РОДЪТ

На днешния ден съм се появил на белия свят, та се одързостих да разкажа за бащиния си род. Не съм от най-суетните (пък и на какво отгоре да бъда!) и ако ви занимавам с рода си, правя това, не че е славен и преславен, а защото в него има следи от времето разделно, от тъмните векове на робството, което често забравяме. Дълго живеех с мисълта, че потеклото ми е от с. Габрово, Ксантийско, от дядо си Тодор Коруев (кехая Бен Коруолу) знаех, че са дошли в Райково (сега квартал на Смолян) някъде от тоя край. Докато излезе книгата на Петър Я. Коруев "Село Габрово, Ксантийско". В нея прочетох: "От помохамеданченото съседно село Исьорен 15 семейства избягали в Габрово и не променили вярата си... Някои, като например Коруеви и Терзиеви, си построили къщи в Златилацката махала, а другите се пръснали по другите махали. Някои от тях поддържали доста дълго роднинските връзки с помохамеданчените исьоренци. По сведения на габровци например в с. Исьорен имало в последно време местен жител на име Али Коруйката." Дука Ат. Коруева разказвала, че в Исьорен имало една непомохамеданчена жена от рода, поради напреднала възраст и болест била оставена да изповядва християнската си вяра. Родоначалникът на рода при преселването от с. Исьорен в Габрово бил Михаил (Михал) Коруев. Най-известният в него е Владимир Тодоров Коруев (1878-1952), учител, организаторът на ВМОРО в Ахъчелебийско (Смолянско). Гордеех се, че съм негов съфамилник.
Ако се доверя на речника на личните и фамилните имена на Стефан Илчев, излиза, че фамилията на Коруев е от тур. kuru - "сух, слаб, мършав". Сочи се и къде е разпространена  - Габрово, Ксантийско и Пловдив. За Райково не се споменава.
Преди 15-ина години заедно с Костадин Карамитрев и отец Боян Саръев бяхме на гости на гранична застава в Долно Юруци. Около нас се бяха събрали граничари. По едно време дойде старшината и извика: "Редник Коруев!" Аз естествено подскочих, а съм си и редник, дори ефрейтор не можах да стана. Мислех, че някой ме будалка. Рипна едно войниче, момчето стоеше до мене. Запознахме се, той е от Девисилите, село на българи с мохамеданска вяра. Загърбил е религиозното минало, казва се Красимир Коруев. Девисилите е отсам границата, оттатък, в Гръцко, са Исьорен и Габрово.
Преди година една жена ме спря в село Кръстевич и ми каза, че и тя е Коруева. По произход била от с. Стойките - прадядо й се преселил тук под Средна гора след Освободителната война. Впрочем голяма част от кръстевичаните са дошли от Гела, Широка лъка и Стойките и познават роднините си там. В селищната история на с. Стойките в описанията на родовете е записано: Коруеви - 88 души.
Открих и други с фамилия Коруеви в селата под Гюмюрджински снежник, например Фатме Коруева в с. Домище. Вторият баща на "космическата родопчанка" - певицата Валя Балканска, е Свилен Коруев. А с. Арда, откъдето е той, не е кой знае колко далече от Исьорен. Започнах да вярвам, че времето разделно е разделило и нашия род. Следи са останали в антропонимите... 
От акад. Михаил Арнаудов узнах кога и как е обърнато в "правата вяра" село Исьорен и за мръсната роля на гръцкия владика в Ксанти и как някои исьоренци са се спасили, побягвайки в близките села Габрово и Еникьой. Впрочем тежката владищина буди не на едно място недоволство в българските села от гръцката църковна власт. В такива случаи, както знаем от летописния разказ на поп Методи Драгинов от с. Корова, наказвали непокорните села с обръщане в исляма. Подобна ще да е била съдбата на Исьорен.
Според патриарх Кирил, изследвал Южните Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско), родствените връзки на българите мохамедани исьоренци и българите християни, бежанци от това село в Габрово и Еникьой, са се пазели; до преди 50 години мнозина са имали роднини в Исьорен и получавали дял от овощията, дарове при сватба, годеж и големи празници. Патриарх Кирил е правил проучванията си през 1943-1944 г.      
И Стою Шишков разказва за исьоренци: "Драго е на човека да минава и се среща с тези простодушни и трудолюбиви хорица по тия прелестни и разкошни по растителност и климат места. Още по драго е човеку да чуе техния звучен български говор и славянски нрави и обичаи. У тях фанатизъм, грабеж, кръвожадност и др. убийствени пороци съвършено липсват. Чисто българските географски названия, говорът, обичаите, старините, които не са рядкост по тия места, стоят непокътнати..." Към тези думи ще добавя: драго човеку е, че родът му може да е тръгнал от тъкмо там - от Исьорен.