Идат Коледа и Нова година

Беше време, когато светлите християнски празници се смятаха за изневяра на пролетарското верую. През последните двайсетина години, след като се отпуши забраната и вече не се гледа с лошо око на тези процедури, отидохме в другата крайност: построиха се църкви - според мен малко повече от необходимото количество, въпреки че държавата ни е най-бедната в Европа... Освещават се големи и малки обекти (новооткрити магазини и други) със служба от свещеници, облечени в скъпи униформи. Те пеят, присъстващите се кръстят и т.н.
Има нещо, което е безспорно и може да се "отчете" (дори от неверници като мен) за спазване на стари народни и никому с нищо не вредящи традиции. Такива са коледните празници и народните обичаи, свързани с тези светли дни. Хората - вярващи и невярващи, си купуват подаръци, улиците са пометени и украсени, големи елхи са нагиздени с играчки, свещички мъждукат във всеки дом, децата очакват какво ще им донесе Дядо Коледа...
Хубаво нещо си е празникът! Не само Коледа и Нова година. Ако погледнем календара, ще видим, че освен съботите и неделите, в него са отбелязани и още дати, в които не се ходи на работа, по-точно хората изпълняват други свои домашни задължения. Някои от тези дни (десетина на брой) са Великден и Коледа, Първи май, Празникът на просветата и културата, Денят на Съединението и т.н. Хубаво нещо е празникът. Дори да е свързан с християнството.
Обаче смешно е възрастни, културни хора, мнозина от тях с висше образование, да се кръстят и да се преструват на вярващи в християнските измишльотини. Някои от тези приказни измишльотини са добре съчинени, други обаче не могат да бъдат посрещнати освен със притаен смях.
Добре било да различаваме обикновените дни от празниците, посветени на някой светец например. На деня на свети Никола се яде риба, на Гергьовден - агне. Чудесни са тези обичаи, загубили за повечето съвременни хора посвещението си, но спазвани до днес. На тържествената вечеря, което се сервира на Бъдни вечер, на масата трябва да има седем или девет задължителни неща за ядене. Те са варено жито, варен фасул, постни сърми (всичко трябва да е постно), чушки, пълнени с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино...
Всичко това се е нареждало на покривка, постлана направо на земята върху разгърнат житен сноп - а в съвременните условия, дори на село снопът се слага под масата. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех - да ни пази от бедите, идващи от четирите посоки на света.
Най-голям интерес до днеска представлява намирането на парата, омесена или пъхната някак в коледната питка. Този обреден хляб се разчупва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството плюс един - света Богородица или къщата. Всички престават да се хранят, а търсят парата в парчето питка, което им се е паднало. Който го намери в своето парче, ще бъде щастлив през идващата година.
Ако парата се падне в парчето хляб, предназначено за къщата или за света Богородица, годината ще е много добра за всички.
На коледната вечеря, подредена по специален традиционен начин, се раздават и орехи. Ако твоят орех е отвътре бял, ще си здрав и бодър през годината. И още нещо: ако е много пепелта от бъдника - голям кютук, който се поставя на Бъдни вечер в огнището, значи много берекет (плод) ще се народи по ниви и градини...
Съществена роля са играли в миналото и коледарите. Те са обикаляли къща след къща, пеели са обредни песни и са благославяли стопаните и челядта им, та да има радост в този дом и богат урожай в нивите.
Има дълбок смисъл в тези обичаи. Интересно е, че всички думи, изречени като пожелания и заклинания за берекет и щастие през годината, са с положително съдържание. Няма, поне на празника, дори прокраднала се мисъл за нещо недобро, за бедствие или слаба реколта. Живеели са, дори най-неимотните, с вяра, че утрешният ден ще е по-щедър към тях.
Неволно правя аналогия с дереджето, в което се намираме днес, когато гладни хора бъркат в кофите за боклук и търсят къшей твърд хляб... Но според новогодишната традиция, ще завърша с оптимистичното: дано се оправим някак!