Спасителя се завръща на земята

Връщането към Новия завет не е новост за литературата. Повествованието по библейския мит за Христос също така е познато - както в класиката, така и в модерната словесност. В конкретния случай писателят Валентин Стоев е предпочел съвсем друг подход. Той не разнищва мита за Спасителя, не търси философски и библейски подтекст зад "случая Христос". Писателят е сътворил нова, съвременна притча върху неговото хипотетично завръщане на земята.
Така през един слънчев ден на 2010 г. се оказва, че в Йерусалим по спуснатата ефирна копринена стълба от небето е слязъл... Исус Христос. Случка извънземна и шокираща, която потриса всичко живо в Израел, хвърля в паника правителството и тайните служби. Те не знаят откъде да започнат и какво да направят, за да се избавят от "чудото". Но след кратко колебание набързо решават "казуса" със сина Божий, като го екстрадират във... Ватикана.
Именно оттук нататък започват истинските дилеми на слезлия "по грешка" на земята Христос. Във Ватикана неговото появяване предизвиква не по-малък смут и объркване. Потъналите в чревоугодничество и религиозни лъжи, в демагогия и интриги кардинали, заедно с поредния папа Викентий III, дни наред са "извън себе си". Техните опити да "приземят" Христос към своите нрави и морал се провалят. Не им се удава и "експериментът" да го направят "свой човек". Вместо да приеме техните лицемерни мисли и навици в папския храм "Свети Петър" той произнася своето заклинание срещу "новите книжници и фарисеи", превърнали вярата в бизнес и доходносно занятие, в "грабеж и неправда".
Развръзката не е неочаквана. Христос получава удар с потира върху главата и след като изпада в безсъзнание, е изнесен от божия храм в незнайна посока. Прибира го папският готвач Вито Кастро. Няколко месеца по-късно Христос се завръща в Юдейската пустиня, в чиито небеса се появява митичната копринена стълба. Но "Божия син" предпочита да остане на земята, при хората, вместо да отиде отново на небето. В същото време специалната комисия в САЩ, която изследва "случая Йерусалим", постановява, че "проучваният обект" е "шарлатанин, който се е възползвал от засиления през последните години интерес към религията".
Романът-притча на Валентин Стоев по-скоро прилича на белетристична хроника, в която класическото повествование е заменено от своеобразен крими сюжет, от сатирична гротеска, осмиваща безпощадно религиозното и политическо лицемерие на нашето съвремие; фалшивите нрави и кумири, институциите на модерния свят.
Книгата се чете леко, поглъща се "на един дъх". Нейната фабула е оригинална, интригуваща и нищо чудно да се окаже, че на книжния пазар се е появил български бестселър. Издателството е "Фльорир", редакторът на книгата - Красимир Георгиев, а художникът на нейната корица - Ишхан Нигохосян.