Ще има ли кой да обучава децата ни?

Само около 2000 учители са навършили пенсионна възраст или са пред пенсия, заявиха тези дни от просветното министерство пред в. "Сега". Процентът им не бил голям спрямо общия брой на педагозите - 82 930. За съжаление за пореден път данните на МОМН се разминават с националната статистика. Защото дори да сумираме бройките за педагогическия персонал в детските градини и училищата, които посочва НСИ за учебната 2010/2011 г., пак получаваме общо 80 650 учители.
Но това разминаване не е най-големият проблем на просветното ни ведомство. Проблемът е малко или много са учителите в пенсионна възраст. За да може да се даде що годе стабилна картина на положението в българското училище, ще ползваме само данните на НСИ като годни за сравнение. Тези данни показват, че през учебната 2000/2001 г. педагозите над 55 години в общообразователните училища са 4366, или 6,9% от общо 63 261 учители. Същата група учители в професионалните училища са 1820, или 10,1% от работещите в тях 18 006 педагози. В същото време младите преподаватели до 30-годишна възраст в общообразователните училища са 8275 (13% от всички) и в професионалните училища 1966 (10,9%).
След това са изминали 10 години. В които бяха закрити над 400 училища, а това извади от системата хиляди учители. Така за последната учебна 2010/2011 г. педагозите в общообразователните училища са останали 47 230, а в професионалните - 13 841 (общо 61 071). Сиреч за 10 години

учителството се е стопило с 20 196 души

или с 24,8% спрямо 2000 г. Причината обаче не е само в закритите училища. Видяхме, че преди 10 години приближаващите към пенсия са били само 6,9% в общообразователните училища и 10,1% в професионалните. Отдолу в системата обаче са навлизали достатъчно млади хора, за да компенсират броя на напускащите - младите са 13% в общообразователните школа и 10,9% в професионалните. Т.е. образователната система е оставала стабилна.
Какво се случва в момента? В общообразователните училища в или пред пенсия са 19,3% от учителите, а младите им заместници са... едва 3,3%. В професионалните училища картината е още по-тъжна - 27% са пред пенсия, младите до 30 години са 3,3%! Това означава, че в близките 5 години в българското училище ще се пенсионират общо 12 882 учители. В същото време наличните млади учители, които поемат щафетата, в момента са 2020. Да спорим ли, че системата на училищното образование е в бедствено положение и ако не се вземат мерки, след още 10 години просто няма да има кой да обучава децата на България. А в МОМН се успокояват, че пенсионираните тази година не били много!
Причините за липсата на млади учители са многостранни и са добре известни. Ниски заплати, тежък труд сред трудно управляеми тийнейджъри, непривлекателен обществен статус, феминизиране на професията, постоянни "реформи", нови правила и не на последно място - нескончаеми промени в Закона за народната просвета, понякога по два пъти на година. Непонятното е защо управниците, които са призвани да регулират образованието, не обръщат никакво внимание на

състоянието на кадровия състав в училище

Министър Сергей Игнатов реши, че ще увеличава бройките за прием във вуз на инженери (до вече абсурдните 15 000 на година) и ще им дава повече пари. А за проблема, който е най-страшен - кадрите от педагогическите специалности, не гъква. Студентите, които завършват педагогическо висше образование, още с дипломирането си се разсейват към други професии и не постъпват на работа като учители. Излиза, че държавата бадева дава пари за обучението им, без те да имат какъвто и да било ангажимент да възвърнат на обществото професията, за която то е вложило средства. Това се нарича

държавно безхаберие

От тази ситуация никак не е лесно да се излезе. Но все пак по света има немалко примери как се постига атрактивност на учителската професия. В Австрия например е въведена система, в която първо са повишени драстично заплатите на учителите и второ - най-добрите студенти дори от непедагогически специалности биват канени да учителстват поне няколко години с привлекателно заплащане. Мнозина от тях остават завинаги в училище, но дори и да не го направят, образователната система винаги е осигурена с определен процент "оборотни" млади кадри. Това е само един пример.
Проблемът има и още един аспект. За същите 10 години учениците в България според НСИ са намалели от 1 058 600 през учебната 2000/2001 г. до 777 090 сега. Т.е. демографската криза е намалила броя на децата с 26,6%, докато учителите, както видяхме, са с 24,8% по-малко. Затова през 2000 г. един учител в общообразователното училище е обучавал 13,7 ученици, сега обучава 13. В професионалните училища преди 10 години на един учител са се падали 10,6 ученици, сега се падат 11,7. При първите има спад, при вторите - увеличение на натоварването, но разликите не са много съществени. По-важното е, че докато в послединте години в училището влизаха твърде смалени демографски групи първолаци - около 61 000, в следващите години

ще навлязат генерации с увеличен прираст

достигащи до над 70 000 (равнището отпреди 10 години). Това означава, че на мястото на закрити училища ще трябва да се откриват нови, които ще изискват и повече учители. А такива просто няма. Освен всичко друго, ако най-сетне се появи нов закон за просветата и въведе новата структура на училищното образование, която се чака от 2006 г., около 600 средищни училища ще обучават до Х клас, вместо до VIII, както е сега. Това също ще изисква повече учители и разместване на педагози. При неизбежно задалата се липса на учители тази работа може да стане много трудно.