С над 800 са намалели учените в БАН за 7 години

Учените в БАН през 2013 г. са 2900, сочи годишният отчетен доклад на академията, който е предоставен на Комисията по образование и наука на НС, където ще бъде обсъден преди внасянето му в пленарната зала, както изисква законът. Ако направим сравнение с отчетния доклад на БАН за 2006 г., когато учените са били 3719, установяваме, че за последните 7 години те са намалели с 819 души. Дори спрямо предходната 2012 г. изследователите са се стопили със 123-ма. Кой знае защо в доклада не пише, че основната причина за "изтичането" на мозъци от науката категорично са ниските заплати в академията (628 лв. средно - доста под средната за страната, и то, когато принудителните неплатени отпуски не я свеждат до 570 лв.). Тези заплати, от една страна, не предполагат лесно намиране на млади желаещи да заменят пенсиониращите се изследователи, а от друга - принуждават дори наличните млади учени да бягат в чужбина или към фирмения сектор.
В доклада за 2013 г. липсват каквито и да било данни за възрастовия състав на академията. През 2006 г. средната възраст на учените там бе 50,3 г., изследователите на възраст до 35 години бяха 15,09% от научния състав, а тези само до 30 г. - 4,4%. В словото си за 24 май тази година зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов отбеляза, че сега младите учени до 30 г. са едва 3% от научния състав на академията. А това означава, че научните кадри се топят, като и без това сме на последните места в ЕС по брой на учените на 1 млн. население. Отчетният доклад за 2013 г. за пръв път не съдържа никакви данни за докторантите в БАН, както и за участието на учените от институтите в подготовката на кадри във вузовете. А въпреки "олекотения" закон за академичното израстване на Сергей Игнатов, в академията доцентите са намалели с 46 спрямо 2012 г. и днес са 1054, пък професорите са се увеличили само с 36-ма и сега са 409. Намаляла е възможността и за научни командировки.  
От доклада става ясно, че въпреки горните факти, заплатите и осигуровките представляват 53,2 млн. лв. от субсидията - общо 59,7 млн. лв. Де факто държавата дава някакви 5 млн. лв. за всичко останало - стипендии; издръжка - ток, парно, вода и пр.; ремонти и обновяване на лабораториите, вноски в международни организации и пр. Не е чудно, че в доклада се констатира, че държавата всъщност не дава средства за изследователска дейност и дори разходите за тока, парното и водата се правят с отчисления от научните договори, което е абсурдно и в много случаи - неразрешено от правилата. Силно е намаляло и финансирането на проекти чрез фонда "Научни изследвания" на МОН, който на практика не работи след скандалите в края на 2012 г. През 2013 г. в академията са получили от него едва 340 700 лв., докато през 2009 г. например от фонда по проекти в институтите са дошли 25,6 млн. лв. Чудно е, че при това положение собствените приходи на БАН от проекти са намалели с по-малко от 1 млн. лв. спрямо 2012 г. (по-голямата част от тях са от договори в чужбина). Много повече са били обаче собствените приходи през 2008-2009 г., когато и субсидията от държавата бе най-висока. Което само доказва простата истина, че ако държавата инвестира в науката, тя възвръща за България много повече пари. 
Вярно, през 2013 г. БАН получи допълнително 11 млн. лв. - но те бяха, за да се навакса поне средната заплата от 628 лв., която беше паднала  под 570 лв. заради рестрикциите на Дянков от 2010 г. насам. Още 500 хил. лв. задели от бюджета правителството "Орешарски" за спасяване на информационното осигуряване на науката чрез Централната библиотека на БАН.
Въпреки финансовата оскъдица БАН продължава да бъде ясно открояващата се напред водеща научна институция у нас. Академията миналата година е работила общо по 2769 научни проекта, от които 1908 са с допълнително финансиране от спечелени конкурси. В рамките на европейската Седма рамкова програма например БАН има 40 подадени проекта - с 10 по-малко от 2012 г., но затова пък са сключени договори за финансиране на 53 проекта (с 10 повече от предходната година) и по тях договореното финансиране е 8,7 млн. евро. Забележително е, че успеваемостта на нашите учени в Седма рамкова е 34% при средно 21,6% за ЕС. За целия период на програмата от 2007 до 2013 г. учените от академията имат 196 сключени договора с 30,5 млн. евро финансиране, което е една трета от общо спечелените в България по тази програма 93 млн. евро. Осезаемо се е увеличил броят на публикациите в БАН, както и броят на цитиранията от други автори, което е показател за качество (от 35 461 през 2012 г. на 42 735 през 2013-а). В БАН са и 63,4% от реферираните списания за България. Академията продължава да създава 40% от патентите у нас. По ОП "Конкурентоспособност" за приложни изследователски проекти БАН има 10 проекта за 21 млн. лв. от общо 30 одобрени от икономическото министерство. В доклада за 2013 г. неизвестно защо липсват данни за готовите за стопанска реализация научни продукти и за тези, които вече се прилагат в практиката. През 2012 г. БАН посочи 159 готови приложни научни продукта и 78 в процес на реализиране.
В доклада са описани накратко постиженията на всички звена на БАН, както и общонационалните дейности, с които академията обслужва държавата.