Позиция
Съвременен Сизиф
/ брой: 84
Четвърт век от уникалния архитектурно-строителен експеримент на пъпа на София. Става дума за небезизвестното "военно НДК". Несъмнено "царско" място - и като разположение, и като пари. В последните години на социализма, след като бе взето решение за преместването на Военноисторическия музей, започна издигането на правоъгълна железобетонна постройка. Дойде десетоноемврийската метаморфоза и градежът замръзна. В изкопите, край бетонните колони поникнаха брезички. После светъл ум се сети, че мястото е изключително... Не беше грохот на пневматични чукове и багери. Грохотът отмина, а соцстроежът бе ликвидиран завинаги. И започна мащабна работа.
Комплексът блесна в цялото си величие - опакован във вносни сини стъклени стени - гордост за старата ни махала "Буката". И пак всичко спря. Кризата ли бе виновна, безхаберието ли - кой да ти каже? Кой ли брои похарчените милиони? "Спирката" на строежа отново бе дълга и мъчителна. Докато преди няколко години се разчу, че в махалата ще се настани някакъв съд. И отново започнаха архитектурно-строителни маневри. Заиграха пневматични пистолети, чукове и лостове. Самосвали изнасяха тонове тухли, фаянс, теракота...
После - пак спирачка. Допреди дни, когато отново тържествено бе съобщено, че сградата ще бъде предадена на съдебна инстанция. За кой ли път в двора на "злочестото НДК" се появиха купища строителни материали. Пак някой е взел пари за "преустройствени" планове и работи. Сега камионите са още по-пъргави. Дори не ги забелязваме как и кога идват и извличат...
Мъчи ме само един мъничък въпрос. Защо през няколко години трябва да се "прекроява" сравнително нова сграда - нали още първоначалното й предназначение бе за административен център, а не за детска градина например? Има ли кой да надникне в четвъртвековните архитектурно-строителни архиви и да разбере защо и къде са отишли милиони български левове? Защо в скъпата централна част на столичния град четвърт век действа експериментално-тренировъчен център за архитектура и строителство?
Ако продължаваме с националното безхаберие и бюрократична безотговорност, има опасност да превърнем България в съвременен Сизиф, който бута огромния камък по нанагорнището, а после скалата се търкаля надолу...