните вузове, нито фактът, че "магистър" е високата образователна степен и в нея тройкаджии няма какво да търсят. Според министър Игнатов входът във вуз трябва да се отвори широко, а завършването да е трудно, т.е. да се затвори изходът. Е, входът зейва широко сега. Изходът ще се затвори някой друг път.