Памет
Селекционерът
Навършиха се 90 години от рождението на акад. Никола Томов
/ брой: 244
Никола Илиев Томов е роден в село Василовци, Монтанско. След като завършил гимназията в Лом, бил приет за студент в Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт в София. С диплом за агроном (1950) най-напред отбил военната си служба и тогава постъпил на работа като научен сътрудник в Опитната станция в Карнобат. От 1957 година до пенсионирането си работи в Института по царевицата в град Кнежа. Почина на 27 януари 1998 г.
Никола Томов бе дълги години в ръководството на Централния съвет на НТС, 4 години - председател на Научно-техническия съюз на специалистите от земеделието. Избран бе за депутат в Седмото Велико Народно събрание.
През 1976 г. Институтът по царевицата в Кнежа бе награден със златен медал за участието си на Пловдивския международен мострен панаир. В 1979 г. научният му колектив бе организатор и домакин на Х конгрес на Европейската организация за селекция на царевицата и соргото (ЕУКАРПИЯ).
Израстването на Никола Томов в науката започва със защитата на кандидатска дисертация на тема "Влияние на предпосевното третиране на семената върху развитието на добива при царевицата" (1966), за доктор на селскостопанските науки представи труда си "Селекция на високолизингова царевица" (1978). За член-кореспондент на БАН бе избран през 1984 г., а званието академик получи в 1995 г.
По селекция на царевицата е специализирал в САЩ при световноизвестния специалист д-р Браун (1966), в Земун, Югославия, и в Италия. В Института по царевицата е бил на следните ръководни длъжности: научен секретар (1968), заместник-директор (1971-1977) и директор (1978-1991). Посветил се на технологията на царевичното производство, на генетиката и селекцията й, той ги обогати с нови научни факти - основен участник бе в създаването на 37 царевични хибрида, разпространени у нас и в чужбина, които в различни периоди заемат значителна част от царевичните посеви в България.
Академик Никола Томов е автор (самостоятелен и в съавторство) на повече от 180 научни труда и публикации, на 31 изобретения, 28 книги и над 300 научнопопулярни статии. Между книгите му ще споменем: "Промишлени технологии в царевичното производство" (1979), "Царевицата в България" (1984, съставител и отговорен редактор, съвместно издание с Й. Йорданов) и др.
Учен с международно признание, акад. Никола Томов бе член на Международната организация на селекционерите на растенията, член на Съюза на генетиците в Югославия; номиниран бе от Американския биографичен институт за "Мъж на годината" (1995), удостоен е с "Почетна международна диплома" (1996), избран пожизнено за член на Борда на директорите на същия институт; през 1997 г. Международният биографичен център в Кеймбридж, Англия, го избра за генерален директор. Никола Томов е носител на много наши ордени и медали, удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката".
Книгата "Царевицата" (1997), която бе издадена година преди смъртта на академик Никола Томов, е венец на многолетния му труд. Тази всеобхватна монография за царевицата е еднакво полезна както за учени и специалисти, така и за обикновени читатели. В нея са дадени и отговори на следните въпроси:
Известна ли е била царевицата в Стария свят? - Преди ХV век тази култура не е била известна. Разпространението й става след откриването и внасянето й в Европа от Христофор Колумб.
Кога е внесена в Европа и у нас? - За пръв път европейците са я видели на 5 октомври 1492 г.; засята е през 1894 г. в Севиля, Испания, откъдето започва разпространението й в Европа, Африка и Азия.
Кое налага нейното разпространение в целия свят? - Изключително важните й биологични и икономически предимства. Няма друга земеделска култура с такива генетични възможности за продуктивност: от милиони декари се получават по над 1000 кг зърно от един декар! (Някъде добивът е 1500-1800 кг/дка, при опитни условия - до 2750 кг/дка). Освен за зърно от нея се получава зелена маса за силажиране с високи хранителни качества.
Къде е мястото на царевицата в изхранването на населението на планетата? - Тя се нарежда на трето място в света след пшеницата и ориза! До края на ХХ век бяха разработени технологии за получаване на стотици индустриални продукти както за храна на хората и животните, така и за различните клонове на икономиката и промишлеността - хранителна, химическа, енергийна, металургична, медицинска, лека, тежка, военна, космическа...